Възстановете България по Щъркелов!
„Ако България би се изличила, би могло да бъде възстановена само по скиците на Кочо Щъркелов“, казва неговият приятел и почитател, адвокатът, парламентарист и колекционер Григор Василев.
България на Константин Щъркелов е притихнала, самовглъбена, топла. В акварелния му разказ за родината цветовете се преливат, като оставят само една гама да доминира във всяко платно.
В България на Щъркелов върби се оглеждат в бистра река, над снежна Витоша гори златисто небе, Родопите пъстреят, светят Белоградчишките скали.
Рилската обител се възправя непоклатима, грее Зографският манастир, Търново се е надвесило над охрената Янтра.
Навсякъде из Щъркеловата България блестят кубетата на храмове. Църквата на Кольо Фичето се издига насред Свищов, погледнат отгоре, високо над реката. Стара порта стои отворена в стара Трявна, какво ли се крие отвъд...
От Охрид до Варна – водната шир, крехките лодчици, малките рибарчета е уловила четката на художника. Хармония и величие (което е едно и също) излъчват пейзажите му.
И болка, състрадание, отчаяние – творбите му от военния период. Телените мрежи разкъсват чувствителната му душа, той мръзне заедно с войниците, несвободен е – като пленниците. Хора и животни са срещнали смъртта в битка, тук цветът е само един, цветът на мрака.
„След три войни – изпълнили дълга си“, стоят забити в изстрадалата добруджанска земя две пушки, вирнали приклади към натежалото небе.
Такава България той едва ли е обичал.
Експозицията от над 300 творби на Константин Щъркелов, посветена на 130 години от рождението на живописеца, е в Софийска градска художествена галерия. На снимката: „Есен край София“
България на Константин Щъркелов е притихнала, самовглъбена, топла. В акварелния му разказ за родината цветовете се преливат, като оставят само една гама да доминира във всяко платно.
Рилската обител се възправя непоклатима, грее Зографският манастир, Търново се е надвесило над охрената Янтра.
Навсякъде из Щъркеловата България блестят кубетата на храмове. Църквата на Кольо Фичето се издига насред Свищов, погледнат отгоре, високо над реката. Стара порта стои отворена в стара Трявна, какво ли се крие отвъд...
От Охрид до Варна – водната шир, крехките лодчици, малките рибарчета е уловила четката на художника. Хармония и величие (което е едно и също) излъчват пейзажите му.
И болка, състрадание, отчаяние – творбите му от военния период. Телените мрежи разкъсват чувствителната му душа, той мръзне заедно с войниците, несвободен е – като пленниците. Хора и животни са срещнали смъртта в битка, тук цветът е само един, цветът на мрака.
„След три войни – изпълнили дълга си“, стоят забити в изстрадалата добруджанска земя две пушки, вирнали приклади към натежалото небе.
Такава България той едва ли е обичал.
Експозицията от над 300 творби на Константин Щъркелов, посветена на 130 години от рождението на живописеца, е в Софийска градска художествена галерия. На снимката: „Есен край София“