13 февруари 2018 г.

Институтът за български език на лов за грешки, пълният член остава

Професор д-р Светла Коева, директор на Института, за една кампания без край, за отговорността на медиите пред езика и как интернет прави неграмотността видима

Професор Коева, колко грешки се събраха на създадената за целта интернет платформа?
Играта "Открий грешките!" продължи от 25 май до 18 юни 2017 г. на сайта на Института за български език към Българската академия на науките (http://ibl.bas.bg/otkriy-greshkite). Призовахме хората, които искат да помогнат за правилната употреба на българския език, да открият грешки: в интернет, в надписи на витрини и магазини, в книги и списания, и да ги споделят с нас. Публикуваните снимки с грешки са 113, но активността беше много по-голяма. Най-харесваната снимка е получила 221 гласа. За популярността на кампанията свидетелстват и дискусиите във фейсбук профила на Института за български език "Езикови справки" (https://www.facebook.com/ezikovi.spravki/).

Преди да говорим за подробностите по кампанията, нека уточним – какво е грешката?

Езиковите грешки могат да бъдат правописни, граматични, пунктуационни, лексикални, семантични, стилистични. И много други видове в зависимост от това как се класифицират. Например, главните букви в Бургер с Говеждо Месо са правописна грешка, краткият член в сервиза се премести – граматична грешка, и т. н. Не е толкова важно (освен за езиковедите) как ще се класифицират грешките, а да се възпита в цялото общество стремеж към правилната употреба на езика.

Кои са преобладаващите езикови неправилности, споделени по време на играта "Открий грешките!"?

Грешки при употребата на пълен и кратък член (*важи за целият парк, *обекта е под наблюдение, *банкомата не работи, *пред домът им), изпускане на букви (*месни данъци, *студенски, *смърта), неправилно вмъкване на букви (*безопастността, *опастност, *изскупувам) и др. Можем да предположим, че с подобни грешки учителите по български език са се сблъсквали при поколения наред. Има обаче и грешки, които се появяват през последните години в резултат на засиленото влияние на английския език: неправилна употреба на главни букви (*Образователен Център Прогрес, *месец Август), неуместна употреба на чуждици (*валидира се на валидаторите, *при дефектиране на картата, *закови таргета). Прави впечатление честата неправилна употреба на й вместо и във форми за множествено число на съществителните: *професий, *галерийте, *лилийте.

Кои граматически правила най-често биват нарушавани?

Всеки човек допуска различни грешки. Част от тях може да са случайни при набиране на текста (*бъгарски език, *харесва ми слушам). Важно е да се познават правописните, пунктуационните и граматичните правила и да не се правят правописни, пунктуационни и граматични грешки. Това обаче е най-ниското стъпало на грамотността. Образованият човек, който си служи добре с българския език, прави разлика между тактичен и тактически, уронвам и оронвам, забележим и забележителен, геройски и героичен; знае какво означават и кога може да употребят думи като тараба, паламарка, протагонист, панегирик; разбира безсмислието на изречения като Готов е екшън планът за действие и т. н.

Кой допуска грешки?

Всеки може да допусне грешка. Образованите хора се стремят да не допускат грешки или ако това се случи – да ги поправят. Забелязват се преднамерени езикови грешки в интернет, може би като криворазбрана демонстрация на свобода. Неправилно е да се смята, че интернет предоставя различна комуникативна среда и от това произтича различен тип общуване. Възможно е преди петдесет години учениците да са си разменяли листчета с бележки като тези, които се публикуват днес (например във фейсбук), но тогава са ги виждали само няколко души, а сега – хиляди. Интернет предоставя огромни възможности за бързина и видимост на комуникацията. Ако пишещите не се преструват на неграмотни и ако стилът не е разговорна реч в писмен вид (както е в много чатове, блогове и др.) – публикуваните текстове в интернет показват къде се греши най-често.

