Става дума за прилепи, за вируси, за зомбита
Има филм, разказан на хартия. И концерт, който няма да забравите никога – защото, хора, рокът е безсмъртен!
Няма да забравите и един задушевен разговор на дядо с неговия внук – времето има зло сърце, да знаете.
Плюс още няколко стряскащи истории – коя от коя по-човешки, мили, красиви и близки.
Става дума и за края на света, разбира се!
Как иначе, като говорим за „Кошмари и съновидения“ на Стивън Кинг – пълно издание, на всички разкази, в това число – два, които не са били публикувани на български досега.
* * *
Както вероятно знаете, Стивън Кинг не е писател на ужаса.
Не, той всъщност е и писател на ужаса, но преди всичко е разказвач на живота.
Романите и разказите на Кинг са мащабно платно на съвременна Америка – пъзел от хора, коли, музика, планини, филми, магистрали, реклами, политика, къщи, храна, езера, медии.
Преди 20-30 години тази Америка не можеше да се опознае така добре, както сега (благодарение на youtube и др. достижения на цифроцивилизацията).
Затова сега „Плеяда“ се е заела да „препрочете“ класическия Стивън Кинг, какъвто той заслужава да е. И какъвто българският читател го заслужава.
И тези „Кошмари и съновидения“ са „обновени“, уточнени, по-съзвучни с авторовата атмосфера и по-„верни“ на неговия език, стил и любов към Америка и към човека.
В този изключителен сборник разкази (жанра, в който Краля е истински майстор!) творбите са подредени така, че дъхът ви ще секне, докато търсите тънката нишка, която ги свързва, и разгадавате как един мотив „пътува“ от едно произведение в друго.
В тия страшни и обсебващи „Кошмари и съновидения“ най-напред ще се срещнете с „Встъпление. Мит, убеждение, вяра и „Ако щете – вярвайте!“, където Стивън Кинг си „признава греховете“ – как се е доверявал на всичко, което е чувал като дете, а на някои неща (и политици) – и като възрастен!
Признава ни и сакралната писателска тайна, че „сюжетите на разказите в настоящия сборник изникваха в ума ми в моменти на убеденост и всеки един е написан в прилив на вяра, щастие и оптимизъм“. Ако и вие вярвате, че сме „заобиколени от невидими светове“, добре дошли във видимо-невидимия свят на Стивън Кинг. Дори да не обичате да четете писателските „обяснения“, отпечатани, кой знае защо, преди същинския текст!
Започваме!
„Кадилакът на Долан“, поставен от автора на челната позиция в този сборник, разказва за едно отмъщение. Обаче, да знаете, в отмъщението, както и в писането на разкази, има доста „техническа подготовка“.
Резултатът понякога си струва. В този случай – определено. Пък има и филм, в който Крисчън Слейтър е лошият.
*
Как да се нарече краят на света, освен... „Краят на цялата гадория“?!
О, питате как ще дойде ли? Лесна работа – трябва ви само един световен добротръс, който обаче леко да се пообърка...
*
Веднага след ударното начало на този невероятен сборник идва разказ, който започва като библейски цитат и завършва като безсловесен ужас, стаен в клъстър непознаваеми мозъчни клетки. Просто „Оставете децата“ да идат при... нея...
*
Журналист от жълт вестник в преследване на вампир! Стивън Кинг в целия му блясък – непримирим към пошлото, потопен в невероятното.
*
След това – „Дедик“.
Свързан ли е „Дедик“ с предишния разказ – „Летящия нощем“? И още как!
*
Има неща, които постепенно, неусетно те обсебват. Грозните къщи са сред тях. Големите грозни къщи, които сякаш се разрастват. И това, което става в тях, също прониква в теб... постепенно...
*
А след като сме посетили грозната къща на хълма, да надникнем в една прашна витрина и да си припомним какво е да си на девет.
Спомените и играчките обаче понякога... хапят... тракат и хапят... Зловещия „герой“ на този разказ може да зърнете и в „Революция“, а самият сериал отдава почит на Краля в сцената в библиотеката.
*
Следва „Посвещение“, написано на титулната страница с наклонен, някак старомоден почерк, което няма да забравите никога! Всъщност посвещенията са две, но повече няма издам...
*
Вместо това да се пренесем в друга точка на Голямата ябълка – от луксозния хотел в един мъничък апартамент. Има нещо в умивалника! Мишка ли е? Или чудовищен нюйоркски плъх? Не.
Ако разберете какво е, обадете ми се.
*
Отивате в тоалетната на етажа, където е аудиостудиото, и виждате под вратата на една от кабинките... маратонки! Виждате ги веднъж, втори път... На кого ли принадлежат...
*
И още малко музика, „композирана“ от Стивън Кинг – голям концерт в малкия град, където ви сервира мъртвото момиче с дрезгавия глас, Лизард Кинг си убива времето, а кметът... е, не можете да сбъркате този провлачен, леко подигравателен мемфиски говор. Ще си купите ли тениска с надпис „Бях в Рокендрол Рай“?
*
Още един край на света, този път – зомбокалипсис на малкия остров. От космоса ли идва ужасът, или от полуделите политици...
*
А после – пак в малкия град! На всеки седем години тук вали. Направо небесата се продънват и валят такива неща, че... абе, ще пищите...
*
Името му е Време, цветът му – никакъв, и е просто хубаво, не е красиво. И да си имаш пони за яздене, е по-хубаво, отколкото изобщо да си нямаш пони, независимо колко изменчиво може да е сърцето му.
*
А след разговора между дядо и внук на тема какво нещо е времето следва връщане във времето. Тогава, когато ви се иска да се обадите, да предупредите, да предотвратите, само че... извинете, не е грешка...
*
Добро утро. Ако точно в този момент излизате от офиса, за да запалите цигара в почивката в 10:00... Не знам, но каквото и да видите, не крещете...
*
А сега да отскочим до Лондон... има там един район... абе, как изобщо тия лондончани се оправя из тия улици... та има там един район и в този район нещата (хората) изчезват...
*
Връщаме се в Щатите и попадаме в една... особена къща. Този разказ има ли връзка с предишния? Има – „особеното“ се е „разраснало“ в нея, докато семейството е било в Англия... И не само. Тук някои неща (хора) също ще изчезнат.
*
А сега в ритъма на тангото: „Дааалечно, тайно място знам...“ В това далечно тайно място се развива следващото колкото криминално, толкова и чисто кинговско повествование.
*
Криминалната тема продължава – докторът разкрива заплетен случай, за миг дори се чувства като именития си приятел.
*
И веднага след това – страшна приказка за един частен детектив, който обитава своето „седмо небе“ на седмия етаж на една сграда в Ел Ей. Детективът е измислен. И неговият Ел Ей е измислен. Детективът ще се срещне със създателя си.
*
Стигнахте ли дотук? Това, което следва, не е хорър, не е екшън, не е история с неочакван край. Това е нещо като есе, нещо като репортаж, нещо като нищо, което сте чели досега – „Наведи главата!“ разказва за бейзбола и за живота и излиза на български за първи път. И веднага след него – доказателството, че на бейзбола можеш да посветиш не само есе, но и... поема!
*
Ако не искате да разберете „как фокусникът прави фокусите си“ – не четете авторовите бележки в края. Обаче знам, че ще ги прочетете, защото в тях е скрито „ключе“ към всяка история в сборника...
Който завършва така (по памет):
– Урок ли ни преподаде, Кралю?
– Не знам. Урок ли беше?