Имало едно време една песен
Тя разказвала за деня, в който музиката умря.
И за всичко, разтърсило американското общество през 60-те.
3 февруари 1959-а. Малък самолет с един пилот и трима музиканти на борда се разбива недалеч от Клиър Лейк, Айова. Пилотът е Роджър Питърсън.
Музикантите са Ричард Валeнсуела – Ричи Валънс, Чарлс Хардин – Бъди Холи, и Джайлс Пери Ричардсън, известен като Биг Бопър. В бенда на Бъди Холи свирят Уейлън Дженингс, Томи Олсъп и Карл Бънч. Четиримата са на турне в Средния Запад. Изгряващите звезди Ричи Валънс, Биг Бопър и вокалната група „Дион енд Белмонтс“ също се включват в турнето.
Тази мразовита вечер са свирили в Surf Ballroom, Клиър Лейк, Охайо. Бъди Холи решава да пътуват до Морхед, Минесота, с чартърен полет.
Но едномоторният „Бийчкрафт Бонанза“ никога не стига дотам през мразовития февруари на 1959-а. Разбива се на 13 километра от летището на Мейсън Сити, откъдето е излетял.
Биг Бопър е 28 години, на Бъди Холи – на 22, Ричи Валънс – едва на 17.
Ричи Валънс и Томи Олсъп хвърлят ези-тура за това – кой да пътува със самолета и кой да остане за автобуса. Томи „губи“ летенето, Ричи – живота си.
Басистът Уейлънд Дженингс избира да пътува с автобуса, а мястото си в самолета отстъпва на Биг Бопър, който междувременно е пипнал настинка.
Когато Дженингс казва на Бъди Холи за размяната, Холи се шегува с него: „Надявам се автобусът да се счупи“, а Дженингс му отговаря: „Аз пък се надявам самолетът да се разбие.“
Зловещата смешка преследва кънтри-звездата с дрезгаво-топлия мощен баритон до края на дните му.
През 1959-а Дон Маклейн е на 14. Епохалната рок-поема „American Pie“ ще изпее през 1971-ва. В нея ще разкаже как загубата на младите звезди го е променила и как хармонията на 50-те е била взривена „в деня, когато музиката умря“.
Изследователи и фенове от няколко поколения „разнищват“ песента на Маклейн стих по стих. Търсят податки в неговия живот. Откриват съответствия със заглавия на други песни и албуми, дори с рекламни послания...
Наричат я Песента на века. В нея се разказва за наивността на 50-те, за размирното десетилетие на 60-те и какво ни отвори очите.
Защото, в деня, в който музиката погина...
...се запитахме може ли тя да спаси душите човешки – и вярваме ли в Бог и в рокендрола?
...и след като хвръкнаха десет години, в които – оставени само на себе си – някак поулегнахме, могат ли нещата да са каквито са били? Не.
...защото Шутът отмъкна короната от тръни на Краля (Боб Дилън зае мястото на Елвис Пресли в сърцата на Америка) и изпя протеста на младите...
...но романтиката си бе отишла, Ленън се зачете в Маркс, настанаха яростни дни на война (във Виетнам), на митинги (срещу нея) и насилие...
...звучаха погребални песни – за чернокожия младеж, пребит на концерт на „Ролинг Стоунс“, за Кенеди, Кенеди и Кинг...
...за цяло едно изгубено поколение, гневно стиснало юмруци...
...и докато 60-те отминават, обвити в сладък дим, певецът се пита: Помните ли какво излезе наяве в деня, в който музиката загина? (може би нещо за самата Мис Американ Пай?)
...но никой не изрича и дума, замлъкнали са – строшени – църковните камбани...
...а Отец, Син и Свети Дух са се метнали на последния влак и са поели надалеч...
...в деня, в който музиката замлъкна...
...така че, сбогом, сбогом, сладка Мис Американски пай, сбогом, невинни години, подкарах шевито право към дигата, пиян бях, пеех: Това ще е денят, във който ще умра...
...деня, в който музиката загине...
...
„American Pie“ е най-дългата песен, стигала до първото място в класацията на „Билборд“ – 8.37 минути. Остава на върха четири седмици през 1972-ра.
Ръкописът е продаден на търг за 1 200 000 долара през 2015-а.
Първия куплет Маклейн увековечава на стената на Зелената зала в Surf Ballroom в Клиър Лейк (на снимката).
