Ако имаш 48 часа за убиване...
Добре дошли в света на Андрю Бурел!
Тъй като пристъпвате тук за първи път, трябва да знаете нещо. В света на Андрю Бурел властва цветът.
Освен вездесъщото сиво (затворът е сив, полицейският участък е сив, сиви са надгробните камъни на ветровитото гробище) тук синьото живее във всичките си нюанси.
Между кобалтовите дълбини на езерото Тахо и светлосините висини над Невада се простират кафявите зимни хълмове, един млад мъж влачи мръсносиньото на затворническата униформа, блестят алени капки кръв.
Нощем Градът на греха е окъпан в разноцветни светлини.
Като прожектирани от добрата стара киномашина примигват кадрите на този цветен филм – някои са дълги, като кошмарен сън, други траят колкото да си поемете дъх.
Примигват сцените, завъртат се, всичко свършва там, където е започнало, но нищо вече не е същото.
Приятно гледане!
Тъй като пристъпвате тук за първи път, трябва да знаете нещо. В света на Андрю Бурел властва цветът.
Освен вездесъщото сиво (затворът е сив, полицейският участък е сив, сиви са надгробните камъни на ветровитото гробище) тук синьото живее във всичките си нюанси.
Нощем Градът на греха е окъпан в разноцветни светлини.
Като прожектирани от добрата стара киномашина примигват кадрите на този цветен филм – някои са дълги, като кошмарен сън, други траят колкото да си поемете дъх.
Примигват сцените, завъртат се, всичко свършва там, където е започнало, но нищо вече не е същото.
Приятно гледане!