Каква е причината да срещаме езиковата неправилност на всеки ъгъл?

Ако имаме предвид интернет – отговорът е: има почти неограничени възможности за изява и по тази причина неграмотността е видима (преди трийсет години неграмотността на даден човек е била видима само за близкото му обкръжение). Ако имаме предвид медиите – те са много и вероятно е трудно да се намерят добре подготвени езикови редактори и коректори, ако въобще се търсят. Ако имаме предвид цялото общество – не може да се каже, че само училищното образование е отговорно. Правилната употреба на езика се възпитава през целия живот (макар че звучи като клише) и възпитанието е комплексно: в училище, в семейството, на работното място, от медийната среда, която ни заобикаля.

Кои грешки са "най-опасни", "най-заразни"?

"Най-опасни" според мене са грешките, при които съзнателно и ненужно се променя лексикалният състав и граматичната структура на българския език. Чужди думи са навлизали в езика винаги и ще продължават да навлизат – тяхното значение е важно за назоваването на понятия, с които досега не сме се сблъсквали. Думите радио, телевизия и телефон също са чужди, но с времето са престанали да се схващат като такива. Но уместно ли е да се използва реинбурсирам вместо възстановявам, визия вместо външен вид и др.? Използването на нетипични за българския език граматични структури се наблюдава например при нарушаване на рефлексивността: *Бурята ме страхува вместо: Страхувам се от бурята; *Сбъдвах мечтата си вместо: Мечтата ми се сбъдна. А най-лошите "вируси" са тези, които ни "заразяват" с криворазбрана ученост и започваме да употребяваме главни букви при всяка дума в дадено заглавие или название, ненужни чуждици и т. н.

Чия задача е да "хваща" грешките в медиите?

В момента – на самите медии. Влиянието на медиите е голямо, защото всеки (повече или по-малко) попада в тяхната езикова среда. Някои случайни грешки при набирането на субтитри може би не са толкова важни, но съзнателната употреба в гледани предавания на неправилни граматични конструкции, които не са характерни за българския език (да си го случим вместо да направим така, че да се случи; не ми е щастливо вместо не съм щастлива), излишната употреба на чужди думи в новините на медии с национално покритие (транспониране, реинбурсация, дестинация, екшън план), излишното използване на чужди думи в спортни предавания (голкийпър, съпортът на зрителите), са вредни. Пазаруваме в мола, гледаме токшоу, избираме олинклузив хотел, слушаме кавъри от таблета си, инсталираме си скрийнсейвъри, явяваме се на кастинг, ходим на бодибилдинг и тиймбилдинг, използваме кетъринг. Изречението не звучи на български, макар че всички думи в него се употребяват в езика ни. А някои хора над определена възраст или от определени социални среди може да не разберат значението му.

Докога ще продължи кампанията?

След приключването на играта "Открий грешките!" на 18 юни 2017 г. възможността за публикуване на снимки на текстове, в които е допусната правописна, граматична или друга езикова грешка, остана активна. "Открий грешките!" е част от кампанията на Института за български език "Написаното остава. Пиши правилно!", която започна през 2013 година и е постоянна. В момента провеждаме в интернет друга игра, която се състои от 100 въпроса, организирани в пет кръга: правопис, значения на думите, чужди думи, диалектни думи, пароними. Всички игри,които сме създали, са достъпни в интернет: http://ibl.bas.bg/resursi/

Ще искате ли въз основа на резултатите от кампанията да се промени нещо в преподаването на българската граматика в българските училища?

Публикуваните снимки са много малко, за да се правят сериозни наблюдения върху тях. Целта на играта "Открий грешките!" е да се популяризира правилната употреба на българския език. Когато човек обърне внимание на чужда грешка, много е вероятно самият той да не допуска тази грешка или да престане да я допуска.

Ще махаме ли пълния член?

