Истина, истина ви казват!
Годината е 1932-ра.
Олдъс Хъксли създава „Прекрасният нов свят“, където хората се „раждат“ в... епруветки и до един са щастливи през целия си живот.
Фантастите – писателите, орисани с непресъхващо въображение, даряват хомо сапиенс с визията си за неговото бъдеще, където го чакат технически чудеса, морални изпитания и планетарни катаклизми. Някои от тези прорицатели „отнемат“ от човешкия род зрението, други го пращат да оцелява из безводни или сковани в лед светове, трети докарват страховити насекоми да заплашват венеца на природата.
Своите концепции за бъдещето на Земята големите разказвачи градят, от една страна, върху идеята за напредъка на технологиите, а, от друга, върху развитието на обществените отношения. Често социалната структура и постиженията на науката в някоя творба ни изглеждат несъвместими - как може човечество, съществуващо във феодален строй, да засели космоса? Междузвездният конгрес да нареди унищожаването на планета, където живеят два разумни вида? Повече зрелища, отколкото хляб, да осигурява правителството на гражданите си?
Но да се върнем на прозренията, които срещаме по страниците на фантастичните романи. Изпреварили с десетилетия появата на едно или друго техническо чудо или обществено явление, някои от тия прозрения ни карат да се питаме дали авторите им не са истински литературни „ясновидци“. Или пък вдъхновители на смели търсения.
В „Прекрасният нов свят“ човечеството се възпроизвежда в бутилки. Всичко е планирано, всичко е поръчано. „Толкова и толкова индивиди от такова и такова качество“, обяснява на студентите господин Фостър от Главния лондонски център за инкубация и обучение.
За най-голямо постижение – „един от главните лостове на обществената устойчивост“, се смята процесът, при който яйцеклетката се клонира (в превода на Виолета Чушкова – „пъпкува“), за да се създадат „до 96 еднакви мъже и жени“.
Алфи, бети, гами, делти и епсилони – още в ембрионална фаза, на етапа на „преточване“, всеки е това, което трябва да бъде с оглед на предназначението си в обществото. Нищо в размножаването на човека не е оставено на „произвола“ на естеството в прекрасния нов свят!
Асистираната репродукция занимава учените още в края на деветнайсети век.
През 1906-а хирургът Робърт Морис съобщава за постигната бременност чрез частична трансплантация на яйцеклетка.
Ученият от Харвард Грегъри Пинкъс пък провежда ин витро експерименти със зайци. Годината е 1934-та.
През 1944-та Джон Рок и Мириам Менкин от Масачузец успяват да оплодят човешка яйцеклетка извън организма. Опит да я имплантират лекарят и асистентката му не предприемат.
През 1973 година в университета „Монаш“ в Мелбърн Карл Ууд, Джон Лийтън и Алан Траунсън осъществяват първата ин витро процедура при човешко същество. Бременността обаче трае едва няколко дни.
Чак през 1978-а – на 25 юли, се ражда първото бебе ин витро (на латински – „в стъкло“) - Луиз Браун. Заслугата е на британските учени Патрик Стептоу и Робърт Едуардс. Д-р Едуардс получава Нобелова награда за постижението си.
„Обучението“ в онзи прекрасен нов свят на Хъксли се провежда на принципа на хипнопедията.
За учене по време на сън говори в научнофантастичния си роман „Ралф 124C 41+“ Хюго Гърнсбек* още през 1911-1912-а, когато творбата му излиза в 12 поредни книжки на списание „Модърн Електрик“. Неговият герой - ученият Ралф Предсказателя („124C 41+“ е игра на думи, означава „One to foresee for one another“), изнамира хипнобиоскоп – машина за учене, докато спиш.
През 1927-а пък нюйоркчанинът от чешки произход Алоис Бенджамин Салигър изобретява своя психофон.
По всяка вероятност черпил вдъхновение от фантазиите на тези двама светли авантюристи, Хъксли съгражда идеята си за обучение по време на сън. Но сатиричният поглед на твореца не се задоволява със „заемане“, напротив – Хъксли направо преобръща хрумването факти да се „наливат“ в мозъка на спящото дете.
В неговия ужасяващ прекрасен нов свят учените са установили, че познанието не може да се възприема, докато човек спи, но пък социално-психологическите модели идеално се „отпечатват“ в сивите клетки на бъдещото човешко същество с помощта на многократно повторени словесни формули. Тихи гласове повтарят безспир над креватчетата: „Аз наистина съм ужасно щастлив, че съм бета.“ Нощ след нощ.
