Мъдрост е закодирана във везбеното „писмо“

Шевицата, украсявала векове наред дрехата на българина, е сред изкуствата, пренесли през времето усета за красота и стремежа към хармония с природата, които народът ни издига в култ.

Сръчната българка не оставяла по дрехата бяло „пространство“, което се вижда, неизвезано. С шевици се украсявали не само ризите, а и сукманите, коланите, елеците, престилките.

Орнаментите на шевицата са стилизирани цветя (ружа, лале, карамфил, полски и горски растения) и животни, предимно птици (петли, гъски, пауни, гълъби).

Шевицата чертае „границите“ на човека – нейното присъствие е задължително по ръбовете на кърпата за глава на жената, по края на долната й риза, на чорапите и ръкавите и на мъжката, и на женската дреха. Но шевицата и защитава човека, пази го с магичните си образи на същества от природата, символизиращи нейните закони. Затова с шевица се обрамчва отворът на ризата, който ляга върху гърдите и на жените, и на мъжете, коланът или престилката в женската носия.

Везането заемало съществено място в заниманията на жените и девойките в миналото. Съпътстват го особени обичаи, например на някои от пролетните празници девойките започвали везмо с няколко бода, а после го пускали в бързотечаща вода, за да са пъргави пръстите на майсторките на шевици. Съществува и поговорката: „Вие, грамотните, както правите писмото, тъй и ние правим везмото.“ Закодирани във везбеното „писмо“, своята магия разпръскват пожелания за здраве, щастие, берекет.

Социалната функция на шевицата се оглежда в обичая девойката да дарява избраника си с везана риза, а той да й дава писана хурка. На „езика“ на древната социална психология тези два предмета обвързват с обети за вярност и грижа за семейството. В зестрата на момата везани ризи и покривки бележат социалния статус на рода й. На везана кърпа поднасят хляба, който храни телата и душите български.