21 ноември 2017 г.

И в мрака засия...

"Щеше да е тъпо да издадем книга по случай двайсетгодишния юбилей на уебсайт, посветен на Стивън Кинг, без да включа разказ от самия него, нали? Какво ти тъпо, щеше да е направо идиотско!", споделя литературният блогър Ханс-Оке Лиля, който от две десетилетия поддържа БИБЛИОТЕКАТА НА ЛИЛЯ, където публикува ревюта на книги, новини, интервюта и всичко най-интересно от света на Краля на ужаса.
Амбициозен и последователен, Лиля успява да получи правата за "Синият компресор", неиздаван разказ на Кинг, и точно този разказ поставя началото на истински празник за всички фенове на хоръра - "Сияние в мрака".

Дванайсет съвършено различни истории, тринайсет автори ("Мрежата" е написан от Джак Кечъм и П. Д. Кейсък в съавторство); "Сърцето издайник" на Едгар Алън По е създаден преди 174 години, "Краят на всичко" на Брайън Кийн - преди малко повече от година; Ричард Чизмар, представен тук с "Гробищен танц", е съавтор на Стивън Кинг в "Кутията на Гуенди"; "Ръководство за заклинания" пък Йон Айвиде Линдквист пише специално за тази антология.

Измислени и реални, страховете ни оживяват по страниците на "Сияние в мрака". Всяка история е отделен свят, сътворен от въображение, на което му трябва само един спомен, една дума, една представа, за да полети. Мрачни, загадъчни, фантастични образи населяват световете в "Сияние"-то. Случки делнично-обикновени и магично-невероятни заплитат съдбите на героите.

Може да ви стори, че разказите в сборника нямат връзка помежду си. Ще сгрешите - всяка история съдържа миниатюрно "зрънце", от което ще покълне следващата. Или по-следващата...

В "Синият компресор. Да разкажеш ужаса" мотив от "Сърцето издайник" на По разплита историята за млад писател и неговата хазайка. Това е текст, в който Стивън Кинг колкото разказва, толкова и показва на читателя си как се създава литературна творба.

Котаракът Куджо "живее" в "Мрежата" на Джак Кечъм и П. Д. Кейсък и не само живее, но и служи като примамка при едно запознанство в чат, завършило с полицейски разпит.

Ако искате да разберете как писателят възприема компромисите в изкуството, Романа за Холокоста е вашият герой. Какво ли е да срещнеш дете, което се превръща в хищник, разказва Бев Винсънт, а веднага след него Клайв Баркър разнищва идеята какво ли е да се превърнеш в... човек.

Когато ужасът е вътре в теб, "Краят на всичко" и Брайън Кийн да са ти на помощ, а когато едно ужасяващо престъпление те преследва с години, Ричард Чизмар те кани на... "Гробищен танц".

Кевин Кюгли се боял от нощни пеперуди, споделя самият той, затова отвежда три момчета в Къща на ужасите, която се превръща в капан, а пък героят на Рамзи Кембъл - голям любител на лунапаркове, също като момчетата от предишния разказ, ще се повози на едно по-особено влакче на ужасите.

Накрая отново ще скрием трупа под дъските на пода с Едгар Алън По, а Брайън Джеймс Фрийман ще ни разкаже какво може да направи човек в името на майчината обич.

Ако пък сте се изкушавали да властвате над нечия съдба, ще ви трябва истинско "Ръководство за заклинания". Йон Айвиде Линдквист го е написал, но внимавайте, страшно е.

Кратки или дълги, издавани или неиздавани, историите от "Сияние в мрака" се четат на един дъх, даже - без дъх! Ханс-Оке Лиля наистина е събрал уникална литературна колекция, която съдържа образци колкото на хоръра, толкова и на жанра "разкази с неочакван край".

Благодаря на Весела Прошкова за прекрасния превод и на ИК "Плеяда" за възможността да съм част от това приключение.

Благодаря, Ханс-Оке.