Екзотичният метод все още не е влязъл в учебните програми...
Олдъс Хъксли (1894-1963), британски поет, публицист и автор на пътеписи, „предсказва“ още сексуалната революция („всеки принадлежи на всички останали“) и легализацията на наркотиците („грамче сома си глътни – десет грижи забрави!“).
*
Пол Атреидски изучава Аракис, или Дюн, още преди да стъпи на пустинната планета. За целта чете видеокниги (в оригинала – filmbooks). От тях узнава за свободните, за пясъчните червеи, за кориолните бури.
Речникът в края на прочутия роман на Франк Хърбърт, отпечатан през 1965-а, ни обяснява понятието видеокнига: „Всяко шигърово печатно издание. Използва се в образованието и има мнемонични пулсации.“ И още – за шигъровата жица, от която е изработено футуристичното четиво: „Обвито в метал пълзящо растение, което вирее само на Салуса Секундус и III Делта Кейсинг. Отличава се с изключителна якост.“
За видеокнигите разбираме, че съдържат текст и снимки и че всяка е посветена на различна тема.
Истинската видеокнига – смартфонът и таблетът, се ражда като идея през 70-те, за да стане реалност 20 години по-късно. Самият термин смартфон за пръв път е използван през 1997-а от компанията Ericsson.
Първият мобилен телефон с PDA (personal digital assistant) функции е дело на IBM. Годината е 1992-ра. Две години по-късно Simon Personal Communicator вече е на пазара. Освен възможността за телефонни разговори „Саймън“ предлага още да пращате и получавате факсове и мейли, съхранява списък със задачи, контакти, калкулатор, игри. Дисплеят му е 4.5-инчов монохромен сензорен LCD (с резолюция 160х293 пиксела), за въвеждане на информация се използва стилус. Процесорът му е Vadem, работещ на честота 16 MHz, има 1 МВ оперативна памет.
Постепенно електронните ни помощници стават все по-тънки, все по-леки и все по-функционални. Смартфонът, ipad-ът, таблетът днес са (почти) всичко ведно: телефон и компютър, часовник и календар, бележник и будилник, фото- и видеокамера, радиопрограми и текстови документи. На екраните може да се пише с „писалка“, но може и да се „извика“ виртуална клавиатура. Клипове могат да се снимат, гледат и споделят в социалните мрежи. Книги, вестници и тв предавания стават достъпни на мъничкия дисплей у дома, в парка, в трамвая.
Модерните „видеокниги“ все още нямат мнемонични (подпомагащи запаметяването) функции...
Нека обаче се придюним отново. Тук, на Аракис, където – единствено в цялата вселена – се среща мелинджът, подправката, която удължава живота и дава пророчески видения, властва сушата.
На планетата пустиня водата е богатство, социална привилегия и инструмент за митотворчество.
Затова свободните – обитателите на царството на пясъка, са се научили да улавят всяка капчица във ветрокапани (windtrap). Ветрокапаните „кондензират влагата от въздуха чрез рязко понижаване на температурата в тях“, пояснява ни речникът на сагата.
През 2012-а италианският архитект и мечтател Артуро Витори, основател на студиото Architecture and Vision, създава... ветрокапан. Нарича го WarkaWater – по името на свещеното дърво уарка, което расте в Етиопия. Плодовете на уарка се ядат, корените му спасяват почвата от ерозия, под благодатната му сянка племето се събира за молитвени ритуали.
WarkaWater на Артуро Витори е източена като ваза „кошница“ от бамбук, в която виси „сърцевина“ от текстилна материя на базата на найлона. Тази сърцевина, напомняща грамадна нощна лампа, събира влагата от въздуха чрез конденз. Така осигурява до 40 литра питейна вода на ден, за да могат етиопските деца да ходят на училище, а не да носят скъпоценната течност от километри. WarkaWater е висока 9 метра, тежи 60 килограма и се сглобява лесно, само за три дни 5-6 души могат да я направят. Арх. Витори е роден шест години след излизането на „Дюн“.
Визията на Франк Хърбър (1920-1986) включва още бунт срещу компютрите, завършил с вписването в Оранжевата католическа библия на повелята: „И не сътворявай машина по подобие на човешкия разум“, както и вселенски джихад, по време на който фанатичните свободни с името на своя Махди на уста прегазват светове.
*
1986-а. Легендарният роман на Орсън Скот Кард „Играта на Ендър“ се сдобива с не по-малко легендарно продължение – „Говорителя на мъртвите“.
