Вихърът, който облъхва лицата ни, когато надникнем през ключалката
Скъпи Верни читатели,
Мнозина от вас години наред живеят с Роланд и с неговия ка-тет; някои следват пътешествениците от самото начало.
Самият аз с радост открих, че старите ми приятели още имат какво да кажат. А да ги зърна отново, след като години наред смятах, че всичките им истории вече са разказани, беше невероятен дар за мен.
Стивън Кинг
Това пише Краля в предговора си към „Вихър през ключалката“ – „Тъмната кула 4.5“, както сам го определя, между „Магьосникът и кристалното кълбо“ и „Вълците от Кала“.
Романът ни отвежда по пътищата на Средния свят, където Роланд, Джейк, Еди, Сузана и Ко пресичат земите към Тъндърклап.
Но идва мразовей и петимата от ка-тета трябва да намерят убежище. Подслоняват се в каменна сграда в призрачно селище отвъд река Уай. Запалват печката.
Нощта е дълга, бурята навън бушува, а Роланд... разказва.
Като млад стрелец е изпратен в далечна Дебария да сложи край на смъртоносните набези на чудовищен преображенец. С Роланд е и приятелят му Джейми – такава е повелята на Стивън Дисчейн.
И така двамата юноши попадат право на местопрестъплението, осеяно с разкъсани трупове. Невръстен свидетел е видял единствено глезените на зловещото същество, изгубило човешкия си облик, което сее смърт. Роланд узнава от Малкия Бил всичко, което му е нужно, за да сложи край на кървавите убийства. Но момчето се страхува, не е убедено, че стрелците ще го защитят, не знае какво ще стане с него сега, след като е изгубило баща си.
Затова Роланд разказва на Малкия Бил приказката за малкия Тим. Тази приказка Стрелеца е чувал от майка си, Габриел Дисчейн, когато сам е бил дете. Легендата ни отвежда далече, чак на границата на Необятната гора, където живее Тим, смело момче, което толкова обича майка си, че се впуска в опасно приключение, за да й помогне.
Навън мразовеят фучи, Роланд разказва на приятелите си как е разказвал на Малкия Бил приказката за Тим Смелото сърце, в която Тим се опълчва на черната магия и с помощта на бялата обуздава дори мразовея. Сърцата и душите се отварят за доблестта, предаността и храбростта, които миналото ни е завещало. На другия ден слънцето изгрява. Ка-тетът продължава по пътя си.
Ние също.
Виртуозна „странична линия“ на сагата за Тъмната кула. Разказ в разказа. „Надникване“ в миналото на героя и „осветяване“ на останала скрита негова страна. Кратка „спирка“ по време на пътешествието, което ка е отредила на Роланд, Еди, Сузана, Джейк и Ко. Носталгична интерлюдия.
Иска ни се Краля да напише още такива, нали?
Стивън Кинг, „Вихър през ключалката“, ИК „Плеяда“, превод Адриан Лазаровски
Мнозина от вас години наред живеят с Роланд и с неговия ка-тет; някои следват пътешествениците от самото начало.
Самият аз с радост открих, че старите ми приятели още имат какво да кажат. А да ги зърна отново, след като години наред смятах, че всичките им истории вече са разказани, беше невероятен дар за мен.
Стивън Кинг
Това пише Краля в предговора си към „Вихър през ключалката“ – „Тъмната кула 4.5“, както сам го определя, между „Магьосникът и кристалното кълбо“ и „Вълците от Кала“.
Но идва мразовей и петимата от ка-тета трябва да намерят убежище. Подслоняват се в каменна сграда в призрачно селище отвъд река Уай. Запалват печката.
Нощта е дълга, бурята навън бушува, а Роланд... разказва.
Като млад стрелец е изпратен в далечна Дебария да сложи край на смъртоносните набези на чудовищен преображенец. С Роланд е и приятелят му Джейми – такава е повелята на Стивън Дисчейн.
И така двамата юноши попадат право на местопрестъплението, осеяно с разкъсани трупове. Невръстен свидетел е видял единствено глезените на зловещото същество, изгубило човешкия си облик, което сее смърт. Роланд узнава от Малкия Бил всичко, което му е нужно, за да сложи край на кървавите убийства. Но момчето се страхува, не е убедено, че стрелците ще го защитят, не знае какво ще стане с него сега, след като е изгубило баща си.
Затова Роланд разказва на Малкия Бил приказката за малкия Тим. Тази приказка Стрелеца е чувал от майка си, Габриел Дисчейн, когато сам е бил дете. Легендата ни отвежда далече, чак на границата на Необятната гора, където живее Тим, смело момче, което толкова обича майка си, че се впуска в опасно приключение, за да й помогне.
Навън мразовеят фучи, Роланд разказва на приятелите си как е разказвал на Малкия Бил приказката за Тим Смелото сърце, в която Тим се опълчва на черната магия и с помощта на бялата обуздава дори мразовея. Сърцата и душите се отварят за доблестта, предаността и храбростта, които миналото ни е завещало. На другия ден слънцето изгрява. Ка-тетът продължава по пътя си.
Ние също.
Виртуозна „странична линия“ на сагата за Тъмната кула. Разказ в разказа. „Надникване“ в миналото на героя и „осветяване“ на останала скрита негова страна. Кратка „спирка“ по време на пътешествието, което ка е отредила на Роланд, Еди, Сузана, Джейк и Ко. Носталгична интерлюдия.
Иска ни се Краля да напише още такива, нали?
Стивън Кинг, „Вихър през ключалката“, ИК „Плеяда“, превод Адриан Лазаровски