в този блог

23 май 2016 г.

Е-зик мой

В какво време живеем, а?
Преди не беше възпитано да надничаш във вестника на съседа си по седалка в трамвая, сега не е прилично да хвърляш погледи на фейсбука на спътника си в метрото...
Двупръстната система на писане - с двата показалеца, бе заменена от... двупръстна система на писане, с двата палеца.
При това бутончетата (по-точно екранчетата) дори преди нас "знаят" какво възнамеряваме да съобщим, "подсказват" ни как да продължим започнатата дума...

В това наше е-време и шегите не са каквото бяха!
Преди години, когато искаше да каже, че лудориите ни са й известни, учителката ни усмихната клатеше глава: "Знам всичко, обадиха ми се по безжичния телефон!" Това беше забавно през 70-те, тогава телефонните връзки се осъществяваха по жицата...
А днес момчетата се притеснявали да поискат телефона на някое чаровно момиче - току-виж наистина го извади от чантата си и им го даде...
Дигиталният език нахлу в нашето житие-битие със своите предизвикателства, без да пита дали сме готови да ги посрещнем.
Много преди iPad и iPod да подложат на изпитание правописните навици дори на езиковедите, родната ни реч омайна, сладка се зачуди мобифон ли носим у себе си, или джиесем. Направи плах опит да диференцира значението на тези нови за всички ни думи, но първата погина тъй бързо, че вече нямаше защо да ги различаваме.
Сега му викаме само "мобилния" или просто... "телефона".
И пак не сме прецизни в избора си на наименование, понеже той, този "мобилен", този "телефон", отдавна вече не е само телефон, а е и радио, будилник, часовник, бележник, календар, фотоапарат, камера, книга, телевизор...

Не мина много от инвазията на високотехнологичните чуждици - и ето ви ги социалните мрежи!
Зафренднаха всичко и всички, пометоха форуми и чатове, проговориха на свой език. В този език има само седем "думи" - "Харесва ми", "Любов", "Thankful", "Ха-ха", "Еха", "Sad" и "Ядосана", които се "пишат" на емотиконица, но какво богатство от речеви нюанси!

С "Харесва ми" може да "наградиш" новата профилна снимка на непознат приятел, но и да изразиш подкрепа за казаното от него за промените в Изборния кодекс. Въпросния правен акт пък можеш да надариш с "Ядосана" без миг замисляне. С орден "Ха-ха" удостояваме онлайн-майтапите на малцината, останали свободни да виждат истината през чувството си за хумор...

"Любов", разбира се, е за снимките на деца и котки...

В какви времена живеем, а?
Стриймваме, лайкваме, шерваме, а езикът - този аванпост на народността - търпеливо усвоява уроците на хайтек-епохата.

А сега върви, народе възродени, да си направиш селфи с Щастливеца на "Витошка" (Щастливец е, защото е имал своя социална мрежа от приятели, с които са си споделяли весели истории, еха!).
И помни - не е куул да заничаш в смартфона на спътника си в метрото. Нито в таблета му. Нито в е-рийдъра му. Имаш си свои джаджи!
пълният текст

4 август 2015 г.

Виж ги за последно!

На 1 август емблематичната Емпайър Стейт Билдинг се превърна в огромен екран, на който в продължение на три часа бяха прожектирани кадри на застрашени от изчезване животни - птици, тигри, мечки, сред тях и печалноизвестният лъв Сесил.

На южната фасада на един от символите на Ню Йорк "Дискавъри" излъчи многократно 8-минутно видео, запечатало красотата на Божиите създания, които са на път да останат само във виртуалния свят.

Акцията има за цел да разпали дискусия по проблемите на масовото измиране на видове. Част е от рекламната кампания на документалния филм "Racing Extinction", който ще излезе през декември тази година.

"Racing Extinction" обещава да промени начина, по който гледаме на природата около нас. Докато не е станало късно...
пълният текст

7 април 2015 г.

Свидетелство за Исус

Той не е от света и не е сторил никакъв грях,
но горчивата чаша ще трябва докрай да изпие.
Беше в петък пред Пасха и в тоя ден слънцето гря,
както грее, когато се случва жените да вият.

Подир кръста народът възлизаше бавно на хълма
и шумът от нозете не стихна, потокът не свърши.
А най-първите хора, със завист и злоба изпълнени,
тържествуваха вече, че Той е сломен и прекършен.