Андрю Уигин, странстващ Говорител от името на мъртвите, заминава за Лузитания, планетата на прасенцата (или пекениносите, малките), за да Говори за смъртта на Пипо, ксенолога, жестоко убит от същите тези прасенца.
Никой не знае, че този Андрю Уигин е... Ендър Ксеноцида, унищожил разумната и напреднала цивилизация на бъгерите преди 3000 години.
В „бижу“, имплантирано в ухото си, Ендър носи Джейн.
Джейн е „рожба на ансибала**“, „живее“ във... „филотичната мрежа“. „Компютрите на Стоте свята бяха за нея ръце и крака, очи и уши. Говореше всеки език, който някога е бил вкарван в компютър, бе прочела всяка книга от всички библиотеки във всички светове“, разказва ни повествователят.
Няма дигитално действие, което да не се извършва под контрола на Джейн. „Мислите“ й са навсякъде и винаги, но половината от десетте най-високи равнища на вниманието си тя е посветила на общуването с Ендър.
„Срещнала“ е блестящия му ум в играта „Питието на Великана“, която кадетите от Военното училище играят. След време си е избрала глас, „нарисувала“ си е лице, за да му се представи. Двамата са заедно непрестанно, разговарят, виждат се и се чуват. Дори само като движи устните си едва доловимо, Ендър й предава посланията си.
През 60-те години на двайсети век САЩ финансират изследователски проекти, целящи изграждането на компютърни мрежи. На 29 октомври 1969 година в Менло парк, Калифорния, два компютъра, свързани в мрежа, си обменят информация.
Думата Интернет се използва за първи път за глобална компютърна мрежа през декември 1974-та.
Към края на 1990 година Тим Бърнърс-Лий и Робер Кайо вече са разработили основните компоненти на World Wide Web – мрежовия протокол HTTP, маркиращия език HTML, първия уеббраузър, първия уебсървър. На 6 август 1991 година – пет години след отпечатването на „Говорителя...“ – World Wide Web се превръща в широкодостъпна услуга.
Оттогава до днес Мрежата става все по-бърза, всеобхватна и интуитивна.
Връзката човек – компютър да се осъществява чрез гласови команди, е идея на 70-те години на XX век.
Д-р Джеймс Бейкър пръв разработва такава система през 1975-а. DragonDictate, пуснат най-напред за DOS, още не може да разделя думите в потока на речта, затова те трябва да се произнасят с паузи между тях.
Едва към 2001-ва компютърът се „научава“ да разпознава правилно 80 процента от човешкия говор.
Синтезатор на българска реч създава в края на 80-те години Борислав Захариев. Чак през 2003-та обаче такава програма се „сработва“ с Windows. Две години по-късно у нас стъпва SpeechLab, благодарение на която незрящите българи търсят в интернет, четат и пишат с „най-добрия приятел на човека“ – компютъра.
Гласовите команди се разпростират и върху мобилните устройва, навлизат и в бита, като тенденцията е пералнята и телевизорът занапред да ни слушат – буквално.
2007-а е настъпила, когато Google оцветява ежедневието на милионите си потребители в изискан, бърз и сякаш предусещащ желанията Chrome.
Chrome даже не ви оставя да допишете докрай наименованието на онова, което търсите – още след първите букви предлага да ви отведе при необходимата информация. Дори не ви позволява да сбъркате – когато допуснете грешка, тактично пита: „Може би имахте предвид:...“
Google обработва над милиард търсения всеки ден. 85 на сто от тях са били въвеждани в търсачката и преди. Затова компютърът ви „знае“ въпроса, преди да сте го задали, готов е с отговора и необратимо заприличва на Джейн, каквато ни я представя Кард. Умна, разбираща, търпелива...
Орсън Скот Кард, писател, есеист и преподавател, е роден на 24 август 1951 година. Още в „Играта на Ендър“ (1985)„предсказва“ огромното значение, което имат днес публикациите на влиятелни личности в световната мрежа - в творбата му братът и сестрата на Ендър, Питър и Валънтайн, тогава деца, пишейки под псевдонимите Лок и Демостен, диктуват общественото мнение в целия свят.
* Ежегодната награда за фентъзи и фантастика „Хюго“ носи името на „бащата на жанра“. Връчва се от Световното общество за научна фантастика. За първи път е присъдена през 1953-та.
** „Ансибалът“ у Кард е уред за мигновена комуникация. Разстоянията нямат значение за ансибала, съобщенията пристигат без забавяне.