Езиковедите са наясно, че правилото за употреба на пълен и кратък член не се основава на езиково явление, присъщо на книжовния език или на някой от българските диалекти. Причините да не се мисли за отмяна на правилото са няколко. Ако правилото се отмени, трябва да има ясно решение дали винаги да се използва само пълен член, или само кратък член (и за двете решения има лингвистични основания и контрааргументи). Макар че лесно се греши, когато не се внимава, правилото не е трудно. Промяна на правилото в настоящия момент ще доведе само до още повече грешки и разколебаване при правилната употреба на езика.

Последен въпрос: Какво трябва да пише в член първи на Закона за закрила на българския език?

Обичай и уважавай българския език!

Интервю за вестник "Словото днес"

На снимката: Понякога цели срички "бягат"...
пълният текст

21 ноември 2017 г.

И в мрака засия...

"Щеше да е тъпо да издадем книга по случай двайсетгодишния юбилей на уебсайт, посветен на Стивън Кинг, без да включа разказ от самия него, нали? Какво ти тъпо, щеше да е направо идиотско!", споделя литературният блогър Ханс-Оке Лиля, който от две десетилетия поддържа БИБЛИОТЕКАТА НА ЛИЛЯ, където публикува ревюта на книги, новини, интервюта и всичко най-интересно от света на Краля на ужаса.
Амбициозен и последователен, Лиля успява да получи правата за "Синият компресор", неиздаван разказ на Кинг, и точно този разказ поставя началото на истински празник за всички фенове на хоръра - "Сияние в мрака".

Дванайсет съвършено различни истории, тринайсет автори ("Мрежата" е написан от Джак Кечъм и П. Д. Кейсък в съавторство); "Сърцето издайник" на Едгар Алън По е създаден преди 174 години, "Краят на всичко" на Брайън Кийн - преди малко повече от година; Ричард Чизмар, представен тук с "Гробищен танц", е съавтор на Стивън Кинг в "Кутията на Гуенди"; "Ръководство за заклинания" пък Йон Айвиде Линдквист пише специално за тази антология.

Измислени и реални, страховете ни оживяват по страниците на "Сияние в мрака". Всяка история е отделен свят, сътворен от въображение, на което му трябва само един спомен, една дума, една представа, за да полети. Мрачни, загадъчни, фантастични образи населяват световете в "Сияние"-то. Случки делнично-обикновени и магично-невероятни заплитат съдбите на героите.

Може да ви стори, че разказите в сборника нямат връзка помежду си. Ще сгрешите - всяка история съдържа миниатюрно "зрънце", от което ще покълне следващата. Или по-следващата...

В "Синият компресор. Да разкажеш ужаса" мотив от "Сърцето издайник" на По разплита историята за млад писател и неговата хазайка. Това е текст, в който Стивън Кинг колкото разказва, толкова и показва на читателя си как се създава литературна творба.

Котаракът Куджо "живее" в "Мрежата" на Джак Кечъм и П. Д. Кейсък и не само живее, но и служи като примамка при едно запознанство в чат, завършило с полицейски разпит.

Ако искате да разберете как писателят възприема компромисите в изкуството, Романа за Холокоста е вашият герой. Какво ли е да срещнеш дете, което се превръща в хищник, разказва Бев Винсънт, а веднага след него Клайв Баркър разнищва идеята какво ли е да се превърнеш в... човек.

Когато ужасът е вътре в теб, "Краят на всичко" и Брайън Кийн да са ти на помощ, а когато едно ужасяващо престъпление те преследва с години, Ричард Чизмар те кани на... "Гробищен танц".

Кевин Кюгли се боял от нощни пеперуди, споделя самият той, затова отвежда три момчета в Къща на ужасите, която се превръща в капан, а пък героят на Рамзи Кембъл - голям любител на лунапаркове, също като момчетата от предишния разказ, ще се повози на едно по-особено влакче на ужасите.

Накрая отново ще скрием трупа под дъските на пода с Едгар Алън По, а Брайън Джеймс Фрийман ще ни разкаже какво може да направи човек в името на майчината обич.

