И в мрака засия...
„Щеше да е тъпо да издадем книга по случай двайсетгодишния юбилей на уебсайт, посветен на Стивън Кинг, без да включа разказ от самия него, нали? Какво ти тъпо, щеше да е направо идиотско!“, споделя литературният блогър Ханс-Оке Лиля, който от две десетилетия поддържа БИБЛИОТЕКАТА НА ЛИЛЯ, където публикува ревюта на книги, новини, интервюта и всичко най-интересно от света на Краля на ужаса. 
Амбициозен и последователен, Лиля успява да получи правата за „Синият компресор“, неиздаван разказ на Кинг, и точно този разказ поставя началото на истински празник за всички фенове на хоръра – „Сияние в мрака“.
Дванайсет съвършено различни истории, тринайсет автори („Мрежата“ е написан от Джак Кечъм и П. Д. Кейсък в съавторство); „Сърцето издайник“ на Едгар Алън По е създаден преди 174 години, „Краят на всичко“ на Брайън Кийн – преди малко повече от година; Ричард Чизмар, представен тук с „Гробищен танц“, е съавтор на Стивън Кинг в „Кутията на Гуенди“; „Ръководство за заклинания“ пък Йон Айвиде Линдквист пише специално за тази антология.
Измислени и реални, страховете ни оживяват по страниците на „Сияние в мрака“. Всяка история е отделен свят, сътворен от въображение, на което му трябва само един спомен, една дума, една представа, за да полети. Мрачни, загадъчни, фантастични образи населяват световете в „Сияние“-то. Случки делнично-обикновени и магично-невероятни заплитат съдбите на героите.
Може да ви стори, че разказите в сборника нямат връзка помежду си. Ще сгрешите – всяка история съдържа миниатюрно „зрънце“, от което ще покълне следващата. Или по-следващата...
В „Синият компресор. Да разкажеш ужаса“ мотив от „Сърцето издайник“ на По разплита историята за млад писател и неговата хазайка. Това е текст, в който Стивън Кинг колкото разказва, толкова и показва на читателя си как се създава литературна творба.
Котаракът Куджо „живее“ в „Мрежата“ на Джак Кечъм и П. Д. Кейсък и не само живее, но и служи като примамка при едно запознанство в чат, завършило с полицейски разпит.
Ако искате да разберете как писателят възприема компромисите в изкуството, Романа за Холокоста е вашият герой. Какво ли е да срещнеш дете, което се превръща в хищник, разказва Бев Винсънт, а веднага след него Клайв Баркър разнищва идеята какво ли е да се превърнеш в... човек.
Когато ужасът е вътре в теб, „Краят на всичко“ и Брайън Кийн да са ти на помощ, а когато едно ужасяващо престъпление те преследва с години, Ричард Чизмар те кани на „Гробищен танц“.
Кевин Кюгли се боял от нощни пеперуди, споделя самият той, затова отвежда три момчета в Къща на ужасите, която се превръща в капан, а пък героят на Рамзи Кембъл – голям любител на лунапаркове, също като момчетата от предишния разказ, ще се повози на едно по-особено влакче на ужасите.
Накрая отново ще скрием трупа под дъските на пода с Едгар Алън По, а Брайън Джеймс Фрийман ще ни разкаже какво може да направи човек в името на майчината обич.
Ако пък сте се изкушавали да властвате над нечия съдба, ще ви трябва истинско „Ръководство за заклинания“. Йон Айвиде Линдквист го е написал, но внимавайте, страшно е.
Кратки или дълги, издавани или неиздавани, историите от „Сияние в мрака“ се четат на един дъх, даже – без дъх! Ханс-Оке Лиля наистина е събрал уникална литературна колекция, която съдържа образци колкото на хоръра, толкова и на жанра „разкази с неочакван край“.
Благодаря на Весела Прошкова за прекрасния превод и на ИК „Плеяда“ за възможността да съм част от това приключение.
Благодаря, Ханс-Оке.
Брайън Кийн, само ти знаеш как се чувствам...
Дванайсет съвършено различни истории, тринайсет автори („Мрежата“ е написан от Джак Кечъм и П. Д. Кейсък в съавторство); „Сърцето издайник“ на Едгар Алън По е създаден преди 174 години, „Краят на всичко“ на Брайън Кийн – преди малко повече от година; Ричард Чизмар, представен тук с „Гробищен танц“, е съавтор на Стивън Кинг в „Кутията на Гуенди“; „Ръководство за заклинания“ пък Йон Айвиде Линдквист пише специално за тази антология.
Измислени и реални, страховете ни оживяват по страниците на „Сияние в мрака“. Всяка история е отделен свят, сътворен от въображение, на което му трябва само един спомен, една дума, една представа, за да полети. Мрачни, загадъчни, фантастични образи населяват световете в „Сияние“-то. Случки делнично-обикновени и магично-невероятни заплитат съдбите на героите.
Може да ви стори, че разказите в сборника нямат връзка помежду си. Ще сгрешите – всяка история съдържа миниатюрно „зрънце“, от което ще покълне следващата. Или по-следващата...
В „Синият компресор. Да разкажеш ужаса“ мотив от „Сърцето издайник“ на По разплита историята за млад писател и неговата хазайка. Това е текст, в който Стивън Кинг колкото разказва, толкова и показва на читателя си как се създава литературна творба.
Котаракът Куджо „живее“ в „Мрежата“ на Джак Кечъм и П. Д. Кейсък и не само живее, но и служи като примамка при едно запознанство в чат, завършило с полицейски разпит.
Ако искате да разберете как писателят възприема компромисите в изкуството, Романа за Холокоста е вашият герой. Какво ли е да срещнеш дете, което се превръща в хищник, разказва Бев Винсънт, а веднага след него Клайв Баркър разнищва идеята какво ли е да се превърнеш в... човек.
Когато ужасът е вътре в теб, „Краят на всичко“ и Брайън Кийн да са ти на помощ, а когато едно ужасяващо престъпление те преследва с години, Ричард Чизмар те кани на „Гробищен танц“.
Кевин Кюгли се боял от нощни пеперуди, споделя самият той, затова отвежда три момчета в Къща на ужасите, която се превръща в капан, а пък героят на Рамзи Кембъл – голям любител на лунапаркове, също като момчетата от предишния разказ, ще се повози на едно по-особено влакче на ужасите.
Накрая отново ще скрием трупа под дъските на пода с Едгар Алън По, а Брайън Джеймс Фрийман ще ни разкаже какво може да направи човек в името на майчината обич.
Ако пък сте се изкушавали да властвате над нечия съдба, ще ви трябва истинско „Ръководство за заклинания“. Йон Айвиде Линдквист го е написал, но внимавайте, страшно е.
Кратки или дълги, издавани или неиздавани, историите от „Сияние в мрака“ се четат на един дъх, даже – без дъх! Ханс-Оке Лиля наистина е събрал уникална литературна колекция, която съдържа образци колкото на хоръра, толкова и на жанра „разкази с неочакван край“.
Благодаря на Весела Прошкова за прекрасния превод и на ИК „Плеяда“ за възможността да съм част от това приключение.
Благодаря, Ханс-Оке.
Брайън Кийн, само ти знаеш как се чувствам...