23 май 2016 г.

Е-зик мой

В какво време живеем, а?
Преди не беше възпитано да надничаш във вестника на съседа си по седалка в трамвая, сега не е прилично да хвърляш погледи на фейсбука на спътника си в метрото...
Двупръстната система на писане - с двата показалеца, бе заменена от... двупръстна система на писане, с двата палеца.
При това бутончетата (по-точно екранчетата) дори преди нас "знаят" какво възнамеряваме да съобщим, "подсказват" ни как да продължим започнатата дума...

В това наше е-време и шегите не са каквото бяха!
Преди години, когато искаше да каже, че лудориите ни са й известни, учителката ни усмихната клатеше глава: "Знам всичко, обадиха ми се по безжичния телефон!" Това беше забавно през 70-те, тогава телефонните връзки се осъществяваха по жицата...
А днес момчетата се притеснявали да поискат телефона на някое чаровно момиче - току-виж наистина го извади от чантата си и им го даде...
Дигиталният език нахлу в нашето житие-битие със своите предизвикателства, без да пита дали сме готови да ги посрещнем.
Много преди iPad и iPod да подложат на изпитание правописните навици дори на езиковедите, родната ни реч омайна, сладка се зачуди мобифон ли носим у себе си, или джиесем. Направи плах опит да диференцира значението на тези нови за всички ни думи, но първата погина тъй бързо, че вече нямаше защо да ги различаваме.
Сега му викаме само "мобилния" или просто... "телефона".
И пак не сме прецизни в избора си на наименование, понеже той, този "мобилен", този "телефон", отдавна вече не е само телефон, а е и радио, будилник, часовник, бележник, календар, фотоапарат, камера, книга, телевизор...

Не мина много от инвазията на високотехнологичните чуждици - и ето ви ги социалните мрежи!
Зафренднаха всичко и всички, пометоха форуми и чатове, проговориха на свой език. В този език има само седем "думи" - "Харесва ми", "Любов", "Thankful", "Ха-ха", "Еха", "Sad" и "Ядосана", които се "пишат" на емотиконица, но какво богатство от речеви нюанси!

С "Харесва ми" може да "наградиш" новата профилна снимка на непознат приятел, но и да изразиш подкрепа за казаното от него за промените в Изборния кодекс. Въпросния правен акт пък можеш да надариш с "Ядосана" без миг замисляне. С орден "Ха-ха" удостояваме онлайн-майтапите на малцината, останали свободни да виждат истината през чувството си за хумор...

"Любов", разбира се, е за снимките на деца и котки...

В какви времена живеем, а?
Стриймваме, лайкваме, шерваме, а езикът - този аванпост на народността - търпеливо усвоява уроците на хайтек-епохата.

А сега върви, народе възродени, да си направиш селфи с Щастливеца на "Витошка" (Щастливец е, защото е имал своя социална мрежа от приятели, с които са си споделяли весели истории, еха!).
И помни - не е куул да заничаш в смартфона на спътника си в метрото. Нито в таблета му. Нито в е-рийдъра му. Имаш си свои джаджи!
пълният текст

4 август 2015 г.

Виж ги за последно!

На 1 август емблематичната Емпайър Стейт Билдинг се превърна в огромен екран, на който в продължение на три часа бяха прожектирани кадри на застрашени от изчезване животни - птици, тигри, мечки, сред тях и печалноизвестният лъв Сесил.

На южната фасада на един от символите на Ню Йорк "Дискавъри" излъчи многократно 8-минутно видео, запечатало красотата на Божиите създания, които са на път да останат само във виртуалния свят.

Акцията има за цел да разпали дискусия по проблемите на масовото измиране на видове. Част е от рекламната кампания на документалния филм "Racing Extinction", който ще излезе през декември тази година.

"Racing Extinction" обещава да промени начина, по който гледаме на природата около нас. Докато не е станало късно...
пълният текст

7 април 2015 г.

Свидетелство за Исус

Той не е от света и не е сторил никакъв грях,
но горчивата чаша ще трябва докрай да изпие.
Беше в петък пред Пасха и в тоя ден слънцето гря,
както грее, когато се случва жените да вият.

Подир кръста народът възлизаше бавно на хълма
и шумът от нозете не стихна, потокът не свърши.
А най-първите хора, със завист и злоба изпълнени,
тържествуваха вече, че Той е сломен и прекършен.

Аз Го следвах, видях как войниците хвърляха жребий
за хитона Му прашен и с кървава пот напоен
и мнозина Го хулеха, че не спасява сам Себе Си,
а когато Го разпнаха, сякаш пробождаха мен.

В шест часа притъмня, мрак дойде и настана навред
и завесата в храма раздра се надве през средата,
и закри се небето, и силно се люшна земята,
забуча като някакво ядно и бурно море.

Дълго Той прикован върху кръста позорен остана.
Как самотно е страдал, какво е изпитвал до края
и дали с облекчение срещнал е първия ангел,
няма никога в тоя объркан живот да узная.