50 години след излизането й Дон Маклейн и Fome Free, единствената акапела кънтри формация, вдъхнаха нов живот на песента. Да я чуем:
Музикантите са Ричард Валeнсуела – Ричи Валънс, Чарлс Хардин – Бъди Холи, и Джайлс Пери Ричардсън, известен като Биг Бопър. В бенда на Бъди Холи свирят Уейлън Дженингс, Томи Олсъп и Карл Бънч. Четиримата са на турне в Средния Запад. Изгряващите звезди Ричи Валънс, Биг Бопър и вокалната група „Дион енд Белмонтс“ също се включват в турнето.
Тази мразовита вечер са свирили в Surf Ballroom, Клиър Лейк, Охайо. Бъди Холи решава да пътуват до Морхед, Минесота, с чартърен полет.
Но едномоторният „Бийчкрафт Бонанза“ никога не стига дотам през мразовития февруари на 1959-а. Разбива се на 13 километра от летището на Мейсън Сити, откъдето е излетял.
Биг Бопър е 28 години, на Бъди Холи – на 22, Ричи Валънс – едва на 17.
Ричи Валънс и Томи Олсъп хвърлят ези-тура за това – кой да пътува със самолета и кой да остане за автобуса. Томи „губи“ летенето, Ричи – живота си.
Басистът Уейлънд Дженингс избира да пътува с автобуса, а мястото си в самолета отстъпва на Биг Бопър, който междувременно е пипнал настинка.
Когато Дженингс казва на Бъди Холи за размяната, Холи се шегува с него: „Надявам се автобусът да се счупи“, а Дженингс му отговаря: „Аз пък се надявам самолетът да се разбие.“
Зловещата смешка преследва кънтри-звездата с дрезгаво-топлия мощен баритон до края на дните му.
През 1959-а Дон Маклейн е на 14. Епохалната рок-поема „American Pie“ ще изпее през 1971-ва. В нея ще разкаже как загубата на младите звезди го е променила и как хармонията на 50-те е била взривена „в деня, когато музиката умря“.
Изследователи и фенове от няколко поколения „разнищват“ песента на Маклейн стих по стих. Търсят податки в неговия живот. Откриват съответствия със заглавия на други песни и албуми, дори с рекламни послания...
Наричат я Песента на века. В нея се разказва за наивността на 50-те, за размирното десетилетие на 60-те и какво ни отвори очите.
Защото, в деня, в който музиката погина...
...се запитахме може ли тя да спаси душите човешки – и вярваме ли в Бог и в рокендрола?
...и след като хвръкнаха десет години, в които – оставени само на себе си – някак поулегнахме, могат ли нещата да са каквито са били? Не.
...защото Шутът отмъкна короната от тръни на Краля (Боб Дилън зае мястото на Елвис Пресли в сърцата на Америка) и изпя протеста на младите...
...но романтиката си бе отишла, Ленън се зачете в Маркс, настанаха яростни дни на война (във Виетнам), на митинги (срещу нея) и насилие...
...звучаха погребални песни – за чернокожия младеж, пребит на концерт на „Ролинг Стоунс“, за Кенеди, Кенеди и Кинг...
...за цяло едно изгубено поколение, гневно стиснало юмруци...
...и докато 60-те отминават, обвити в сладък дим, певецът се пита: Помните ли какво излезе наяве в деня, в който музиката загина? (може би нещо за самата Мис Американ Пай?)
...но никой не изрича и дума, замлъкнали са – строшени – църковните камбани...
...а Отец, Син и Свети Дух са се метнали на последния влак и са поели надалеч...
...в деня, в който музиката замлъкна...
...така че, сбогом, сбогом, сладка Мис Американски пай, сбогом, невинни години, подкарах шевито право към дигата, пиян бях, пеех: Това ще е денят, във който ще умра...
...деня, в който музиката загине...
...
„American Pie“ е най-дългата песен, стигала до първото място в класацията на „Билборд“ – 8.37 минути. Остава на върха четири седмици през 1972-ра.
Ръкописът е продаден на търг за 1 200 000 долара през 2015-а.
Първия куплет Маклейн увековечава на стената на Зелената зала в Surf Ballroom в Клиър Лейк (на снимката).
50 години след излизането й Дон Маклейн и Fome Free, единствената акапела кънтри формация, вдъхнаха нов живот на песента. Да я чуем: