"100 дни, 100 гафа"
Хуморът – върхът на словесното копие, се заби със страшна сила в тялото на политическата система, срещу която хората протестират вече над 100 дни.
Плакатите – написани на ръка или разпечатани на А4, събраха горчивия смях на 100-те дни управление на кабинета Орешарски, приковаха камери и фотоапарати, предизвикаха коментари и класации.
Протестът се самоопредели с находчива игра на думи, отразила трескавото редене на заграждения около парламента. Ние сме „Гражданите срещу огражданите“, твърдеше плакат.
„Не сте достатъчно интелигентни, за да ни управлявате“, заложи на недвусмисления изказ друг.
„Олигарски, върви си!“, призова трети, наричайки нещата с истинските им имена.
Пак на игра на думи, но този път – със словесен материал от английския език, заложи заключението: „SerGame over“.
Парламентарната картинка се огледа в лозунга: „Нови избори по старите правила = отново 4-главата ламя“.
Всеки опит на властта да противодейства на многохилядните шествия водеше до незабавен отговор.
„Не съм платен, мразя ви безплатно“, категорично информира плакат, след като послушни медии зашумяха за хонорувани протестъри.
Сатиричната „обява“ „Правя катарзиси по домовете“ изгря под светлините на столичния залез веднага след като един партиен лидер се опита да очисти имиджа на скандално назначен магистрат, когото хората познават като медиен магнат. А „Извозвам депутати“ последва нощта на белия автобус, пробвал да изведе народни избраници от окупирания парламент точно по времето на вечерните емисии.
Псевдоносталгичното „Сорос – враг № 1 на Тутраканската селищна система“ прокара паралел между минало и настояще, като напомни за тоталитарното промиване на мозъци.
„100 мерки за 100 дни“ сме предприели, удариха се в гърдите управляващите чрез отчета на премиера.
„Да, бе – отвърна им протестът, – за „100 дни, 100 гафа“ допуснахте!“