Думата е изкована от Урсула Легуин през 1966-а в романа й „Светът на Роканон“.
На снимката – „ветрокапанът“ на арх. Витори. Още за проекта му – на warkawater.org
Олдъс Хъксли създава „Прекрасният нов свят“, където хората се „раждат“ в... епруветки и до един са щастливи през целия си живот.
Своите концепции за бъдещето на Земята големите разказвачи градят, от една страна, върху идеята за напредъка на технологиите, а, от друга, върху развитието на обществените отношения. Често социалната структура и постиженията на науката в някоя творба ни изглеждат несъвместими - как може човечество, съществуващо във феодален строй, да засели космоса? Междузвездният конгрес да нареди унищожаването на планета, където живеят два разумни вида? Повече зрелища, отколкото хляб, да осигурява правителството на гражданите си?
Но да се върнем на прозренията, които срещаме по страниците на фантастичните романи. Изпреварили с десетилетия появата на едно или друго техническо чудо или обществено явление, някои от тия прозрения ни карат да се питаме дали авторите им не са истински литературни „ясновидци“. Или пък вдъхновители на смели търсения.
В „Прекрасният нов свят“ човечеството се възпроизвежда в бутилки. Всичко е планирано, всичко е поръчано. „Толкова и толкова индивиди от такова и такова качество“, обяснява на студентите господин Фостър от Главния лондонски център за инкубация и обучение.
За най-голямо постижение – „един от главните лостове на обществената устойчивост“, се смята процесът, при който яйцеклетката се клонира (в превода на Виолета Чушкова – „пъпкува“), за да се създадат „до 96 еднакви мъже и жени“.
Алфи, бети, гами, делти и епсилони – още в ембрионална фаза, на етапа на „преточване“, всеки е това, което трябва да бъде с оглед на предназначението си в обществото. Нищо в размножаването на човека не е оставено на „произвола“ на естеството в прекрасния нов свят!
Асистираната репродукция занимава учените още в края на деветнайсети век.
През 1906-а хирургът Робърт Морис съобщава за постигната бременност чрез частична трансплантация на яйцеклетка.
Ученият от Харвард Грегъри Пинкъс пък провежда ин витро експерименти със зайци. Годината е 1934-та.
През 1944-та Джон Рок и Мириам Менкин от Масачузец успяват да оплодят човешка яйцеклетка извън организма. Опит да я имплантират лекарят и асистентката му не предприемат.
През 1973 година в университета „Монаш“ в Мелбърн Карл Ууд, Джон Лийтън и Алан Траунсън осъществяват първата ин витро процедура при човешко същество. Бременността обаче трае едва няколко дни.
Чак през 1978-а – на 25 юли, се ражда първото бебе ин витро (на латински – „в стъкло“) - Луиз Браун. Заслугата е на британските учени Патрик Стептоу и Робърт Едуардс. Д-р Едуардс получава Нобелова награда за постижението си.
„Обучението“ в онзи прекрасен нов свят на Хъксли се провежда на принципа на хипнопедията.
За учене по време на сън говори в научнофантастичния си роман „Ралф 124C 41+“ Хюго Гърнсбек* още през 1911-1912-а, когато творбата му излиза в 12 поредни книжки на списание „Модърн Електрик“. Неговият герой - ученият Ралф Предсказателя („124C 41+“ е игра на думи, означава „One to foresee for one another“), изнамира хипнобиоскоп – машина за учене, докато спиш.
През 1927-а пък нюйоркчанинът от чешки произход Алоис Бенджамин Салигър изобретява своя психофон.
По всяка вероятност черпил вдъхновение от фантазиите на тези двама светли авантюристи, Хъксли съгражда идеята си за обучение по време на сън. Но сатиричният поглед на твореца не се задоволява със „заемане“, напротив – Хъксли направо преобръща хрумването факти да се „наливат“ в мозъка на спящото дете.
В неговия ужасяващ прекрасен нов свят учените са установили, че познанието не може да се възприема, докато човек спи, но пък социално-психологическите модели идеално се „отпечатват“ в сивите клетки на бъдещото човешко същество с помощта на многократно повторени словесни формули. Тихи гласове повтарят безспир над креватчетата: „Аз наистина съм ужасно щастлив, че съм бета.“ Нощ след нощ.
Екзотичният метод все още не е влязъл в учебните програми...
