Ще ви призная нещо – най обичам предговорите и послесловите на Краля!
В тях той прави безмилостна дисекция на писателския занаят – откъде идва вдъхновението, за какво служи ръката на белетриста, какво е да пишеш пиян и друсан, как ти се отплаща читателят за сътвореното и как – критиката.
В неговите предговори и послеслови блестят с тъмните си искри острият му ум, топлото му чувство за хумор, самокритичността му, огромната му благодарност към невидимите хора, които взимат участие в създаването на една книга.
От предговорите и послесловите на Стивън Кинг разбираш какво е било, когато е бил на деветнайсет. А същото е било с всеки от нас! Ако сте забравили – препрочетете встъпителните думи към „Стрелецът“, първата книга от сагата „Тъмната кула“. „Джобовете ми бяха празни, ала главата ми беше пълна с мисли, които жадувах да изкажа“, припомня си Краля на ужаса.
Осем дебели и вълнуващи тома по-късно (в които Кинг разказва много, даже всичко за пътя, за постигането и за любовта, която лежи между тях) Кулата е достигната, а в послеслова сме предупредени:
„Възможно е онова, което Стрелецът открива на върха й, да не ви се понрави особено, но това е съвсем друга тема. И недейте да ми пишете гневни и сърдити писма, защото изобщо няма да им отговарям. Нямам какво друго да кажа по въпроса. Аз също не съм в кой знае какъв възторг от този край, ала това е истинският край. По-точно единственият възможен край. Трябва да си спомните, че аз не си измислям тези неща, а просто записвам онова, което виждам.“
Така че, моля, не му пишете гневни писма защо Роланд намери онова, което намери, там, където отиде!
*
Оуен Кинг, сега също писател, веднъж споделил с татко си на закуска, че не иска да ходи в библиотеката заради… библиотечната полиция. „Знаел, че няма Библиотечна полиция, побърза да добави, но това била една от историите, които се набиват в подсъзнанието ти и се спотайват там“, разказва именитият му баща. Три-четири дни идеята „отлежавала“. Мислел, че ще създаде нещо смешно, когато се заел с „Библиотечна полиция“. Ала осъзнал, че „страховете от детството са отвратително устойчиви“, и това, което вече се случило с романа „Кристин“, се повторило – „към трийсета страница хуморът взе да изпуска положението“.
И ето – новелата така те стиска за гърлото, че дълго не можеш да си поемеш дъх. Сцената с насилието направо те пречупва. Ръцете треперят. Като на Кинг, както признава във встъпителните думи към тази творба от четирилогията „Четири след полунощ“.
*
„Правя това, което правя, по най-сериозни причини: любов, пари и призвание. Историите за ирационалното са най-нормалният начин, който познавам, за изразяване на света, в който живея“, настоява Краля на ужаса в предговора към „Роден от мрака“ от същата четирилогия. Идеята за тази новела, разказва той, му хрумнала, когато съпругата му Табита да увлякла от фотографията. Процесът на „раждане“ на снимката го запленил. Нататък – знаете, от апарата, който „пише със светлина“, изскача нещо тъмно…
*
„Този мой роман е посветен на загадката – казва авторът в послеслова към „Колорадеца“ – и аз си давам сметка, че мнозина читатели ще се почувстват измамени, дори ще се разгневят, понеже не предлагам някакво решение и тайната остава неразкрита.“
Само че той не се интересувал „от решението на мистерията, а от самата мистерия“, обяснява ни. Именно очарованието на загадката намира писателят за нещото, което „ни помага да съхраним разума си в свят, силно напомнящ шоу с блъскане на коли“. (Напоследък – доста силно. – Б. м.)
*
Толкова бил лековерен като млад, изповядва Краля в предговора на сборника разкази „Кошмари и съновидения“, че и до днес съпругата му разказвала как, едва придобил право на глас, той пуснал бюлетина за Никсън. „Твърдеше, че знае как да ни изтегли от Виетнам – добавяла с насмешлив блясък в очите, – а Стив му повярва.“
Та – за вярата.
„Сюжетите на разказите в настоящия сборник изникваха в ума ми в моменти на убеденост и всеки един е написан в прилив на вяра, щастие и оптимизъм. Само че тези възвишени чувства имат опасни близнаци“, казва Кинг.