Аз Го следвах, видях как войниците хвърляха жребий
за хитона Му прашен и с кървава пот напоен
и мнозина Го хулеха, че не спасява сам Себе Си,
а когато Го разпнаха, сякаш пробождаха мен.

В шест часа притъмня, мрак дойде и настана навред
и завесата в храма раздра се надве през средата,
и закри се небето, и силно се люшна земята,
забуча като някакво ядно и бурно море.

Дълго Той прикован върху кръста позорен остана.
Как самотно е страдал, какво е изпитвал до края
и дали с облекчение срещнал е първия ангел,
няма никога в тоя объркан живот да узная.

Бе различен и нито за миг не предаде духа Си.
Тъй е писано: грешни сърца на света да го съдят,
поруган да умре и на третия ден да възкръсне.
А пък аз ням свидетел на всичко да бъда.

Тоня Трайкова, "Понякога поглеждам към небето", ИК "Дамян Яков", 2003
Илюстрация: Борислав Ждребев
пълният текст

7 март 2015 г.

Огледалото на греховете

Когато книжниците и фарисеите отвели при Иисус грешницата и поискали Той да им каже какво да правят с нея, Спасителя отначало нищо не рекъл. Не отсъдил нищо - нито по Мойсеевия закон, повеляващ прелюбодейците да бъдат убивани с камъни, нито по Своя закон, който опрощение и милост предвижда. Само се привел към земята и започнал да пише.
Пише ли, пише пръстът Господен в прахта, а старейшините настояват: Какво да сторим с нея? И тогава се поизправя Иисус и казва: Който от вас е без грях, нека пръв хвърли камък върху нея. И продължава да пише.

Какво написал Синът Божи на земята на Елеонската планина? Светото писание мълчи.
Тълкуватели на библейските послания обаче допускат, че не друго, а греховете на фарисеите описал Иисус връз прашната земя - кой от тях отнел имот на вдовица, кой излъгал, кой пожелал жената на брат си... И като надникнали над рамото Иисусово и видели собствените си престъпления, тъй лаконично и точно описани, старейшините потресени се оттеглили. Прелюбодейката Спасителя пратил да си ходи, вятърът елеонски отнесъл прахта с греховете на фарисеите, легендата за първия камък останала...
Друга трактовка на писанията Божии върху грешната земя има обаче турският писател Ахмет Алтан.
В неговия роман "Край на играта" Синът Божи рисува по пръстта... огледало. Това огледало Господне отразява и греховни помисли, и мерзки дела, които евангелистите спестяват.
Не едно, а цели три огледала рисува самият Алтан и в тях се оглеждат, ярко осветени от проникновения поглед на разказвача, душите човешки.

Огледало на греховете на смъртните в уникалния текст на Алтан е... виртуалната реалност, в която всеки от нас е не това, което е, а онова, за което иска да се представя.
Огледало на греховете на цяло едно градче е древната църква на хълма, където местната митология локализира гроба на Сина Човешки и където легендите "заравят" съкровище, заради което бедни и богати, млади и стари са готови да се хванат за гушите.
Огледало на Твореца е и писателят - както Бог разказва нашите животи, страница по страница, глава по глава, така и писателят изприда нишката на историите си.

Добър писател ли е Бог, като ни обещава развръзка чак на оня свят, във втората книга?
Може ли да се убие от любов?
Ами ако няма заровено съкровище?

"Край на играта" слага край на тези въпроси. Но не като им дава отговори, а като отваря прозорците на духа към непознати вселени.
Сладостно-богохулен, богат на ярки образи, светкавични сюжетни обрати и виртуозни диалози е криминално-философският роман на Ахмет Алтан "Край на играта" (ИК "Сиела").

Турският журналист и белетрист Ахмет Хюсрев Алтан е роден в Анкара през 1950-а. Работи като наблюдател за "Хюриет", "Миллиет" и "Радикал", продуцент е на тв новини.
За статията си "Атакюрд", една различна трактовка на турската история, публикувана на 17 април 1995-а, е уволнен от "Хюриет".
През 2007-а основава всекидневника "Тараф", водещ коментатор е до декември 2012-а, когато напуска изданието.
За текста си "О, братко мой", посветен на жертвите на Арменския геноцид, е съден по обвинение за "оклеветяване на Турция".
Ахмет Алтан е автор на десет романа, сред които "Като рана от меч", "Четири сезона есен", "Следа по водата", "Любов по време на бунт", "Най-дългата нощ"
.
пълният текст

25 февруари 2015 г.