Олдъс Хъксли (1894-1963), британски поет, публицист и автор на пътеписи, „предсказва“ още сексуалната революция („всеки принадлежи на всички останали“) и легализацията на наркотиците („грамче сома си глътни – десет грижи забрави!“).
*
Пол Атреидски изучава Аракис, или Дюн, още преди да стъпи на пустинната планета. За целта чете видеокниги (в оригинала – filmbooks). От тях узнава за свободните, за пясъчните червеи, за кориолните бури.
Речникът в края на прочутия роман на Франк Хърбърт, отпечатан през 1965-а, ни обяснява понятието видеокнига: „Всяко шигърово печатно издание. Използва се в образованието и има мнемонични пулсации.“ И още – за шигъровата жица, от която е изработено футуристичното четиво: „Обвито в метал пълзящо растение, което вирее само на Салуса Секундус и III Делта Кейсинг. Отличава се с изключителна якост.“
За видеокнигите разбираме, че съдържат текст и снимки и че всяка е посветена на различна тема.
Истинската видеокнига – смартфонът и таблетът, се ражда като идея през 70-те, за да стане реалност 20 години по-късно. Самият термин смартфон за пръв път е използван през 1997-а от компанията Ericsson.
Първият мобилен телефон с PDA (personal digital assistant) функции е дело на IBM. Годината е 1992-ра. Две години по-късно Simon Personal Communicator вече е на пазара. Освен възможността за телефонни разговори „Саймън“ предлага още да пращате и получавате факсове и мейли, съхранява списък със задачи, контакти, калкулатор, игри. Дисплеят му е 4.5-инчов монохромен сензорен LCD (с резолюция 160х293 пиксела), за въвеждане на информация се използва стилус. Процесорът му е Vadem, работещ на честота 16 MHz, има 1 МВ оперативна памет.
Постепенно електронните ни помощници стават все по-тънки, все по-леки и все по-функционални. Смартфонът, ipad-ът, таблетът днес са (почти) всичко ведно: телефон и компютър, часовник и календар, бележник и будилник, фото- и видеокамера, радиопрограми и текстови документи. На екраните може да се пише с „писалка“, но може и да се „извика“ виртуална клавиатура. Клипове могат да се снимат, гледат и споделят в социалните мрежи. Книги, вестници и тв предавания стават достъпни на мъничкия дисплей у дома, в парка, в трамвая.
Модерните „видеокниги“ все още нямат мнемонични (подпомагащи запаметяването) функции...
Нека обаче се придюним отново. Тук, на Аракис, където – единствено в цялата вселена – се среща мелинджът, подправката, която удължава живота и дава пророчески видения, властва сушата.
На планетата пустиня водата е богатство, социална привилегия и инструмент за митотворчество.
Затова свободните – обитателите на царството на пясъка, са се научили да улавят всяка капчица във ветрокапани (windtrap). Ветрокапаните „кондензират влагата от въздуха чрез рязко понижаване на температурата в тях“, пояснява ни речникът на сагата.
През 2012-а италианският архитект и мечтател Артуро Витори, основател на студиото Architecture and Vision, създава... ветрокапан. Нарича го WarkaWater – по името на свещеното дърво уарка, което расте в Етиопия. Плодовете на уарка се ядат, корените му спасяват почвата от ерозия, под благодатната му сянка племето се събира за молитвени ритуали.
WarkaWater на Артуро Витори е източена като ваза „кошница“ от бамбук, в която виси „сърцевина“ от текстилна материя на базата на найлона. Тази сърцевина, напомняща грамадна нощна лампа, събира влагата от въздуха чрез конденз. Така осигурява до 40 литра питейна вода на ден, за да могат етиопските деца да ходят на училище, а не да носят скъпоценната течност от километри. WarkaWater е висока 9 метра, тежи 60 килограма и се сглобява лесно, само за три дни 5-6 души могат да я направят. Арх. Витори е роден шест години след излизането на „Дюн“.
Визията на Франк Хърбър (1920-1986) включва още бунт срещу компютрите, завършил с вписването в Оранжевата католическа библия на повелята: „И не сътворявай машина по подобие на човешкия разум“, както и вселенски джихад, по време на който фанатичните свободни с името на своя Махди на уста прегазват светове.
*
1986-а. Легендарният роман на Орсън Скот Кард „Играта на Ендър“ се сдобива с не по-малко легендарно продължение – „Говорителя на мъртвите“.
Андрю Уигин, странстващ Говорител от името на мъртвите, заминава за Лузитания, планетата на прасенцата (или пекениносите, малките), за да Говори за смъртта на Пипо, ксенолога, жестоко убит от същите тези прасенца.
