Още етюди в зелено
По-тихо!
Вероятно има някакви шумови „граници“, очертани в закон, в наредба, в какъвто и да е документ. Спазват ли се обаче? Не мисля.
Съседът озвучава пространството във и около блока с любимите си балкански ритми, форсира се двигател, съпрузи си крещят, ватманът удря звънеца – един път, два пъти, десет пъти... И няма как да докажете, че това ви пречи – нали все пак от 22 до 8 и от 14 до 16 е забранено, нищо че нито един строеж (да не говорим за сметоизвозващата фирма!) не се съобразява с този „график“...
Та... моля да си представите как сте се прибрали след нощна смяна и искате да затворите очи за два-три часа, да си спомните как сте чели за изпит, колко трудно сте приспивали бебето... и да намалите децибелите.
По-чисто!
Пред вас е страшна мръсотия – разбитият тротоар е осеян с хартийки, чашки, бутилки, оплискан е с течности от неизвестен вид, „украсен“ е с кучешки „изненадки“... Какво правите? Чакате да ви изметат – нали плащате данъци все пак? Сам почиствате? Пишете на кмета? Викате Би Ти Ви?
Моля ви следващия път да се наведете, да вдигнете бирената бутилка и да я отнесете до зеления контейнер. И пазете чисто!
По-зелено!
Кампанийно зацветяване (да прощавате за канцеларизма!) и бодро размахване на метли през краката на хората. Това е начинът, по който се поддържат парковете в България.
А колко по-лесно и по-ефективно би било всеки парк да си има свой собствен екип: големите паркове - големи екипи, малките градинки - и един човек е достатъчен. Хора грижовни и със съответните познания, та да пазят жизнени белите дробове на града.
По-умно!
Стотици къщи - архитектурни чудеса в историческите центрове на градове и градчета, се рушат, изоставени от 2-3 десетилетия. Нещо трябва да се направи.
И съм сигурна, че ако утре държавата (или общината) обяви, че започва да събаря безстопанствените сгради, техните собственици (колкото и където и да са!) мигом ще се втурнат да ги спасяват...
По-човечно!
Има и друг живот – мъничък, невидим. Градът не е само за нас, той е и за птиците, и за катериците, и за таралежчетата. Нека съжителстваме с тях в мир. Отровата няма да унищожи мишките, но ще убие котките, които ги изядат. И децата ви ще видят това.
Вероятно има някакви шумови „граници“, очертани в закон, в наредба, в какъвто и да е документ. Спазват ли се обаче? Не мисля.
Та... моля да си представите как сте се прибрали след нощна смяна и искате да затворите очи за два-три часа, да си спомните как сте чели за изпит, колко трудно сте приспивали бебето... и да намалите децибелите.
По-чисто!
Пред вас е страшна мръсотия – разбитият тротоар е осеян с хартийки, чашки, бутилки, оплискан е с течности от неизвестен вид, „украсен“ е с кучешки „изненадки“... Какво правите? Чакате да ви изметат – нали плащате данъци все пак? Сам почиствате? Пишете на кмета? Викате Би Ти Ви?
Моля ви следващия път да се наведете, да вдигнете бирената бутилка и да я отнесете до зеления контейнер. И пазете чисто!
По-зелено!
Кампанийно зацветяване (да прощавате за канцеларизма!) и бодро размахване на метли през краката на хората. Това е начинът, по който се поддържат парковете в България.
А колко по-лесно и по-ефективно би било всеки парк да си има свой собствен екип: големите паркове - големи екипи, малките градинки - и един човек е достатъчен. Хора грижовни и със съответните познания, та да пазят жизнени белите дробове на града.
По-умно!
Стотици къщи - архитектурни чудеса в историческите центрове на градове и градчета, се рушат, изоставени от 2-3 десетилетия. Нещо трябва да се направи.
И съм сигурна, че ако утре държавата (или общината) обяви, че започва да събаря безстопанствените сгради, техните собственици (колкото и където и да са!) мигом ще се втурнат да ги спасяват...
По-човечно!
Има и друг живот – мъничък, невидим. Градът не е само за нас, той е и за птиците, и за катериците, и за таралежчетата. Нека съжителстваме с тях в мир. Отровата няма да унищожи мишките, но ще убие котките, които ги изядат. И децата ви ще видят това.