Потопени в любов

Те лежат, спят, дебнат, скачат, тичат, те сякаш са на две места едновременно! Не можеш да отместиш очи и за секунда - любимата пухкава напаст вече ще е почнала с новата лудория!

Удивителната серия "Crazy Cat Lovers" е дело на 23-годишната фотографка Андреан Люпиен от Монреал. Самата тя - собственичка на котка, един ден решава да си направи много снимки с домашния си любимец, "позиращ" в най-различни състояния и на най-различни места в стаята й.

Резултатът - монтирано "селфи", на което котката се е "размножила" и е навсякъде около стопанката си.
Така се ражда идеята за фотопроекта, отнел почти година. Андреан посещава свои приятели, които отглеждат котки, но и непознати хора отварят домовете си за обектива й.

Запечатала моменти от обичайния котешки живот, младата фотографка се заема да разположи в един кадър скачането, протягането, излежаването, сгушването в скута на стопанина. Така се стига до истинско "накотнение" в някоя най-обикновена стая, насред която седи щастливият притежател на четириного другарче.
Артприключението Андриен предприема от любов към предизвикателствата. И към котките.

На снимката: Не, Алекс Майлс няма седем пухкави "тигърчета", това е само вълшебна илюзия
пълният текст

23 януари 2015 г.

Масова дислексикация

Когато през далечната 1991-ва станах коректорка в пловдивския "Глас", езиковата неправилност бе обект на жестоки гонения в медиите.

Как се правеше вестник ли?
Машинописните текстове на журналистите (четени вече от редактор, а и от коректор, ако графикът позволява) се даваха на наборист - линотипер, да ги натрака на грамадната и шумна руска машина, отливаща оловни редове.
Следваше разпечатването на шпалтите (дълъг лист вестникарска хартия, върху който мастилото "визуализираше" въпросните редове) и неуморното търсене на грешки започваше.
Коректорката бдеше за: 1. пропуски на автора (членуване, съгласуване, липсващи или излишни запетаи, кавички, главни букви, неправилно изписани имена и пр.); и 2. грешки при набора (изпуснати букви, пунктуационни знаци, дори цели изрази, неспазени новоредия, неправилно разчетени имена и понятия, "чужди" букви - тоест букви и знаци от друг шрифт, и т. н.).
Втора строга проверка установяваше отстранени ли са пропуските.
Бързо узнах, че двата типа езикови опущения се наслагват едни върху други в опасна комбинация и че университетското образование е необходимо, но не и достатъчно условие да си добър коректор.

Още по-бързо компютърът изрита в историята линотипния набор. Новите набористи - машинописките, обаче бяха не по-малко "опасни" от линотиперите. Те също "редактираха" имена и реалии (било защото са им непознати, било защото авторовият оригинал е станал нечетим от ръкописни поправки), "изяждаха" букви и срички, нерядко в старанието си да помогнат туряха запетаята и пълния член не където трябва...
Светкавично научих, че между грешките при "новия" и "стария" тип набиране разликата е от земята до небето.
Разбрах и че компютърът може да "проверява" спазваме ли правописа - и то още докато чукаме по клавиатурата, професионално или не!

Дойде времето, когато журналистите взеха да творят върху собствени PC-та. PC-тата, разбира се, им подчертаваха в яркочервено, като коректорска химикалка, "прогноци", "зравната", "обшество", но не помагаха, ако не знаеш къде е запетайката, кое се пише с главна буква и каква е разликата между "замалко" и "за малко".
Така че хлябът на коректорките не бе отнет! Поне не от компютърна програма...

След години, вече като редактор, установих, че се случва и преводачи да газят книжовните норми, при това не само правописните, ами и стилистичните. Така в езика ни трайно се настаниха чужди конструкции като "обещах да му кажа, но не мога да го направя", "случвало ли се е някога", "за какво говориш" и др., обилно използвани в любовни романи, женски сериали и тв реалитита със съмнителна стойност.

Поука:
Драги издатели, нека и великите преводачи си имат редактори, защото инак увековечавате издънки като "...иконом, блеснал неочаквано след препоръката на някоя от големите къщи, където вероятно е успял успешно да организира два-три пищни приема" (Казуо Ишигуро, "Остатъкът от деня", "Труд")и "Още беше рано за празничното празнуване" (Стивън Кинг, "Сияние", "Народна култура").

