Имало едно време един майстор...
Едва 10-годишен, рано осиротелият Никола Фичев, бъдещият майстор Колю Фичето, започва да учи занаят при тревненските дюлгери. Годината е 1810-а. На 17-годишна възраст чиракува при майстори от западнобългарската строителна школа от град Корча и се обучава как се дяла камък, по-късно усвоява принципите на градежа на църкви и камбанарии, като работи при брациговски майстори. 23-годишен, той вече е калфа, а на 36 е признат от дюлгерския еснаф за майстор. Получава званието уста , след като довършва търновската църква „Свети Никола“, когато майсторът, на когото помага, се разболява. 40 години Колю Фичето гради мостове, църкви, джамии, камбанарии, домове на богати българи, прави иконостаси, водопроводни и канализационни съоръжения, привличат го като експерт в съдебни спорове, засягащи строителни проблеми. Негово дело са храмовете „Свети Николай Чудотворец“, „Света Богородица“, „Св. св. Кирил и Методий“, „Св. св. Константин и Елена“ и „Свети Спас“ (сега – в руини) във Велико Търново, дряно...
