Огледалото на греховете

Когато книжниците и фарисеите отвели при Иисус грешницата и поискали Той да им каже какво да правят с нея, Спасителя отначало нищо не рекъл. Не отсъдил нищо – нито по Мойсеевия закон, повеляващ прелюбодейците да бъдат убивани с камъни, нито по Своя закон, който опрощение и милост предвижда. Само се привел към земята и започнал да пише.
Пише ли, пише пръстът Господен в прахта, а старейшините настояват: Какво да сторим с нея? И тогава се поизправя Иисус и казва: Който от вас е без грях, нека пръв хвърли камък върху нея. И продължава да пише.

Какво написал Синът Божи на земята на Елеонската планина? Светото писание мълчи.
Тълкуватели на библейските послания обаче допускат, че не друго, а греховете на фарисеите описал Иисус връз прашната земя – кой от тях отнел имот на вдовица, кой излъгал, кой пожелал жената на брат си... И като надникнали над рамото Иисусово и видели собствените си престъпления, тъй лаконично и точно описани, старейшините потресени се оттеглили. Прелюбодейката Спасителя пратил да си ходи, вятърът елеонски отнесъл прахта с греховете на фарисеите, легендата за първия камък останала...
Друга трактовка на писанията Божии върху грешната земя има обаче турският писател Ахмет Алтан.

В неговия роман „Край на играта“ Синът Божи рисува по пръстта... огледало. Това огледало Господне отразява и греховни помисли, и мерзки дела, които евангелистите спестяват.
Не едно, а цели три огледала рисува самият Алтан и в тях се оглеждат, ярко осветени от проникновения поглед на разказвача, душите човешки.

Огледало на греховете на смъртните в уникалния текст на Алтан е... виртуалната реалност, в която всеки от нас е не това, което е, а онова, за което иска да се представя.
Огледало на греховете на цяло едно градче е древната църква на хълма, където местната митология локализира гроба на Сина Човешки и където легендите „заравят“ съкровище, заради което бедни и богати, млади и стари са готови да се хванат за гушите.
Огледало на Твореца е и писателят – както Бог разказва нашите животи, страница по страница, глава по глава, така и писателят изприда нишката на историите си.

Добър писател ли е Бог, като ни обещава развръзка чак на оня свят, във втората книга?
Може ли да се убие от любов?
Ами ако няма заровено съкровище?

„Край на играта“ слага край на тези въпроси. Но не като им дава отговори, а като отваря прозорците на духа към непознати вселени.

Сладостно-богохулен, богат на ярки образи, светкавични сюжетни обрати и виртуозни диалози е криминално-философският роман на Ахмет Алтан „Край на играта“ (ИК „Сиела“).
Турският журналист и белетрист Ахмет Хюсрев Алтан е роден в Анкара през 1950-а. Работи като наблюдател за „Хюриет“, „Миллиет“ и „Радикал“, продуцент е на тв новини.
За статията си „Атакюрд“, една различна трактовка на турската история, публикувана на 17 април 1995-а, е уволнен от „Хюриет“.
През 2007-а основава всекидневника „Тараф“, водещ коментатор е до декември 2012-а, когато напуска изданието.
За текста си „О, братко мой“, посветен на жертвите на Арменския геноцид, е съден по обвинение за „оклеветяване на Турция“.
Ахмет Алтан е автор на десет романа, сред които „Като рана от меч“, „Четири сезона есен“, „Следа по водата“, „Любов по време на бунт“, „Най-дългата нощ“
.

пишете ми

Име

Имейл *

Съобщение *