Когато технологичното чудо на форуми и блогове ни заля като мощно цунами, нещата излязоха извън контрол.
Неспособни да инсталират кирилица на компютрите или мобилните си устройства, недоучили интернет-юзъри нароиха нов тип грешки. Платформи за безплатни обяви например изобилстват с издевателства като "балгарски", "шофиор", "павильон", повлияни от писането предимно на латиница. От ICQ до i-pad грозни гледки като "qko", "4etvartak", "kude" се превърнаха в код, недостъпен за родители!
Код, който заплашва да взриви атомна бомба насред цъфтящото поле на езика ни свещен...

Масло в огъня наляха и новите медии. Вместо да сложат на пост при всеки текст бдителна "патрулна двойка" от редактор и коректор, сайтове и сайтчета, намерили леснината в "надомната журналистика", неглижираха правописните закони.
В епохата, когато всеки може да бъде автор на езиково съобщение, достигащо до милиони потребители чрез социалните мрежи, почти не остана авторитет, по който да се равняваме, редейки езиковите "пъзели". Няма "висока летва", за която да кажем: "Трябва да се пише като в еди-кой си вестник, да се говори като по еди-коя си телевизия..."
Напротив - докато в академичните среди се води спор чий речник да е "законодателят" на езика, интернет изобилства от непрофесионални, неточни, понякога неверни съвети по правопис! (Моля ви, не питайте в bgmamma къде се пише запетайка в изречението "Здравей, Лили, как си?"!)

Дори книгите - последният остров на правилна реч, не са каквото бяха.
Особено след сканиране, любим "предпечатен" метод на клетата chitanka.
Чиито клети редактори (коректори?) ни сервират например "постижението": "Само отпечатъците на едноличните близнаци си приличат" (Жан-Кристоф Гранже, "Пурпурните реки"). "Едноличните" близнаци са, разбира се, еднояйчни...

Не по-добре се е преборил с предизвикателството редакторът на новия "Портокал с часовников механизъм" ("Изток-запад"), понеже там пък четем неща като "стигнах до новата бяла страда" - безспорно "заслуга" на скенера, невинната, лишена от разум машина...

Поука:
Само окото редакторско (и/или коректорско) може да направи връзката буква-дума-значение!

Окото редакторско (и/или коректорско), "ослепено" от алчността на издатели от всякакъв калибър и от късогледството на законотворци разноцветни.
И не е далеч времето, когато не ще има смисъл нищо да се редактира (коригира), понеже никой няма да знае как е правилно!
пълният текст

7 януари 2015 г.

Не правете това вкъщи, или Топ 5 на най-абсурдните съвети за щастие и успех

Има едни вестникарски (и онлайн) публикации, които щедро обещават нечувани професионални и лични успехи - само да последвате няколко лесни за изпълнение съвета. И охотно ви ги предоставят.
Авторите на тези писания най-често са анонимни, преводачите - некадърни, а самите "предписания" до едно се отнасят до други, различни от нашите обществено-икономически и народопсихологически дадености.
На дървото на вестникарското (женскосайтовото) познание чакат, измамно сладки и достъпни, плодовете на псевдодуховното израстване. Тук са 10-те стъпки към богатството, 7-те ключа за щастливия брак, 3-те неща, които ще ви направят щастливи, 12-те успешни стратегии в службата, 40-те мъдри мисли за всеки ден.
Играта със сакралните числа е, разбира се, въдица за лековерни читател(к)и. Но не в това е бедата на нещастния консуматор на вестникарски "мантри". Какво му носят те - след малко.

Сега - от безбрежния океан на публикациите за самоусъвършенстване и щастлив живот се спрях на пет уникални глупости, заплашващи да подхлъзнат доверчивата потребителка на интернет-информация.

В моя Топ 5 на фалшивата духовност, разпростряла се из световната мрежа, пета позиция заема публикацията на manager.bg "9 самозаблуди, които ни пречат".
Само девет, представете си, и сред тях блестят, патетично отречени от блогъра Марк: "Щастието е да получаваш това, което искаш", "Всички наоколо ме дърпат назад" и др. (В скоби казано, блогърът Марк за manager.bg е нещо като "магаданските професори" за "Шоуто на Слави" и "британските учени" за всички останали сайтове.)
Последната от деветте заблуди, които прословутият Марк ни съветва да загърбим, гласи: "Късно е вече."
"Нищо не е твърде късно, ако сърцето ни не е спряло - успокоява вездесъщият блогър. - Бъдещето може да настъпи незабавно. Хванете се здраво за него и продължете да се движите напред."

