Последни редове

Изследователи са се занимавали надълго и нашироко с първите изречения от романите на Краля.

Аз обаче искам да ви обърна внимание на едно финално изречение, понеже то казва всичко за всичко: „А хлапето […] протягаше ръка в бейзболна ръкавица към една от светещите окръжности, застинали под облаците, сякаш за да докосне тази тайна, да проникне в сърцевината й, да узнае историята й.“

В „Колорадеца“ има тайна, има история, до чиято сърцевина се опитват да проникнат нашите герои. Дали успяват? И дали това е важното?

Или по-важното е, че цял живот си оставаме хлапета, вдигнали очи към непознаваемите простори на загадъчното в живота, смисълът на който все ни убягва…