Игри без правила
12 окръга, потънали в глад и мизерия, 1 столица, нагла и презадоволена.
Панем. На латински името на утопичната държава означава хляб.
Провинциите, населявани от робски покорни отрудени хора, до една работят за благоденствието на възгорделия се Капитол. (Capitolium се наричал храмът на Юпитер в древния Рим, думата тръгва от латинското caput, или глава, връх, минава през старофренски, за да стигне до нас и като наименование на емблематичната сграда, в която заседава Конгресът на САЩ.)
Някога, отдавна, провинциите въстанали срещу грабителската Столица, където преяждат, повръщат и отново преяждат и където модата в облеклото и грима превръща скучаещите жители в карикатури. Капитолът, разбира се, смазва бунта.
Оттогава всяка година за назидание на окръзите и забавление на привилегированите столичани 24 млади живота биват покосени от кървава Жътва.
Злокобен жребий избира момче и момиче, навършили 12, но не по-възрастни от 18 години, откъсва ги от семействата им и ги хвърля в ръцете на екип стилисти, който провежда ударна „Пълна промяна“ на тийнейджърите, предназначени да умрат.
И те умират няколко дни по-късно, прекарани през центрофугата на грозен микс от „Биг Брадър“ и „Сървайвър“, излъчван на живо и задължителен за гледане. Болници в окръзите може и да няма, но екрани има – и в къщите на хората, и на публичните места. Няма отърване от медийната атака, сякаш е настанала Оруеловата 1984...
От кървавите Игри на глада оцелява само един – точно както ни го разказа Стивън Кинг в „Дългата разходка“. Оцелелият получава привилегии - храна и дом до края на дните си. До края на дните си е и заробен от зрелището – дава интервюта, обучава следващите жертви (клаузи, които се съдържат във всеки договор за телевизионно участие).
Игрите на глада вадят всичко най-грозно и всичко най-прекрасно от участника в тях. Още край животоспасяващия Рог на изобилието разцъфват страхът и агресията, здравият разум и инстинктът за самосъхранение. Храната и водата сближават мигновено или разделят завинаги. Оцеляването е занятие самотно, но споделиш ли го – става постижима цел. А смъртта те белязва с вечна вина.
В Игрите без правила няма дневни и седмични мисии, но има дневни и нощни кошмари, сякаш измъкнати от най-дълбоките гънки на мозъка ти. Дори виждаш децата, с които заедно сте започнали Играта, която не може да бъде спечелена, като... вълци! Точно както ги вижда невръстният воин Ендър на Орсън Скот Кард, докато се опитва да победи играта „Питието на Великана“, която не може да бъде победена.
Обаче двама млади от миньорския Окръг 12 се опълчват на злокобния сценарий и решават да умрат, вместо да станат пионки в чужда игра.
Постапокалиптичните Ромео и Жулиета минават и през ада, за да оживеят на Арената, и когато за пореден път регламентът бива променен и им отнема правото да победят заедно, Огненото момиче вади от джоба си шепа отровни къпини... за да се превърне в символ на назряващия бунт.
Гейммейкърите на голямата (политическа) игра тутакси скрояват план да употребят, омърсят и унищожат непокорната птица на свободомислието.
Но дори попаднала в медийната месомелачка, Сойката Присмехулка ще полети към висините на един по-добър свят. Доколкото такъв е възможен...
Разказах ви накратко трилогията „Игрите на глада“.
Реалитито, в което живеем. И в което сойките присмехулки са рядкост, а къртиците – десетки.
Панем. На латински името на утопичната държава означава хляб.
Провинциите, населявани от робски покорни отрудени хора, до една работят за благоденствието на възгорделия се Капитол. (Capitolium се наричал храмът на Юпитер в древния Рим, думата тръгва от латинското caput, или глава, връх, минава през старофренски, за да стигне до нас и като наименование на емблематичната сграда, в която заседава Конгресът на САЩ.)
Някога, отдавна, провинциите въстанали срещу грабителската Столица, където преяждат, повръщат и отново преяждат и където модата в облеклото и грима превръща скучаещите жители в карикатури. Капитолът, разбира се, смазва бунта.
Оттогава всяка година за назидание на окръзите и забавление на привилегированите столичани 24 млади живота биват покосени от кървава Жътва.
Злокобен жребий избира момче и момиче, навършили 12, но не по-възрастни от 18 години, откъсва ги от семействата им и ги хвърля в ръцете на екип стилисти, който провежда ударна „Пълна промяна“ на тийнейджърите, предназначени да умрат.
И те умират няколко дни по-късно, прекарани през центрофугата на грозен микс от „Биг Брадър“ и „Сървайвър“, излъчван на живо и задължителен за гледане. Болници в окръзите може и да няма, но екрани има – и в къщите на хората, и на публичните места. Няма отърване от медийната атака, сякаш е настанала Оруеловата 1984...
От кървавите Игри на глада оцелява само един – точно както ни го разказа Стивън Кинг в „Дългата разходка“. Оцелелият получава привилегии - храна и дом до края на дните си. До края на дните си е и заробен от зрелището – дава интервюта, обучава следващите жертви (клаузи, които се съдържат във всеки договор за телевизионно участие).
Игрите на глада вадят всичко най-грозно и всичко най-прекрасно от участника в тях. Още край животоспасяващия Рог на изобилието разцъфват страхът и агресията, здравият разум и инстинктът за самосъхранение. Храната и водата сближават мигновено или разделят завинаги. Оцеляването е занятие самотно, но споделиш ли го – става постижима цел. А смъртта те белязва с вечна вина.
В Игрите без правила няма дневни и седмични мисии, но има дневни и нощни кошмари, сякаш измъкнати от най-дълбоките гънки на мозъка ти. Дори виждаш децата, с които заедно сте започнали Играта, която не може да бъде спечелена, като... вълци! Точно както ги вижда невръстният воин Ендър на Орсън Скот Кард, докато се опитва да победи играта „Питието на Великана“, която не може да бъде победена.
Обаче двама млади от миньорския Окръг 12 се опълчват на злокобния сценарий и решават да умрат, вместо да станат пионки в чужда игра.
Постапокалиптичните Ромео и Жулиета минават и през ада, за да оживеят на Арената, и когато за пореден път регламентът бива променен и им отнема правото да победят заедно, Огненото момиче вади от джоба си шепа отровни къпини... за да се превърне в символ на назряващия бунт.
Гейммейкърите на голямата (политическа) игра тутакси скрояват план да употребят, омърсят и унищожат непокорната птица на свободомислието.
Но дори попаднала в медийната месомелачка, Сойката Присмехулка ще полети към висините на един по-добър свят. Доколкото такъв е възможен...
Разказах ви накратко трилогията „Игрите на глада“.
Реалитито, в което живеем. И в което сойките присмехулки са рядкост, а къртиците – десетки.