Може би затова въпросният сборник е „построен“ на принципа на разказите – близнаци. Дори предговорът си има „близнак“ – бележките в края, които разкриват кой разказ как се е родил. Или защо. Или пък нещо друго от „кухнята“.
*
Понякога в предговорите си към свои творби Краля споделя как са възникнали идеите за други негови произведения.
Така е във встъплението към „Бурята на века“: „Вдъхновението за „То“ например ме връхлетя, докато прекосявах един дървен мост, заслушан в глухия екот от стъпките си и замислен за „Трите сърдити козлета“. В основата на „Куджо“ стои истинската ми среща с един необичайно агресивен санбернар. „Гробиште за думашни любимци“ пък израсна от мъката на дъщеря ми, когато любимото й котенце Смаки бе прегазено на шосето, минаващо недалече от къщата ни.“
Друг път обаче – както в случая с „Бурята…“ – „семенцето“ на бъдещия разказ посява само един смътен образ.
И той го написва – като сценарий, и от този сценарий се ражда филм, защото… ами защото самата история е пожелала да се превърне във филм. Па макар и минисериал.
Творбата, разбира се, била „стягана“ в оковите на телевизионната цензура, преди да грейне на екран – имало строги изисквания какво може и какво не може да се казва и да се показва. Имало график, бюджет, дължина на епизода и други страхотии, които писателят обикновено не съблюдава, обаче… обаче „в Холивуд телевизионерите правят филми, а кинаджиите – резервации за обяд“, ще ви каже Краля. Откровен, както винаги.
*
„Всъщност това не е истински предговор, а по-скоро обяснение защо изобщо съществува новият вариант на „Сблъсък“.
Така започва вторият предговор на романа – предговорът, който трябва да се чете (според „рецептата“ на автора) след закупуването на книгата. Обаче в този втори предговор няма разкрити някакви дълбоки секрети, Кинг ни „спестява“ как е написана творбата, защото „веригата от разсъждения, която води до раждането на един роман, рядко интересува когото и да било освен начинаещите писатели. Те са склонни да вярват, че съществува „тайна формула“ за писане на печеливши романи, но това не е истина“. Никаква тайна формула, по която се подрежда пъзелът от герои и събития, места и песни, коли и реклами, мисли и действия, страхове и мечти?! Да, бе...
*
Но да се върнем на деветнайсетгодишния Стив. „Повече от всичко исках да проникна в умовете на читателите, да срина до основи защитните им стени и моята история да промени завинаги тези хора“, спомня си словострелецът години по-късно.
И го стори.
Колажът е на Димитър Стоянов - Димо
От предговорите и послесловите на Стивън Кинг разбираш какво е било, когато е бил на деветнайсет. А същото е било с всеки от нас! Ако сте забравили – препрочетете встъпителните думи към „Стрелецът“, първата книга от сагата „Тъмната кула“. „Джобовете ми бяха празни, ала главата ми беше пълна с мисли, които жадувах да изкажа“, припомня си Краля на ужаса.
Осем дебели и вълнуващи тома по-късно (в които Кинг разказва много, даже всичко за пътя, за постигането и за любовта, която лежи между тях) Кулата е достигната, а в послеслова сме предупредени:
Така че, моля, не му пишете гневни писма защо Роланд намери онова, което намери, там, където отиде!
*
Оуен Кинг, сега също писател, веднъж споделил с татко си на закуска, че не иска да ходи в библиотеката заради… библиотечната полиция. „Знаел, че няма Библиотечна полиция, побърза да добави, но това била една от историите, които се набиват в подсъзнанието ти и се спотайват там“, разказва именитият му баща. Три-четири дни идеята „отлежавала“. Мислел, че ще създаде нещо смешно, когато се заел с „Библиотечна полиция“. Ала осъзнал, че „страховете от детството са отвратително устойчиви“, и това, което вече се случило с романа „Кристин“, се повторило – „към трийсета страница хуморът взе да изпуска положението“.
И ето – новелата така те стиска за гърлото, че дълго не можеш да си поемеш дъх. Сцената с насилието направо те пречупва. Ръцете треперят. Като на Кинг, както признава във встъпителните думи към тази творба от четирилогията „Четири след полунощ“.
