Улучват ви право в сърцето!
Брайън Джеймс Фрийман, шапка ти сваляме! Така майсторски си подредил пъзела от есета в сборника „Четем Стивън Кинг“, че нито нещо може да махне човек, нито друго – да прибави! За разместване пък и дума не може да става – та кой разбърква сценария на едно истинско духовно приключение?! Кой да говори най-напред за един писател, ако не... писателите?
И ето Стюарт О`Нан споделя, че харесва „древните богове“ – „Сейлъмс Лот“, „Сияние“, „Сблъсък“. „От самото начало Кинг ме улучи право в сърцето“, казва авторът на „Романа за Холокоста“ („Сияние в мрака“, ИК „Плеяда“) и продължава разказа си за това – как словото на Краля го е вълнувало, как го е изграждало като човек и творец.
„Като много дългогодишни читатели, и аз мога да очертая хода на живота си по това – кога и къде съм чел повечето от книгите на Стивън Кинг“, започва Ричард Чизмар. Неговата лична история с творчеството на Кинг е история за порастването, за раздялата с приятели, любови и илюзии, за това – как нещата си отиват от нас, но даровете на специалната книга остават.
Франк Дарабонт, когото познаваме като режисьор на „Изкуплението Шоушенк“, хвърля бомбата: „Да си поговорим за любовта: Обичам изкуството. Направо откачам по него. За мен онова, на което е способен опитният художник, е магия.“ Следва вълнуващ разказ за илюстрациите към творби на Кинг, събрани в книга. Историята е колоритна и емоционална, досущ филмите му.
Сетне иде ред на тежката артилерия. Университетските преподаватели. Те изучават Кинг и го преподават. Пишат за него. Изнасят лекции върху творчеството му. На някои от тези лекции Кинг присъства лично. (Представяте ли си как се е чувствал Майкъл Колингс?!). Тези мъже не се боят да воюват с някои закостенели академични представи, според които творбите на Кинг нямат „естетически достойнства“ и той „ще бъде запомнен като социологически феномен, символ на погубването на образования читател“ – Тони Маджистрале например е дълбоко несъгласен с това становище и направо го разгромява.
Стивън Спинеси пък тръгва отдалеч: „Кое е най-великото изобретение на човечеството? Използването на огъня, изобретяването на колелото и създаването на интернет са все ключови за цивилизацията, но най-важното изобретение е това, за което вероятно дори не се сещате, толкова е обикновено и привично: езикът.“ Докъде стига, ще узнаете, ако прочетете есето „Стивън Кинг и телепатията на писането“.
Изследователите на Кинг продължават да ни водят по неведомите пътища на творческата му мисъл – с Роки Ууд четем изгубените му произведения, с Робин Фърт обхождаме пространствата на Средния свят, а с Джъстин Брукс се хвърляме в Заешката дупка. „Нека си го кажем направо, без заобикалки: колекционерите са шантави хора“, започва разказът му за това – какво и как събира. Всичко – свързано с Краля естествено.
И после – пак писателите. От Кевин Кюгли ще разберем накъде е тръгнало развитието на Кинг, след като сменя издателя си, а от Бев Винсън ще узнаем интересни факти за това – как вдъхновението спохожда любимия му автор.
А след писателите – пак хора на словото, сценарист и редактор. На единия – Мик Гарис – му се изплъзнала Голямата любов, "Талисманът“, другият пък – Джей Франко – с години правил календарите на Кинг. (И двамата имат страхотни истории за разправяне!)
За да се стигне до внушителната кода на тази словесна симфония – „Ода за Стивън Кинг“ от Клайв Баркър. Тази реч, произнесена при връчването на наградата за цялостен принос на Кинг от Канадската асоциация на книгоразпространителите през 2007 г., е най-трогателното признание в любов, което сте чели. То е пълно с благодарност и топлота, с вяра в безкористната помощ и с благоговение пред кумира. То просто ви улучва право в сърцето!
„Четем Стивън Кинг“, ИК „Плеяда“
„Като много дългогодишни читатели, и аз мога да очертая хода на живота си по това – кога и къде съм чел повечето от книгите на Стивън Кинг“, започва Ричард Чизмар. Неговата лична история с творчеството на Кинг е история за порастването, за раздялата с приятели, любови и илюзии, за това – как нещата си отиват от нас, но даровете на специалната книга остават.
Франк Дарабонт, когото познаваме като режисьор на „Изкуплението Шоушенк“, хвърля бомбата: „Да си поговорим за любовта: Обичам изкуството. Направо откачам по него. За мен онова, на което е способен опитният художник, е магия.“ Следва вълнуващ разказ за илюстрациите към творби на Кинг, събрани в книга. Историята е колоритна и емоционална, досущ филмите му.
Сетне иде ред на тежката артилерия. Университетските преподаватели. Те изучават Кинг и го преподават. Пишат за него. Изнасят лекции върху творчеството му. На някои от тези лекции Кинг присъства лично. (Представяте ли си как се е чувствал Майкъл Колингс?!). Тези мъже не се боят да воюват с някои закостенели академични представи, според които творбите на Кинг нямат „естетически достойнства“ и той „ще бъде запомнен като социологически феномен, символ на погубването на образования читател“ – Тони Маджистрале например е дълбоко несъгласен с това становище и направо го разгромява.
Стивън Спинеси пък тръгва отдалеч: „Кое е най-великото изобретение на човечеството? Използването на огъня, изобретяването на колелото и създаването на интернет са все ключови за цивилизацията, но най-важното изобретение е това, за което вероятно дори не се сещате, толкова е обикновено и привично: езикът.“ Докъде стига, ще узнаете, ако прочетете есето „Стивън Кинг и телепатията на писането“.
Изследователите на Кинг продължават да ни водят по неведомите пътища на творческата му мисъл – с Роки Ууд четем изгубените му произведения, с Робин Фърт обхождаме пространствата на Средния свят, а с Джъстин Брукс се хвърляме в Заешката дупка. „Нека си го кажем направо, без заобикалки: колекционерите са шантави хора“, започва разказът му за това – какво и как събира. Всичко – свързано с Краля естествено.
И после – пак писателите. От Кевин Кюгли ще разберем накъде е тръгнало развитието на Кинг, след като сменя издателя си, а от Бев Винсън ще узнаем интересни факти за това – как вдъхновението спохожда любимия му автор.
А след писателите – пак хора на словото, сценарист и редактор. На единия – Мик Гарис – му се изплъзнала Голямата любов, "Талисманът“, другият пък – Джей Франко – с години правил календарите на Кинг. (И двамата имат страхотни истории за разправяне!)
За да се стигне до внушителната кода на тази словесна симфония – „Ода за Стивън Кинг“ от Клайв Баркър. Тази реч, произнесена при връчването на наградата за цялостен принос на Кинг от Канадската асоциация на книгоразпространителите през 2007 г., е най-трогателното признание в любов, което сте чели. То е пълно с благодарност и топлота, с вяра в безкористната помощ и с благоговение пред кумира. То просто ви улучва право в сърцето!
„Четем Стивън Кинг“, ИК „Плеяда“