Ако пък сте се изкушавали да властвате над нечия съдба, ще ви трябва истинско "Ръководство за заклинания". Йон Айвиде Линдквист го е написал, но внимавайте, страшно е.

Кратки или дълги, издавани или неиздавани, историите от "Сияние в мрака" се четат на един дъх, даже - без дъх! Ханс-Оке Лиля наистина е събрал уникална литературна колекция, която съдържа образци колкото на хоръра, толкова и на жанра "разкази с неочакван край".

Благодаря на Весела Прошкова за прекрасния превод и на ИК "Плеяда" за възможността да съм част от това приключение.

Благодаря, Ханс-Оке.

Брайън Кийн, ти знаеш как се чувствам...
пълният текст

23 май 2016 г.

Е-зик мой

В какво време живеем, а?
Преди не беше възпитано да надничаш във вестника на съседа си по седалка в трамвая, сега не е прилично да хвърляш погледи на фейсбука на спътника си в метрото...
Двупръстната система на писане - с двата показалеца, бе заменена от... двупръстна система на писане, с двата палеца.
При това бутончетата (по-точно екранчетата) дори преди нас "знаят" какво възнамеряваме да съобщим, "подсказват" ни как да продължим започнатата дума...

В това наше е-време и шегите не са каквото бяха!
Преди години, когато искаше да каже, че лудориите ни са й известни, учителката ни усмихната клатеше глава: "Знам всичко, обадиха ми се по безжичния телефон!" Това беше забавно през 70-те, тогава телефонните връзки се осъществяваха по жицата...
А днес момчетата се притеснявали да поискат телефона на някое чаровно момиче - току-виж наистина го извади от чантата си и им го даде...
Дигиталният език нахлу в нашето житие-битие със своите предизвикателства, без да пита дали сме готови да ги посрещнем.
Много преди iPad и iPod да подложат на изпитание правописните навици дори на езиковедите, родната ни реч омайна, сладка се зачуди мобифон ли носим у себе си, или джиесем. Направи плах опит да диференцира значението на тези нови за всички ни думи, но първата погина тъй бързо, че вече нямаше защо да ги различаваме.
Сега му викаме само "мобилния" или просто... "телефона".
И пак не сме прецизни в избора си на наименование, понеже той, този "мобилен", този "телефон", отдавна вече не е само телефон, а е и радио, будилник, часовник, бележник, календар, фотоапарат, камера, книга, телевизор...

Не мина много от инвазията на високотехнологичните чуждици - и ето ви ги социалните мрежи!
Зафренднаха всичко и всички, пометоха форуми и чатове, проговориха на свой език. В този език има само седем "думи" - "Харесва ми", "Любов", "Thankful", "Ха-ха", "Еха", "Sad" и "Ядосана", които се "пишат" на емотиконица, но какво богатство от речеви нюанси!

С "Харесва ми" може да "наградиш" новата профилна снимка на непознат приятел, но и да изразиш подкрепа за казаното от него за промените в Изборния кодекс. Въпросния правен акт пък можеш да надариш с "Ядосана" без миг замисляне. С орден "Ха-ха" удостояваме онлайн-майтапите на малцината, останали свободни да виждат истината през чувството си за хумор...

"Любов", разбира се, е за снимките на деца и котки...

В какви времена живеем, а?
Стриймваме, лайкваме, шерваме, а езикът - този аванпост на народността - търпеливо усвоява уроците на хайтек-епохата.

А сега върви, народе възродени, да си направиш селфи с Щастливеца на "Витошка" (Щастливец е, защото е имал своя социална мрежа от приятели, с които са си споделяли весели истории, еха!).
И помни - не е куул да заничаш в смартфона на спътника си в метрото. Нито в таблета му. Нито в е-рийдъра му. Имаш си свои джаджи!
пълният текст