Ще ми се да попитам "гуру" Марк, ако сърцето работи, но мозъкът е спрял, как точно стоят нещата? А клетата преводачка ми се иска да помоля за разяснение какво точно означава изразът "бъдещето може да настъпи незабавно" - не настъпва ли бъдещето незабавно и в тази секунда?!

Ала думата ми е, че незнайните псевдопроповедници на нашето време са така заслепени от собствената си "компетентност" в духовните дела, та си позволяват Еклесиаста да поправят!
А в Еклесиаст е речено:
"3 Има време за всяко нещо, И срок за всяка работа под небето:
2 Време за раждане, и време за умиране; Време за насаждане, и време за изкореняване насаденото;
3 Време за убиване, и време за изцеляване; Време за събаряне, и време за градене..."

И т. н., и т. н.
Не знам дали народът е чел Еклесиаста, или Еклесиастът е "чул" народа, но старите хора по моя край викаха: "Всяко нещо с времето си." С тая изстрадана мъдрост ни поучаваха, когато бързахме да пораснем, да отлетим, да направим каквото сме си наумили да правим... Така че, дами, вършете всичко навреме - чистене, готвене, раждане, отглеждане, а вестникарските гурута да си гледат работата.
На блогъра Марк пък мога само да пожелая да убеди някой средностатистически бг работодател, взрян в рождените дати на кандидат-служителите си, че "Късно е вече" е... самозаблуда, която му пречи.

На четвърта позиция в класацията на безпочвени медийни "заклинания" поставям разточителните "10 извинения, които ви пречат да постигнете целите си" на tialoto.bg.
И тук става дума за заблуди и извинения, към които сме били прибягвали, за да се оправдаем, че не постигаме целите си. Какви цели - в материала не се дискутира, само се повтаря до припадък, че трябва да следваме мечтите си.
(В скоби казано, мечти и цели са различни неща. Ако в ранната младост да мечтаеш за актьорска кариера и да кандидатстваш няколко години поред в Театралната академия, са съизмерими величини, то вече подредили някак живота си, не можем да си позволим да се пилеем в непостижими умоупражнения. Зрелият човек си поставя реални цели - да овладея компютъра, да си намеря по-добре платена работа, да посетя Италия...)

Сред десетте "смъртни гряха" публикацията поставя най-напред оправданието: "Не разполагам с достатъчно ресурси." И обилно витиеватства: "Много хора са склонни да се оплакват от липсата на време, пари и възможности, за да бъдат щастливи. Всички тези точки са основа за съвършенство за един среден човек. Ако се концентрирате само върху вашите проблеми, вие никога няма да успеете в нещо." Тук буквалният превод просто крещи измежду думите, дразни и бъгва смисъла. Как може да ти липсва време, за да си щастлив, щастието в определени часове ли се консумира?
Ако не се концентрирам върху проблемите, как ще ги реша, чудя се и се питам: Ами ако наистина нямам досатъчно ресурси - знания, опит, средства, за нещо, например за стартиране на собствен бизнес? Не трябва ли да насоча лъча на вниманието си именно към преодоляването на тези пречки, или просто трябва да съм си щастлива и да не си давам сметка, че начинанието ми е обречено?
Реалната преценка на ситуацията, драги псевдогурута, не е извинение. "Нямам пари" не е оправдание, а констатация, която може да се използва или за да се откажеш от дадена идея, или за да напрегнеш сивото си вещество. "Не мога да си намеря работа" не е безпочвен рев, а безпощадна истина, срещу която човек трябва да е изправи.
Без да спира да бъде щастлив!

На почетното трето място в негативната класация поставям скромните "3 прости начина да надхитрите мозъка си" на az-jenata.bg.
Да надхитрим нещото, което ни прави хора, ми се вижда наистина откачено! Оказва се обаче, че според публикацията това щяло да ни помогне да взимаме по-умни решения!
Кратичкият текст ни призовава да потърсим трето мнение, ако връзката ни не върви, да не ползваме кредитна карта и да сервираме храната си в по-малки съдове.

