Е-зик мой
В какво време живеем, а?
Преди не беше възпитано да надничаш във вестника на съседа си по седалка в трамвая, сега не е прилично да хвърляш погледи на фейсбука на спътника си в метрото...
Двупръстната система на писане – с двата показалеца, бе заменена от... двупръстна система на писане, с двата палеца.
При това бутончетата (по-точно екранчетата) дори преди нас „знаят“ какво възнамеряваме да съобщим, подсказват ни как да продължим започнатата дума...
В това наше е-време и шегите не са каквото бяха!
Преди години, когато искаше да каже, че лудориите ни са й известни, учителката ни усмихната клатеше глава: „Знам всичко, обадиха ми се по безжичния телефон!“ Това беше забавно през 70-те, тогава телефонните връзки се осъществяваха по жицата...
А днес момчетата се притеснявали да поискат телефона на някое чаровно момиче – току-виж наистина го извади от чантата си и им го даде!
Дигиталният език нахлу в нашето житие-битие със своите предизвикателства, без да пита дали сме готови да ги посрещнем. Много преди iPad и iPod да подложат на изпитание правописните навици дори на езиковедите, родната ни реч омайна, сладка се зачуди мобифон ли носим у себе си, или джиесем. Направи плах опит да диференцира значението на тези нови за всички ни думи, но първата погина тъй бързо, че вече нямаше защо да ги различаваме.
Сега му викаме само „мобилния“ или просто... „телефона“.
И пак не сме прецизни в избора си на наименование, понеже той, този мобилен, този телефон, отдавна вече не е само телефон, а е и радио, будилник, часовник, бележник, календар, фотоапарат, камера, книга, телевизор...
Не мина много от инвазията на високотехнологичните чуждици – и ето ви ги социалните мрежи!
Зафренднаха всичко и всички, пометоха форуми и чатове, проговориха на свой език. В този език има само седем „думи“ - „Харесва ми“, „Любов“, „Thankful“, „Ха-ха“, „Еха“, „Sad“ и „Ядосана“, които се пишат на емотиконица, но какво богатство от речеви нюанси!
С „Харесва ми“ може да „наградиш“ новата профилна снимка на непознат приятел, но и да изразиш подкрепа за казаното от него за промените в Изборния кодекс. Въпросния правен акт пък можеш да надариш с „Ядосана“ без миг замисляне. С орден „Ха-ха“ удостояваме онлайн-майтапите на малцината, останали свободни да виждат истината през чувството си за хумор...
„Любов“, разбира се, е за снимките на деца и котки...
В какви времена живеем, а?
Стриймваме, лайкваме, шерваме, а езикът – този аванпост на народността – търпеливо усвоява уроците на хайтек-епохата.
А сега върви, народе възродени, да си направиш селфи с Щастливеца на „Витошка“ (Щастливец е, защото е имал своя социална мрежа от приятели, с които са си споделяли весели истории, еха!).
И помни – не е куул да заничаш в смартфона на спътника си в метрото. Нито в таблета му. Нито в е-рийдъра му. Имаш си свои джаджи!
Преди не беше възпитано да надничаш във вестника на съседа си по седалка в трамвая, сега не е прилично да хвърляш погледи на фейсбука на спътника си в метрото...
Двупръстната система на писане – с двата показалеца, бе заменена от... двупръстна система на писане, с двата палеца.
При това бутончетата (по-точно екранчетата) дори преди нас „знаят“ какво възнамеряваме да съобщим, подсказват ни как да продължим започнатата дума...
В това наше е-време и шегите не са каквото бяха!
Преди години, когато искаше да каже, че лудориите ни са й известни, учителката ни усмихната клатеше глава: „Знам всичко, обадиха ми се по безжичния телефон!“ Това беше забавно през 70-те, тогава телефонните връзки се осъществяваха по жицата...
А днес момчетата се притеснявали да поискат телефона на някое чаровно момиче – току-виж наистина го извади от чантата си и им го даде!
Сега му викаме само „мобилния“ или просто... „телефона“.
И пак не сме прецизни в избора си на наименование, понеже той, този мобилен, този телефон, отдавна вече не е само телефон, а е и радио, будилник, часовник, бележник, календар, фотоапарат, камера, книга, телевизор...
Не мина много от инвазията на високотехнологичните чуждици – и ето ви ги социалните мрежи!
Зафренднаха всичко и всички, пометоха форуми и чатове, проговориха на свой език. В този език има само седем „думи“ - „Харесва ми“, „Любов“, „Thankful“, „Ха-ха“, „Еха“, „Sad“ и „Ядосана“, които се пишат на емотиконица, но какво богатство от речеви нюанси!
С „Харесва ми“ може да „наградиш“ новата профилна снимка на непознат приятел, но и да изразиш подкрепа за казаното от него за промените в Изборния кодекс. Въпросния правен акт пък можеш да надариш с „Ядосана“ без миг замисляне. С орден „Ха-ха“ удостояваме онлайн-майтапите на малцината, останали свободни да виждат истината през чувството си за хумор...
„Любов“, разбира се, е за снимките на деца и котки...
В какви времена живеем, а?
Стриймваме, лайкваме, шерваме, а езикът – този аванпост на народността – търпеливо усвоява уроците на хайтек-епохата.
А сега върви, народе възродени, да си направиш селфи с Щастливеца на „Витошка“ (Щастливец е, защото е имал своя социална мрежа от приятели, с които са си споделяли весели истории, еха!).
И помни – не е куул да заничаш в смартфона на спътника си в метрото. Нито в таблета му. Нито в е-рийдъра му. Имаш си свои джаджи!