Хрониките на Иво
Писател – спортен журналист? Книга от… статии?! Е, и аз така реагирах отначало. Обаче после поех по „Кривата на щастието“, тоест по пътищата на непознатата Америка, въплътена в словото на Иво Иванов, и… замалко да се разпадна на съставните си сълзи!
Постижения, падения, битки, точки, болки, победи и загуби.
Просто живот, разказан така, както любим сериал разказва отделни случки, които обаче не могат да бъдат разделени една от друга, защото са споени ведно от духа на своя разказвач.
*
„Отвъд играта“ си, четеш, смееш се, плачеш, смееш се и плачеш едновременно – и изведнъж ти се приисква да идеш да видиш онова, с което те е „срещнал“ разказвачът. Да се увериш с очите си как плува плувкинята без крака. Как слаломира онзи неподвластен на гравитацията скиор. Как тича и размахва ръце онзи чешки бегач. Нали самият Иво настойчиво те е приканил да се запознаеш с тях и с това, което правят!
Поддаваш се на порива, ровиш из световната видеобиблиотека youtube, гледаш… Но не задълго.
Защото хубаво нещо са картинките, особено движещите се, ала словото, приятели… нищо не е по-мощно от словото.
В ръцете на магьосник.
*
Някои места, дори да не сме минавали през тях, са минавали през нас. И са оставили диря. И тъй като другото име на Писателя е Болка, това е диря от сълзи. И от усмивки през сълзи.
Иво ни хваща за ръка и ни повежда по пътя. Стигаме до неочаквани дестинации, където се срещат истории, които няма как да се срещнат. И думи, които не могат да „живеят“ в едно изречение, но просто копнеят да „застанат“ една до друга. За да разкажат неповторима „Хроника на болката“.
Постижения, падения, битки, точки, болки, победи и загуби.
*
„Отвъд играта“ си, четеш, смееш се, плачеш, смееш се и плачеш едновременно – и изведнъж ти се приисква да идеш да видиш онова, с което те е „срещнал“ разказвачът. Да се увериш с очите си как плува плувкинята без крака. Как слаломира онзи неподвластен на гравитацията скиор. Как тича и размахва ръце онзи чешки бегач. Нали самият Иво настойчиво те е приканил да се запознаеш с тях и с това, което правят!
Поддаваш се на порива, ровиш из световната видеобиблиотека youtube, гледаш… Но не задълго.
Защото хубаво нещо са картинките, особено движещите се, ала словото, приятели… нищо не е по-мощно от словото.
В ръцете на магьосник.
*
Някои места, дори да не сме минавали през тях, са минавали през нас. И са оставили диря. И тъй като другото име на Писателя е Болка, това е диря от сълзи. И от усмивки през сълзи.
Иво ни хваща за ръка и ни повежда по пътя. Стигаме до неочаквани дестинации, където се срещат истории, които няма как да се срещнат. И думи, които не могат да „живеят“ в едно изречение, но просто копнеят да „застанат“ една до друга. За да разкажат неповторима „Хроника на болката“.