Ще ви призная нещо – най обичам предговорите и послесловите на Краля!
В тях той прави безмилостна дисекция на писателския занаят – откъде идва вдъхновението, за какво служи ръката на белетриста, какво е да пишеш пиян и друсан, как ти се отплаща читателят за сътвореното и как – критиката. В неговите предговори и послеслови блестят с тъмните си искри острият му ум, топлото му чувство за хумор, самокритичността му, огромната му благодарност към невидимите хора, които взимат участие в създаването на една книга. От предговорите и послесловите на Стивън Кинг разбираш какво е било, когато е бил на деветнайсет. А същото е било с всеки от нас! Ако сте забравили – препрочетете встъпителните думи към „Стрелецът“ , първата книга от сагата „Тъмната кула“. „Джобовете ми бяха празни, ала главата ми беше пълна с мисли, които жадувах да изкажа“, припомня си Краля на ужаса. Осем дебели и вълнуващи тома по-късно (в които Кинг разказва много, даже всичко за пътя, за постигането и за любовта, която лежи между тях) Кулата е достигната, а в послеслова сме предупредени: „В...