Брайън Кийн, ти знаеш как се чувствам...
пълният текст

23 май 2016 г.

Е-зик мой

В какво време живеем, а?
Преди не беше възпитано да надничаш във вестника на съседа си по седалка в трамвая, сега не е прилично да хвърляш погледи на фейсбука на спътника си в метрото...
Двупръстната система на писане - с двата показалеца, бе заменена от... двупръстна система на писане, с двата палеца.
При това бутончетата (по-точно екранчетата) дори преди нас "знаят" какво възнамеряваме да съобщим, "подсказват" ни как да продължим започнатата дума...

В това наше е-време и шегите не са каквото бяха!
Преди години, когато искаше да каже, че лудориите ни са й известни, учителката ни усмихната клатеше глава: "Знам всичко, обадиха ми се по безжичния телефон!" Това беше забавно през 70-те, тогава телефонните връзки се осъществяваха по жицата...
А днес момчетата се притеснявали да поискат телефона на някое чаровно момиче - току-виж наистина го извади от чантата си и им го даде...
Дигиталният език нахлу в нашето житие-битие със своите предизвикателства, без да пита дали сме готови да ги посрещнем.
Много преди iPad и iPod да подложат на изпитание правописните навици дори на езиковедите, родната ни реч омайна, сладка се зачуди мобифон ли носим у себе си, или джиесем. Направи плах опит да диференцира значението на тези нови за всички ни думи, но първата погина тъй бързо, че вече нямаше защо да ги различаваме.
Сега му викаме само "мобилния" или просто... "телефона".
И пак не сме прецизни в избора си на наименование, понеже той, този "мобилен", този "телефон", отдавна вече не е само телефон, а е и радио, будилник, часовник, бележник, календар, фотоапарат, камера, книга, телевизор...

Не мина много от инвазията на високотехнологичните чуждици - и ето ви ги социалните мрежи!
Зафренднаха всичко и всички, пометоха форуми и чатове, проговориха на свой език. В този език има само седем "думи" - "Харесва ми", "Любов", "Thankful", "Ха-ха", "Еха", "Sad" и "Ядосана", които се "пишат" на емотиконица, но какво богатство от речеви нюанси!

С "Харесва ми" може да "наградиш" новата профилна снимка на непознат приятел, но и да изразиш подкрепа за казаното от него за промените в Изборния кодекс. Въпросния правен акт пък можеш да надариш с "Ядосана" без миг замисляне. С орден "Ха-ха" удостояваме онлайн-майтапите на малцината, останали свободни да виждат истината през чувството си за хумор...

"Любов", разбира се, е за снимките на деца и котки...

В какви времена живеем, а?
Стриймваме, лайкваме, шерваме, а езикът - този аванпост на народността - търпеливо усвоява уроците на хайтек-епохата.

А сега върви, народе възродени, да си направиш селфи с Щастливеца на "Витошка" (Щастливец е, защото е имал своя социална мрежа от приятели, с които са си споделяли весели истории, еха!).
И помни - не е куул да заничаш в смартфона на спътника си в метрото. Нито в таблета му. Нито в е-рийдъра му. Имаш си свои джаджи!
пълният текст

4 август 2015 г.

Виж ги за последно!

На 1 август емблематичната Емпайър Стейт Билдинг се превърна в огромен екран, на който в продължение на три часа бяха прожектирани кадри на застрашени от изчезване животни - птици, тигри, мечки, сред тях и печалноизвестният лъв Сесил.

На южната фасада на един от символите на Ню Йорк "Дискавъри" излъчи многократно 8-минутно видео, запечатало красотата на Божиите създания, които са на път да останат само във виртуалния свят.

Акцията има за цел да разпали дискусия по проблемите на масовото измиране на видове. Част е от рекламната кампания на документалния филм "Racing Extinction", който ще излезе през декември тази година.

"Racing Extinction" обещава да промени начина, по който гледаме на природата около нас. Докато не е станало късно...
пълният текст