*
„Правя това, което правя, по най-сериозни причини: любов, пари и призвание. Историите за ирационалното са най-нормалният начин, който познавам, за изразяване на света, в който живея“, настоява Краля на ужаса в предговора към „Роден от мрака“ от същата четирилогия. Идеята за тази новела, разказва той, му хрумнала, когато съпругата му Табита да увлякла от фотографията. Процесът на „раждане“ на снимката го запленил. Нататък – знаете, от апарата, който „пише със светлина“, изскача нещо тъмно…
*
„Този мой роман е посветен на загадката – казва авторът в послеслова към „Колорадеца“ – и аз си давам сметка, че мнозина читатели ще се почувстват измамени, дори ще се разгневят, понеже не предлагам някакво решение и тайната остава неразкрита.“
Само че той не се интересувал „от решението на мистерията, а от самата мистерия“, обяснява ни. Именно очарованието на загадката намира писателят за нещото, което „ни помага да съхраним разума си в свят, силно напомнящ шоу с блъскане на коли“. (Напоследък – доста силно. – Б. м.)
*
Толкова бил лековерен като млад, изповядва Краля в предговора на сборника разкази „Кошмари и съновидения“, че и до днес съпругата му разказвала как, едва придобил право на глас, той пуснал бюлетина за Никсън. „Твърдеше, че знае как да ни изтегли от Виетнам – добавяла с насмешлив блясък в очите, – а Стив му повярва.“
Та – за вярата.
„Сюжетите на разказите в настоящия сборник изникваха в ума ми в моменти на убеденост и всеки един е написан в прилив на вяра, щастие и оптимизъм. Само че тези възвишени чувства имат опасни близнаци“, казва Кинг.
Може би затова въпросният сборник е „построен“ на принципа на разказите – близнаци. Дори предговорът си има „близнак“ – бележките в края, които разкриват кой разказ как се е родил. Или защо. Или пък нещо друго от „кухнята“.
*
Понякога в предговорите си към свои творби Краля споделя как са възникнали идеите за други негови произведения.
Така е във встъплението към „Бурята на века“: „Вдъхновението за „То“ например ме връхлетя, докато прекосявах един дървен мост, заслушан в глухия екот от стъпките си и замислен за „Трите сърдити козлета“. В основата на „Куджо“ стои истинската ми среща с един необичайно агресивен санбернар. „Гробиште за думашни любимци“ пък израсна от мъката на дъщеря ми, когато любимото й котенце Смаки бе прегазено на шосето, минаващо недалече от къщата ни.“
Друг път обаче – както в случая с „Бурята…“ – „семенцето“ на бъдещия разказ посява само един смътен образ.
И той го написва – като сценарий, и от този сценарий се ражда филм, защото… ами защото самата история е пожелала да се превърне във филм. Па макар и минисериал.
Творбата, разбира се, била „стягана“ в оковите на телевизионната цензура, преди да грейне на екран – имало строги изисквания какво може и какво не може да се казва и да се показва. Имало график, бюджет, дължина на епизода и други страхотии, които писателят обикновено не съблюдава, обаче… обаче „в Холивуд телевизионерите правят филми, а кинаджиите – резервации за обяд“, ще ви каже Краля. Откровен, както винаги.
*
„Всъщност това не е истински предговор, а по-скоро обяснение защо изобщо съществува новият вариант на „Сблъсък“.
Така започва вторият предговор на романа – предговорът, който трябва да се чете (според „рецептата“ на автора) след закупуването на книгата. Обаче в този втори предговор няма разкрити някакви дълбоки секрети, Кинг ни „спестява“ как е написана творбата, защото „веригата от разсъждения, която води до раждането на един роман, рядко интересува когото и да било освен начинаещите писатели. Те са склонни да вярват, че съществува „тайна формула“ за писане на печеливши романи, но това не е истина“. Никаква тайна формула, по която се подрежда пъзелът от герои и събития, места и песни, коли и реклами, мисли и действия, страхове и мечти?! Да, бе...
*
Но да се върнем на деветнайсетгодишния Стив. „Повече от всичко исках да проникна в умовете на читателите, да срина до основи защитните им стени и моята история да промени завинаги тези хора“, спомня си словострелецът години по-късно.
И го стори.
Колажът е на Димитър Стоянов - Димо