Три (не)видими заплахи застрашават
да сринат до основи гордото здание на езика ни. Заплаха № 1 е скоростното „размиване“ на понятията разговорна и книжовна реч. Само се заслушайте: продавачката ви говори на ти, макар да не ви познава и да е два пъти по-млада от вас; диалектни особености валят от ефира – и източни, и западни, при това произнесени от най-„високо“ (политическо) място; нецензурните думи разшириха „територията“ си до космически размери, след като форуми, блогове и социални мрежи дадоха възможност на всеки да си... излее душата!
Десетилетия наред културните люде на тази страна са се борили речта на книгите, на вестниците, на театъра да е чиста, изискана, богата, жива и образна. Ще проявим нужното уважение към делото на живота им, ако зорко бдим езиковата неправилност, вулгаризмите, диалектизмите да стоят далеч от писаното и изговореното медийно слово, от романите и стиховете, от сцената и екрана.
Поклон пред Друмев, Вазов, Ботев, Дебелянов, Вапцаров, Елин Пелин, Йовков, Талев, Димитър Димов, Валери Петров е да слагаме запетаята и пълния член там, където трябва, да не задръстваме речта с чуждици, да не прекаляваме с главните букви, да внимаваме в съгласуването и да пренасяме както се пренася.
И да помним – у дома, в кръчмата, в парка си говорим кой както знае, за пред камера, на белия лист, в сайта и в соцмрежата има правила!
Толкоз по тоя въпрос.
Заплаха № 2 за езика ни свещен
е пълзящото разколебаване на книжовната норма, което се „прокарва“ – дали от незнание, дали пък нарочно – от малки и големи, знайни и незнайни... медии. Пълен е хаосът при членуването на имената от мъжки род в единствено число – ще чуете и „Депутатите приеха законът...“, и „Парламента излиза във ваканция“. И не само ще чуете, но и ще видите! Сякаш не е достатъчен компромисът, който позволява на говорната практика да пренебрегва простичкото правило, ами и в писмената реч взехме да го неглижираме!
Още по-неграмотно се изявяват родните сайтове и телевизии, когато, не дай Боже, числов определител ги „изненада“ с присъствието си пред съществително! То не бяха „120 ученика“, то не бяха „300 компютри“! Как пък не се намери един редактор в тия медии да им втълпи, че хора „не се броят“, „броят се“ предмети...
И как искате клетият учител да обясни на децата, че в съставни собствени имена само първата буква е главна, когато на екрана на Българската национална телевизия виждат: Българската Национална Телевизия представя!
Или пък – че еловите (деятелните) причастия се съгласуват с множествено число при учтивата форма (вие сте присъствали), когато видни тв лица от десетилетия газят този езиков закон.
Много са граматическите пропуски, които се превръщат в норма – по-скоро унищожават нормата – благодарение на ефири и канали, а лекарството за това е грамотност, прокарана, ако щете, и чрез закон за езика.
Заплаха № 3 виждам в безконтролното нахлуване на чуждици
и преди да ме обвините в пуризъм, моля да ми отговорите на въпроса – кому е нужно нещо да е фешън, когато отдавна-отдавна (от над сто години!) в езика ни има дума моден, модерен (със съответните смислови нюанси при това)?
Или пък добрият стар гид да бъде заменен от гайд, а бранд така да притисне марка, че тя свенливо да се свие в ъгъла на езиковата практика?
Ще ви кажа защо – защото има хора, тъй омагьосани от английския (си), че за тях посоката, направлението не означават нищо, на тях им трябва дестинация, а простото пътуване пет пари не струва, ако не е трип! Те не хапват и залък, който не е приготвен от шеф (не от шефа им, от майстор готвач), и винаги са готови да предложат своята експертиза (ама не съдебна!).
Тия радетели на новжурналговор май са учили как да си служат с езика при коуч (инструктор, треньор, ментор) и нямат търпение да ви натрапят някой тип (който не е човек), като копирайтърстват безнаказано из е-пространството.
Но имам за тях новина! Езикът, драги, ще изхвърли немощните ви напъни за оригиналничене в стилистично маркирани покрайнини на речта. Затова, ако обичате, стъпете здраво на лингвистичната основа на българския и опитайте да не внасяте хаос в прекрасния му космос.
Десетилетия наред културните люде на тази страна са се борили речта на книгите, на вестниците, на театъра да е чиста, изискана, богата, жива и образна. Ще проявим нужното уважение към делото на живота им, ако зорко бдим езиковата неправилност, вулгаризмите, диалектизмите да стоят далеч от писаното и изговореното медийно слово, от романите и стиховете, от сцената и екрана.
Поклон пред Друмев, Вазов, Ботев, Дебелянов, Вапцаров, Елин Пелин, Йовков, Талев, Димитър Димов, Валери Петров е да слагаме запетаята и пълния член там, където трябва, да не задръстваме речта с чуждици, да не прекаляваме с главните букви, да внимаваме в съгласуването и да пренасяме както се пренася.
И да помним – у дома, в кръчмата, в парка си говорим кой както знае, за пред камера, на белия лист, в сайта и в соцмрежата има правила!
Толкоз по тоя въпрос.
Заплаха № 2 за езика ни свещен
е пълзящото разколебаване на книжовната норма, което се „прокарва“ – дали от незнание, дали пък нарочно – от малки и големи, знайни и незнайни... медии. Пълен е хаосът при членуването на имената от мъжки род в единствено число – ще чуете и „Депутатите приеха законът...“, и „Парламента излиза във ваканция“. И не само ще чуете, но и ще видите! Сякаш не е достатъчен компромисът, който позволява на говорната практика да пренебрегва простичкото правило, ами и в писмената реч взехме да го неглижираме!
И как искате клетият учител да обясни на децата, че в съставни собствени имена само първата буква е главна, когато на екрана на Българската национална телевизия виждат: Българската Национална Телевизия представя!
Или пък – че еловите (деятелните) причастия се съгласуват с множествено число при учтивата форма (вие сте присъствали), когато видни тв лица от десетилетия газят този езиков закон.
Много са граматическите пропуски, които се превръщат в норма – по-скоро унищожават нормата – благодарение на ефири и канали, а лекарството за това е грамотност, прокарана, ако щете, и чрез закон за езика.
Заплаха № 3 виждам в безконтролното нахлуване на чуждици
и преди да ме обвините в пуризъм, моля да ми отговорите на въпроса – кому е нужно нещо да е фешън, когато отдавна-отдавна (от над сто години!) в езика ни има дума моден, модерен (със съответните смислови нюанси при това)?
Или пък добрият стар гид да бъде заменен от гайд, а бранд така да притисне марка, че тя свенливо да се свие в ъгъла на езиковата практика?
Ще ви кажа защо – защото има хора, тъй омагьосани от английския (си), че за тях посоката, направлението не означават нищо, на тях им трябва дестинация, а простото пътуване пет пари не струва, ако не е трип! Те не хапват и залък, който не е приготвен от шеф (не от шефа им, от майстор готвач), и винаги са готови да предложат своята експертиза (ама не съдебна!).
Тия радетели на новжурналговор май са учили как да си служат с езика при коуч (инструктор, треньор, ментор) и нямат търпение да ви натрапят някой тип (който не е човек), като копирайтърстват безнаказано из е-пространството.
Но имам за тях новина! Езикът, драги, ще изхвърли немощните ви напъни за оригиналничене в стилистично маркирани покрайнини на речта. Затова, ако обичате, стъпете здраво на лингвистичната основа на българския и опитайте да не внасяте хаос в прекрасния му космос.