Не правете това вкъщи, или Топ 5 на най-абсурдните съвети за щастие и успех
Авторите на тези писания най-често са анонимни, преводачите – некадърни, а самите „предписания“ до едно се отнасят до други, различни от нашите обществено-икономически и народопсихологически дадености.
На дървото на вестникарското (женскосайтовото) познание чакат, измамно сладки и достъпни, плодовете на псевдодуховното израстване. Тук са 10-те стъпки към богатството, 7-те ключа за щастливия брак, 3-те неща, които ще ви направят щастливи, 12-те успешни стратегии в службата, 40-те мъдри мисли за всеки ден.
Играта със сакралните числа е, разбира се, въдица за лековерни читател(к)и. Но не в това е бедата на нещастния консуматор на вестникарски „мантри“.
Сред безбрежния океан на публикациите за самоусъвършенстване и щастлив живот се спрях на пет уникални глупости, заплашващи да подхлъзнат доверчивата потребителка на интернет-информация.
В моя Топ 5 пета позиция заема публикацията на manager.bg „9 самозаблуди, които ни пречат“.
Само девет, представете си, и сред тях блестят, патетично отречени от блогъра Марк: „Щастието е да получаваш това, което искаш“, „Всички наоколо ме дърпат назад“ и др. (В скоби казано, блогърът Марк за manager.bg е нещо като магаданските професори за „Шоуто на Слави“ и британските учени за всички останали сайтове.)
Последната от деветте заблуди, които прословутият Марк ни съветва да загърбим, гласи: „Късно е вече.“
„Нищо не е твърде късно, ако сърцето ни не е спряло – успокоява вездесъщият блогър. – Бъдещето може да настъпи незабавно. Хванете се здраво за него и продължете да се движите напред.“
Ще ми се да попитам „гуру“ Марк, ако сърцето работи, но мозъкът е спрял, как точно стоят нещата?!
Ала думата ми е, че незнайните псевдопроповедници на нашето време са така заслепени от собствената си компетентност в духовните дела, та си позволяват Еклесиаста да поправят!
А в Еклесиаст е речено:
3 Има време за всяко нещо, И срок за всяка работа под небето:
2 Време за раждане, и време за умиране; Време за насаждане, и време за изкореняване насаденото;
3 Време за убиване, и време за изцеляване; Време за събаряне, и време за градене...
И т. н., и т. н.
Не знам дали народът е чел Еклесиаста, или Еклесиастът е „чул“ народа, но старите хора по моя край викаха: „Всяко нещо с времето си.“ С тая изстрадана мъдрост ни поучаваха, когато бързахме да пораснем, да отлетим, да направим каквото сме си наумили да правим...
На четвърта позиция в класацията на безпочвени медийни „заклинания“ поставям разточителните „10 извинения, които ви пречат да постигнете целите си“ на tialoto.bg.
И тук става дума за заблуди и извинения, към които сме били прибягвали, за да се оправдаем, че не постигаме целите си. Какви цели, в материала не се дискутира, само се повтаря до припадък, че трябва да следваме мечтите си.
(В скоби казано, мечти и цели са различни неща. Ако в ранната младост да мечтаеш за актьорска кариера и да кандидатстваш няколко години поред в Театралната академия, са съизмерими величини, то вече подредили някак живота си, не можем да си позволим да се пилеем в непостижими умоупражнения. Зрелият човек си поставя по-... реални цели.)
Сред десетте „смъртни гряха“ публикацията поставя най-напред оправданието: „Не разполагам с достатъчно ресурси.“ И обилно витиеватства: „Много хора са склонни да се оплакват от липсата на време, пари и възможности, за да бъдат щастливи. Всички тези точки са основа за съвършенство за един среден човек. Ако се концентрирате само върху вашите проблеми, вие никога няма да успеете в нещо.“ Буквалният превод просто крещи измежду думите, дразни и бъгва смисъла. Как може да ти липсва време, за да си щастлив, щастието в определени часове ли се консумира?
