Етюди в зелено
Едно.
Градските пространства са геометричногрозни.
Поглеждам през прозореца – между моя и отсрещния сиво-бездарнонашарен от индивидуални ремонти блок има голям квадрат, чиято планирана геометрия е прорязана от кални пътеки, които пресичат напряко избуялата трева, заобикалят някакъв саморасляк и стигат до „кръпката“ на изградената с европари детска площадка. Нейната мека и щадяща коленцата настилка вече се е понадигнала тук-там, на метри от новите пластмасови люлки и пързалки пък си стоят старите, металните, няма кой да ги махне...
Какво можем да направим? Да превърнем пространствата в „коледна“ гора от иглолистни дръвчета, в розови градини – с маслодайна роза, ако щете, да засадим овошки! Да покажем на местните власти, че нямаме намерение да ги чакаме да обявят за n-ти път обществена поръчка за нещо си под нашите прозорци.
Инак ще продължаваме да си живеем край междублокови бунища...
Две.
Като стана дума за боклука... Не мисля, че телевизионните „съботници“ ще свършат работа. Да, трябва да се чисти, трябва и да се пази чисто, но най-важното е да се повиши културата на изхвърляне.
Да осъзнаем, че когато нещо вече не ни трябва (книги, дрехи, буркани, чаши, матраци и нощни шкафчета), то може да послужи на друг. Че има хора и организации, и фирми, за които ненужното за един е ресурс. И че те са на един клик разстояние.
Три.
Храните ли бездомничета? Ще ви издам една тайна – проблемът не е в храната. Котката изобщо, ама изобщо няма нужда от човешка намеса, за да е сита.
Проблемът тук е, че мястото на домашните животни не е на улицата. На улицата котката не е защитена от коли, от болести, от зли намерения на хора, от кучета; ражда по 3-4 малки два пъти годишно (малко от тях оцеляват). На улицата кучето пък може да стане опасно за хората, освен че самото него го дебнат опасности. Неговото потомство е още по-многобройно.
И едва ли единствено кастрацията е решението. (Кастрираното бездомно животно си остава все така незащитено от човешката злоба, от студа, болестите и колите.)
Преди да се построят достатъчно приюти, нека изградим зад блока или в двора си catio, където мъркащите ще се радват и на така нужната им сигурност, не само на храна! А когато сме приютили в склада или на бензиностанцията най-добрия приятел на човека, нека се погрижим той да няма контакт с други най-добри приятели на човека, както и с непознати човеци.
Четири.
Енергията, без която не можем – дали да идва от недрата на земята, или да я взимаме от слънцето и вятъра? Или от атома? Онова от недрата ще свърши, за да се „уловят“ слънцето и вятърът пък, са нужни материали и труд.
Затова нека не изключваме от „уравнението“ добрата стара пестеливост. Онази добродетел, която предишните поколения издигаха в култ. Градус по-ниска температура през зимата. Завеси и щори, а не климатик срещу лятната жега. По-качествената дреха се носи по-дълго. Храната е скъпа не само защото ние сме платили доста за нея, а защото природата е платила – нека не пилеем.
Пет.
Транспортът в градовете ни е отчайващ. Разписанията ги пишат хора, дето се возят единствено в служебни коли! Нямам друго обяснение!
Решението? Споделено пътуване. Ходене пеша. Велосипеди.
И битка за политическа и градска среда, която поощрява горните пет, а не ги прави невъзможни.
Накратко – бъди зелената промяна, която искаш да видиш в света.
Градските пространства са геометричногрозни.
Поглеждам през прозореца – между моя и отсрещния сиво-бездарнонашарен от индивидуални ремонти блок има голям квадрат, чиято планирана геометрия е прорязана от кални пътеки, които пресичат напряко избуялата трева, заобикалят някакъв саморасляк и стигат до „кръпката“ на изградената с европари детска площадка. Нейната мека и щадяща коленцата настилка вече се е понадигнала тук-там, на метри от новите пластмасови люлки и пързалки пък си стоят старите, металните, няма кой да ги махне...
Инак ще продължаваме да си живеем край междублокови бунища...
Две.
Като стана дума за боклука... Не мисля, че телевизионните „съботници“ ще свършат работа. Да, трябва да се чисти, трябва и да се пази чисто, но най-важното е да се повиши културата на изхвърляне.
Да осъзнаем, че когато нещо вече не ни трябва (книги, дрехи, буркани, чаши, матраци и нощни шкафчета), то може да послужи на друг. Че има хора и организации, и фирми, за които ненужното за един е ресурс. И че те са на един клик разстояние.
Три.
Храните ли бездомничета? Ще ви издам една тайна – проблемът не е в храната. Котката изобщо, ама изобщо няма нужда от човешка намеса, за да е сита.
Проблемът тук е, че мястото на домашните животни не е на улицата. На улицата котката не е защитена от коли, от болести, от зли намерения на хора, от кучета; ражда по 3-4 малки два пъти годишно (малко от тях оцеляват). На улицата кучето пък може да стане опасно за хората, освен че самото него го дебнат опасности. Неговото потомство е още по-многобройно.
И едва ли единствено кастрацията е решението. (Кастрираното бездомно животно си остава все така незащитено от човешката злоба, от студа, болестите и колите.)
Преди да се построят достатъчно приюти, нека изградим зад блока или в двора си catio, където мъркащите ще се радват и на така нужната им сигурност, не само на храна! А когато сме приютили в склада или на бензиностанцията най-добрия приятел на човека, нека се погрижим той да няма контакт с други най-добри приятели на човека, както и с непознати човеци.
Четири.
Енергията, без която не можем – дали да идва от недрата на земята, или да я взимаме от слънцето и вятъра? Или от атома? Онова от недрата ще свърши, за да се „уловят“ слънцето и вятърът пък, са нужни материали и труд.
Затова нека не изключваме от „уравнението“ добрата стара пестеливост. Онази добродетел, която предишните поколения издигаха в култ. Градус по-ниска температура през зимата. Завеси и щори, а не климатик срещу лятната жега. По-качествената дреха се носи по-дълго. Храната е скъпа не само защото ние сме платили доста за нея, а защото природата е платила – нека не пилеем.
Пет.
Транспортът в градовете ни е отчайващ. Разписанията ги пишат хора, дето се возят единствено в служебни коли! Нямам друго обяснение!
Решението? Споделено пътуване. Ходене пеша. Велосипеди.
И битка за политическа и градска среда, която поощрява горните пет, а не ги прави невъзможни.
Накратко – бъди зелената промяна, която искаш да видиш в света.