На бас - не сте знаели, че е толкова лесно да се оправите с опърничавото си гадже (само трябва да го обсъждате с приятелката си!), с постоянната липса на пари (долу банковите услуги!) и с трупащите се килограми (просто ще си сипвате в чинийката на куклата!).

Лесните съвети на женския сайт обаче не се задълбочават дотам, та да отчетат необходимостта от компетентна помощ, когато интимните отношения са катастрофа. Да се потърси трето мнение, е добре, когато това трето мнение няма да обвинява, няма да поставя оценки и да "предписва" светкавични решения. А такова е единствено мнението на психолога.
Финансовият колапс и напълняването също не са проблеми, които ще разрешите, надхитряйки мозъка си, каквото и да означава това. Първото иска желязна дисциплина и много работа, за да бъде преодоляно, второто може да е от компетенциите на лекар, а не на готвач.

Затова, докато четете популярни статии, нека в главата ви примигва предупредителният надпис: "Не опитвайте това у дома!"

И пак за мечтите, този път от tia.bg. С мъглявите си приказки "5 стъпки до реализирането на мечтата ни" е на второ място в моята антикласация.
Само пет били крачките до заветната цел да сме щастливи, внушава публикацията.
Дори прави опит да дефинира щастието - "дейностите, които извършваме всеки ден, да ни изпълват с въодушевление и страст". Страст и въодушевление липсвали, ако човек нямал мечта, затова първата ни стъпка трябвало да бъде да определим точно каква е тя.
После да изберем на кого да подражаваме, да открием нуждата от реализация (що за мечта ще е това, ако не чувстваме необходимост да я осъществим?!), да изготвим писмен план и да предприемаме ежедневни действия за постигането на така очерталата се цел.

Изглежда толкова просто, чак се питам защо изданието не ни е помогнало с някой примерен план?!
Например:

1. Летенето в космоса ме изпълва с въодушевление и страст.
2. Ще подражавам на Юрий Гагарин.
3. Ще реализирам мечтата си да полетя в космоса.
4. Планирам да се подготвям за космонавт.
5. Ежедневно ще се подготвям за космонавт.

Хубава мечта за 10-годишно дете, нали?

Изобщо сложната връзка, който статията прави между щастието и мечтите, ни оставя с впечатление, че ако не копнеем да извършим нещо огромно и световнозначимо, няма да сме щастливи.
Нищо по-погрешно от подобно твърдение! Щастието е състояние на духа, което никакво планиране, писане и подражание не може да ви осигури.
И няма връзка с реализирането на мечти, особено на такива, които са по правило невъзможни за постигане.

И накрая, на върха на класацията, е неподражаемото "7 неща, които са важни, за да се изпълнят желанията ви" на Списание 8.
Седемте на "Осем", включващи записване на желанието ни на хартия, използването на сегашно време, избягването на отрицателната частица, "изпращането" на това послание до вселената и пр. дивотии, слагам на първо място, защото:

- колкото и да пишете "купувам си нова къща", без пари няма да стане;
- дори да забравите думичката с "н", тя ви дебне на всяка крачка;
- ако се молите за нова работа, но не я търсите, молитвата ви едва ли ще бъде чута;
- домашните ви сигурно ще си умрат от смях, ако попаднат на писменото ви общение с вселената;

и не на последно място:

- нали сте чували приказката "ако ти е писано"?

Е, "писано" е нещо някъде, дали в ДНК-то ни, дали в безсмъртната ни душа - кой знае... (Инак щеше ли изразът да оцелее хилядолетия?)

Само трябва да прочетем този "файл" - и няма да имаме нужда от популярни гурута, чиито псевдопсалми сеят заблуди от типа "подсъзнанието може всичко".
Защото, налапаме ли стръвта на безпроблемното успяване, забогатяване, ощастливяване, задомяване и пр., ставаме жертва на демотивиращи настройки, които пречат да се разгърне заложеното у всеки от нас. Понеже не подтикват да го открием и да работим за него, а залъгват с някакви "магични" начини за постигане на нещо, което не ни е дадено да постигнем.

(Под "дадено" разбирай оная съвкупност от фактори, сред които наследственост, семейна и социална среда, образование, способност за взимане на решения и поемане на рискове и пр., определяща кой да стане богат, кой - известен, кой да меси хляба и кой да вдига въстания.)

А митичното щастие, за чието постигане се вдига толкова (вестникарски) шум, е работа лесна, постижима за всекиго.
Просто открийте за какво сте дошли на тоя свят и го направете!
пълният текст