Ако не се концентрирам върху проблемите, как ще ги реша, чудя се и се питам: Ами ако наистина нямам достатъчно ресурси – знания, опит, средства, за нещо, например за стартиране на собствен бизнес? Не трябва ли да насоча лъча на вниманието си именно към преодоляването на тези пречки, или просто трябва да съм си щастлива и да не си давам сметка, че начинанието ми е обречено?
Реалната преценка на ситуацията, драги псевдогурута, не е извинение. „Нямам пари“ не е оправдание, а констатация, която може да използваш или за да се откажеш от дадена идея, или за да си напрегнеш сивото вещество.
На почетното трето място в негативната класация поставям скромните „3 прости начина да надхитрите мозъка си“ на az-jenata.bg.
Да надхитрим нещото, което ни прави хора, ми се вижда наистина откачено! Оказва се обаче, че според публикацията това щяло да ни помогне да взимаме по-умни решения!
Кратичкият текст ни призовава да потърсим трето мнение, ако връзката ни не върви, да не ползваме кредитна карта и да сервираме храната си в по-малки съдове.
На бас – не сте знаели, че е толкова лесно да се оправите с опърничавото си гадже (само трябва да го обсъждате с приятелката си!), с постоянната липса на пари (долу банковите услуги!) и с трупащите се килограми (просто ще си сипвате в чинийката на куклата!).
Лесните съвети на женския сайт не се задълбочават дотам, та да отчетат необходимостта от компетентна помощ във всяка от посочените ситуации.
Затова, докато четете популярни статии, нека в главата ви примигва предупредителният надпис: „Не опитвайте това у дома!“
И пак за мечтите, този път от tia.bg. С мъглявите си приказки „5 стъпки до реализирането на мечтата ни“ е на второ място в моята антикласация.
Само пет били крачките до заветната цел да сме щастливи, внушава публикацията.
Дори прави опит да дефинира щастието – „дейностите, които извършваме всеки ден, да ни изпълват с въодушевление и страст“. Страст и въодушевление липсвали, ако човек нямал мечта, затова първата ни стъпка трябвало да бъде да определим точно каква е тя.
После да изберем на кого да подражаваме, да открием нуждата от реализация (що за мечта ще е това, ако не чувстваме необходимост да я осъществим?!), да изготвим писмен план и да предприемаме ежедневни действия за постигането на така очерталата се цел.
Изглежда толкова просто, чак се питам защо изданието не ни е помогнало с примерен план?!
Например:
1. Летенето в космоса ме изпълва с въодушевление и страст.
2. Ще подражавам на Юрий Гагарин.
3. Ще реализирам мечтата си да полетя в космоса.
4. Планирам да се подготвям за космонавт.
5. Ежедневно ще се подготвям за космонавт.
Хубава мечта за 10-годишно дете, нали?
Изобщо сложната връзка, която статията прави между щастието и мечтите, ни оставя с впечатление, че ако не копнеем да извършим нещо огромно и световнозначимо, няма да сме щастливи.
И накрая, на върха на класацията, е неподражаемото „7 неща, които са важни, за да се изпълнят желанията ви“ на „Списание 8“.
Седемте на „Осем“, включващи записване на желанието ни на хартия, използването на сегашно време, избягването на отрицателната частица, „изпращането“ на това послание до вселената и пр. дивотии, слагам на първо място, защото:
– колкото и да пишете „купувам си нова къща“, без пари няма да стане;
– дори да забравите думичката с „н“, тя ви дебне на всяка крачка;
– ако се молите за нова работа, но не я търсите, молитвата ви едва ли ще бъде чута;
– домашните ви сигурно ще си умрат от смях, ако попаднат на писменото ви общение с вселената.
Налапаме ли стръвта на безпроблемното успяване, забогатяване, ощастливяване, задомяване и пр., ставаме жертва на демотивиращи настройки, които пречат да се разгърне заложеното у всеки от нас. Понеже не подтикват да го открием и да работим за него, а залъгват с някакви „магични“ начини за постигане на нещо, което не ни е дадено да постигнем.
Край.