Масова дислексикация
Когато през далечната 1991-ва започнах работа като коректорка в пловдивския „Глас“, езиковата неправилност бе обект на жестоки гонения в медиите. Как се правеше вестник ли? Машинописните текстове на журналистите (четени вече от редактор, а и от коректор, ако графикът позволява) се даваха на наборист – линотипер, да ги натрака на грамадната и шумна руска машина, отливаща оловни редове. Следваше разпечатването на шпалтите (дълъг лист вестникарска хартия, върху който мастилото „визуализираше“ въпросните редове) и неуморното търсене на грешки започваше. Коректорката бдеше за: 1. пропуски на автора (членуване, съгласуване, липсващи или излишни запетаи, кавички, главни букви, неправилно изписани имена и пр.); и 2. грешки при набора (изпуснати букви и пунктуационни знаци, дори цели абзаци, неспазени новоредия, неправилно разчетени имена и понятия, „чужди“ букви – тоест букви и знаци от друг шрифт, и т. н.). Втора строга проверка установяваше отстранени ли са пропуските*. Бързо узнах, че...