Никой не знае, че този Андрю Уигин е... Ендър Ксеноцида, унищожил разумната и напреднала цивилизация на бъгерите преди 3000 години.
В „бижу“, имплантирано в ухото си, Ендър носи Джейн.
Джейн е „рожба на ансибала**“, „живее“ във... „филотичната мрежа“. „Компютрите на Стоте свята бяха за нея ръце и крака, очи и уши. Говореше всеки език, който някога е бил вкарван в компютър, бе прочела всяка книга от всички библиотеки във всички светове“, разказва ни повествователят.
Няма дигитално действие, което да не се извършва под контрола на Джейн. „Мислите“ й са навсякъде и винаги, но половината от десетте най-високи равнища на вниманието си тя е посветила на общуването с Ендър.
„Срещнала“ е блестящия му ум в играта „Питието на Великана“, която кадетите от Военното училище играят. След време си е избрала глас, „нарисувала“ си е лице, за да му се представи. Двамата са заедно непрестанно, разговарят, виждат се и се чуват. Дори само като движи устните си едва доловимо, Ендър й предава посланията си.
През 60-те години на двайсети век САЩ финансират изследователски проекти, целящи изграждането на компютърни мрежи. На 29 октомври 1969 година в Менло парк, Калифорния, два компютъра, свързани в мрежа, си обменят информация.
Думата Интернет се използва за първи път за глобална компютърна мрежа през декември 1974-та.
Към края на 1990 година Тим Бърнърс-Лий и Робер Кайо вече са разработили основните компоненти на World Wide Web – мрежовия протокол HTTP, маркиращия език HTML, първия уеббраузър, първия уебсървър. На 6 август 1991 година – пет години след отпечатването на „Говорителя...“ – World Wide Web се превръща в широкодостъпна услуга.
Оттогава до днес Мрежата става все по-бърза, всеобхватна и интуитивна.
Връзката човек – компютър да се осъществява чрез гласови команди, е идея на 70-те години на XX век.
Д-р Джеймс Бейкър пръв разработва такава система през 1975-а. DragonDictate, пуснат най-напред за DOS, още не може да разделя думите в потока на речта, затова те трябва да се произнасят с паузи между тях.
Едва към 2001-ва компютърът се „научава“ да разпознава правилно 80 процента от човешкия говор.
Синтезатор на българска реч създава в края на 80-те години Борислав Захариев. Чак през 2003-та обаче такава програма се „сработва“ с Windows. Две години по-късно у нас стъпва SpeechLab, благодарение на която незрящите българи търсят в интернет, четат и пишат с „най-добрия приятел на човека“ – компютъра.
Гласовите команди се разпростират и върху мобилните устройва, навлизат и в бита, като тенденцията е пералнята и телевизорът занапред да ни слушат – буквално.
2007-а е настъпила, когато Google оцветява ежедневието на милионите си потребители в изискан, бърз и сякаш предусещащ желанията Chrome.
Chrome даже не ви оставя да допишете докрай наименованието на онова, което търсите – още след първите букви предлага да ви отведе при необходимата информация. Дори не ви позволява да сбъркате – когато допуснете грешка, тактично пита: „Може би имахте предвид:...“
Google обработва над милиард търсения всеки ден. 85 на сто от тях са били въвеждани в търсачката и преди. Затова компютърът ви „знае“ въпроса, преди да сте го задали, готов е с отговора и необратимо заприличва на Джейн, каквато ни я представя Кард. Умна, разбираща, търпелива...
Орсън Скот Кард, писател, есеист и преподавател, е роден на 24 август 1951 година. Още в „Играта на Ендър“ (1985)„предсказва“ огромното значение, което имат днес публикациите на влиятелни личности в световната мрежа - в творбата му братът и сестрата на Ендър, Питър и Валънтайн, тогава деца, пишейки под псевдонимите Лок и Демостен, диктуват общественото мнение в целия свят.
* Ежегодната награда за фентъзи и фантастика „Хюго“ носи името на „бащата на жанра“. Връчва се от Световното общество за научна фантастика. За първи път е присъдена през 1953-та.
** „Ансибалът“ у Кард е уред за мигновена комуникация. Разстоянията нямат значение за ансибала, съобщенията пристигат без забавяне.
Думата е изкована от Урсула Легуин през 1966-а в романа й „Светът на Роканон“.
На снимката – „ветрокапанът“ на арх. Витори. Още за проекта му – на warkawater.org