Бе различен и нито за миг не предаде духа Си.
Тъй е писано: грешни сърца на света да го съдят,
поруган да умре и на третия ден да възкръсне.
А пък аз ням свидетел на всичко да бъда.

Тоня Трайкова, "Понякога поглеждам към небето", ИК "Дамян Яков", 2003
Илюстрация: Борислав Ждребев
пълният текст

7 март 2015 г.

Огледалото на греховете

Когато книжниците и фарисеите отвели при Иисус грешницата и поискали Той да им каже какво да правят с нея, Спасителя отначало нищо не рекъл. Не отсъдил нищо - нито по Мойсеевия закон, повеляващ прелюбодейците да бъдат убивани с камъни, нито по Своя закон, който опрощение и милост предвижда. Само се привел към земята и започнал да пише.
Пише ли, пише пръстът Господен в прахта, а старейшините настояват: Какво да сторим с нея? И тогава се поизправя Иисус и казва: Който от вас е без грях, нека пръв хвърли камък върху нея. И продължава да пише.

Какво написал Синът Божи на земята на Елеонската планина? Светото писание мълчи.
Тълкуватели на библейските послания обаче допускат, че не друго, а греховете на фарисеите описал Иисус връз прашната земя - кой от тях отнел имот на вдовица, кой излъгал, кой пожелал жената на брат си... И като надникнали над рамото Иисусово и видели собствените си престъпления, тъй лаконично и точно описани, старейшините потресени се оттеглили. Прелюбодейката Спасителя пратил да си ходи, вятърът елеонски отнесъл прахта с греховете на фарисеите, легендата за първия камък останала...
Друга трактовка на писанията Божии върху грешната земя има обаче турският писател Ахмет Алтан.
В неговия роман "Край на играта" Синът Божи рисува по пръстта... огледало. Това огледало Господне отразява и греховни помисли, и мерзки дела, които евангелистите спестяват.
Не едно, а цели три огледала рисува самият Алтан и в тях се оглеждат, ярко осветени от проникновения поглед на разказвача, душите човешки.

Огледало на греховете на смъртните в уникалния текст на Алтан е... виртуалната реалност, в която всеки от нас е не това, което е, а онова, за което иска да се представя.
Огледало на греховете на цяло едно градче е древната църква на хълма, където местната митология локализира гроба на Сина Човешки и където легендите "заравят" съкровище, заради което бедни и богати, млади и стари са готови да се хванат за гушите.
Огледало на Твореца е и писателят - както Бог разказва нашите животи, страница по страница, глава по глава, така и писателят изприда нишката на историите си.

Добър писател ли е Бог, като ни обещава развръзка чак на оня свят, във втората книга?
Може ли да се убие от любов?
Ами ако няма заровено съкровище?

"Край на играта" слага край на тези въпроси. Но не като им дава отговори, а като отваря прозорците на духа към непознати вселени.
Сладостно-богохулен, богат на ярки образи, светкавични сюжетни обрати и виртуозни диалози е криминално-философският роман на Ахмет Алтан "Край на играта" (ИК "Сиела").

Турският журналист и белетрист Ахмет Хюсрев Алтан е роден в Анкара през 1950-а. Работи като наблюдател за "Хюриет", "Миллиет" и "Радикал", продуцент е на тв новини.
За статията си "Атакюрд", една различна трактовка на турската история, публикувана на 17 април 1995-а, е уволнен от "Хюриет".
През 2007-а основава всекидневника "Тараф", водещ коментатор е до декември 2012-а, когато напуска изданието.
За текста си "О, братко мой", посветен на жертвите на Арменския геноцид, е съден по обвинение за "оклеветяване на Турция".
Ахмет Алтан е автор на десет романа, сред които "Като рана от меч", "Четири сезона есен", "Следа по водата", "Любов по време на бунт", "Най-дългата нощ"
.
пълният текст

25 февруари 2015 г.

Потопени в любов

Те лежат, спят, дебнат, скачат, тичат, те сякаш са на две места едновременно! Не можеш да отместиш очи и за секунда - любимата пухкава напаст вече ще е почнала с новата лудория!

Удивителната серия "Crazy Cat Lovers" е дело на 23-годишната фотографка Андреан Люпиен от Монреал. Самата тя - собственичка на котка, един ден решава да си направи много снимки с домашния си любимец, "позиращ" в най-различни състояния и на най-различни места в стаята й.

Резултатът - монтирано "селфи", на което котката се е "размножила" и е навсякъде около стопанката си.
Така се ражда идеята за фотопроекта, отнел почти година. Андреан посещава свои приятели, които отглеждат котки, но и непознати хора отварят домовете си за обектива й.

Запечатала моменти от обичайния котешки живот, младата фотографка се заема да разположи в един кадър скачането, протягането, излежаването, сгушването в скута на стопанина. Така се стига до истинско "накотнение" в някоя най-обикновена стая, насред която седи щастливият притежател на четириного другарче.
Артприключението Андриен предприема от любов към предизвикателствата. И към котките.

На снимката: Не, Алекс Майлс няма седем пухкави "тигърчета", това е само вълшебна илюзия
пълният текст