Мъдрост е закодирана във везбеното „писмо“
Шевицата, украсявала векове наред дрехата на българина, е сред изкуствата, пренесли през времето усета за красота и стремежа към хармония с природата, които народът ни издига в култ.
Сръчната българка не оставяла бяло „пространство“, което се вижда, неизвезано. Яката на мъжката риза, ръкавите и полите на женската грейвали в червено, зелено, кафяво, жълто, преплетени в причудливи геометрични фигури. С везмо се украсявали не само ризите, а и сукманите, коланите, елеците, престилките.
Шевицата е везана направо върху естествената структура на тъканта, и то с фино изпредени, обагрени с растителни багрила вълнени конци.
Шевицата е богата на пестеливо контурирани орнаменти. Най-често те са стилизирани градински цветя – ружа, лале, карамфил, по-рядко – полски и горски растения, и стилизирани животински фигури, предимно на птици – петли, гъски, пауни, гълъби. Този пъстър свят от животински и растителни образи е геометризиран.
Шевицата чертае „границите“ на човека – нейното присъствие е задължително по ръбовете на кърпата за глава на жената, по края на долната й риза, на чорапите и ръкавите и на мъжката, и на женската дреха. Но шевицата и защитава човека, пази го с магичните си образи на същества от природата, символизиращи нейните закони. Затова с шевица се обрамчва отворът на ризата, който ляга върху гърдите и на жените, и на мъжете, коланът или престилката в женската носия.
Везането заема съществено място в заниманието на жените и девойките в миналото. Народът е създал и специален обичай във връзка с това занимание. Например на някои от пролетните празници девойките започвали везмо с няколко бода, а после го пускали в бързотечаща вода, за да са пъргави пръстите на майсторките на шевици. Съществува и поговорката: „Вие, грамотните, както правите писмото, тъй и ние правим везмото.“ Тя е събрала вековния опит на българката в общуването човек-природа-общество. Закодирани във везбеното „писмо“, своята магия разпръскват пожелания за здраве, щастие, берекет.
Социалната функция на шевицата се оглежда в обичая девойката да дарява избраника на сърцето си с везана риза, а той да й дава писана хурка. На „езика“ на древната социална психология тези два предмета обвързват с обети за вярност и грижа за семейството. В зестрата на момата везани ризи и покривки бележат социалния статус на рода й. На везана кърпа поднасят хляба, който храни телата и душите български.
Шевицата е везана направо върху естествената структура на тъканта, и то с фино изпредени, обагрени с растителни багрила вълнени конци.
Шевицата е богата на пестеливо контурирани орнаменти. Най-често те са стилизирани градински цветя – ружа, лале, карамфил, по-рядко – полски и горски растения, и стилизирани животински фигури, предимно на птици – петли, гъски, пауни, гълъби. Този пъстър свят от животински и растителни образи е геометризиран.
Шевицата чертае „границите“ на човека – нейното присъствие е задължително по ръбовете на кърпата за глава на жената, по края на долната й риза, на чорапите и ръкавите и на мъжката, и на женската дреха. Но шевицата и защитава човека, пази го с магичните си образи на същества от природата, символизиращи нейните закони. Затова с шевица се обрамчва отворът на ризата, който ляга върху гърдите и на жените, и на мъжете, коланът или престилката в женската носия.
Везането заема съществено място в заниманието на жените и девойките в миналото. Народът е създал и специален обичай във връзка с това занимание. Например на някои от пролетните празници девойките започвали везмо с няколко бода, а после го пускали в бързотечаща вода, за да са пъргави пръстите на майсторките на шевици. Съществува и поговорката: „Вие, грамотните, както правите писмото, тъй и ние правим везмото.“ Тя е събрала вековния опит на българката в общуването човек-природа-общество. Закодирани във везбеното „писмо“, своята магия разпръскват пожелания за здраве, щастие, берекет.
Социалната функция на шевицата се оглежда в обичая девойката да дарява избраника на сърцето си с везана риза, а той да й дава писана хурка. На „езика“ на древната социална психология тези два предмета обвързват с обети за вярност и грижа за семейството. В зестрата на момата везани ризи и покривки бележат социалния статус на рода й. На везана кърпа поднасят хляба, който храни телата и душите български.