Идва при вас, когато сте готов да я приемете. Остава, докато ви е нужна
Може да ви я подарят, може да я намерите пред блока или да се промъкне в двора, може да я купите от елитен зоомагазин - както и да се сдобиете с мъркащото същество, бъдете сигурни, че то ви е избрало. А и просто не можете да се разделите с писаната, след като веднъж сте я зърнали!
Съжителството с котката е отговорност, с които не може да се нагърби всеки, и тя го знае. А и не всеки има нужда от котка...
Вземете ли чаровната напаст у дома, започва едно дълго и мъчително напасване на характери и навици. Като в брака е, само че във връзката с котката единствен вие отстъпвате.
Котката спи много – 14-16 часа в денонощието. Въпрос на подход е да я убедите, че част от тези часове трябва да са между залеза и изгрева. Процесът е продължителен, а какъвто и успех да постигнете, със сигурност ще сте на крак за сутрешните блокове – с котка у дома успиването е невъзможно.
Невъзможно е и да забраните на котката да прекрачва прага на някои помещения. Навсякъде, където стъпва вашият крак, тя също ще иска да надникне. Но не защото е любопитна – просто „маркираната“ с вашата миризма територия котката счита за своя, защото вие, нали така, сте нейният човек. Затова понякога се мушва в килера (без там да има мишки) или се промъква в банята (макар че не обича водата). На стълбищната площадка обаче не иска да излиза – там вашето „присъствие“ е твърде слабо, твърде смесено с енергиите на други хора...
Ще ви удиви колко бързо новият ви приятел изгражда навици.
Котката ви дебне да удовлетворите някой неин мъничък каприз, след което го превръща в ежедневен ритуал!
Например – седите си вие в креслото с поглед, вперен в телевизора, а четириногият тиранин драска по вратата на терасата, за да ви съобщи, че иска да излезе. Ставате, отваряте му и... така до края на света.
Няма начин да задължите котката да спи в специално направено или купено за нея креватче. Тя сама ще реши при вас ли да си ляга, при бебето ли, или пък в клетката за транспортиране, чиято вратичка сте оставили примамливо отворена.
Когато котенцето избере леглото, повечето хора се притесняват да не притиснат фатално мъничето, докато се въртят през нощта. Вероятността за това е нищожна – котката преди вас знае, че ще се обърнете, както и че вече сте буден, но се преструвате, за да не ставате да й сипвате храна. Как така „знае“? Много просто - чува сърцето ви, чийто ритъм е различен, когато спите и когато не спите.
Че котката се привързва към къщата, а кучето – към стопанина, е чувал всеки.
Всъщност писаната просто има силно развито чувство за територия (както и някои хора впрочем). Когато я принудите да се премести, тя дълго изучава новото място – неговата големина (хоризонтално и вертикално), неговите миризми и шумове, кътчетата, където може да се скрие. Все инстинкти на природен ловец...
Изучена и маркирана, „новозавзетата“ територия бива приета от опашатото ви другарче като нещо, тясно свързано с вас, но не и по-важно. Неслучайно котката не обича да отсъствате дълго и когато се приберете, понякога ви се „кара“, че сте се забавили толкова.
Защо мърка котката?
На хората, разбира се, им се иска котката да „преде“ от удоволствие, че са я гушнали и я галят по коремчето.
Но едва ли хищникът се е размъркал, след като се е одомашнил, нали така?
Мъркането е вероятно някакъв втори език, на който котката общува - освен богатата гама от мяукания. Може би мъркането е нейната музика или поезия, която й служи да надмогне стреса, страха, умората...
Затова тя „пее“, докато кърми лакомото си потомство или докато човекът (същество, десет пъти по-голямо от нея) я докосва с огромните си (за нейните размери) ръце...
Впрочем котката е всеотдайна майка. Докато малките й растат, не си позволява да отклонява вниманието си от тях дори когато се храни. Ако сте отглеждали котешко потомство, сигурно е имало момент, когато сте изпитвали чувството, че котката брои децата си - така бдително шарят очите й, така тревожно са наострени ушите й, когато мъничетата вилнеят наоколо.
Лекува ли писаната?
Всъщност котката ви наистина няма нищо против да сподели с вас топлината си. Избира място, „поразено“ от недостиг на енергия, където жизнените процеси не протичат както трябва. Но да се опитате да я сложите на врата си, на гърдите си, на кръста си, не върши работа. Просто тя по-добре знае кое не е наред с вашето тяло и е готова да „влее“ точно там от своята жизнена сила. Възможно е затоплянето на болен орган да помага на организма да насочи именно натам съпротивителните си сили. Но едва ли трябва да отмените часа при кардиолога, ако сте си взели котка...
Котката е истински барометър за нещастията!
Ако котката в дома ви е спокойна, храни се, спи, дреме и играе, както е свикнала, можете да сте сигурни, че:
1. Земята под Перник (или Вранча) не се готви за танц.
2. По стената зад леглото не лази огромна хлебарка.
3. Никой не пъха шперц в ключалката на входната ви врата.
4. Присъствието на даден човек не ви заплашва с нищо.
5. В апартамента ви не се е заселил... дух!
Домашната котка живее до 16-18 години. На улицата посестримата й оцелява... две.
Добра причина да искаме всяко мъркащо създание да си има дом. Или поне приют. Те просто го заслужават.
За сп. „Усури“