Героите на Джеси Кънева с Маркесова харизма
„И предайте на скъпата ми, грижовна Инана, че сега тя е майка на своята майчица. Кажете им, че ги обичам и двете – вярната ми съпруга и умната ми дъщеря“, казва старият лечител от долмена в съня на Стела.
Кога и как младата художничка среща своята Инана-Ана-Диана, ще разберем малко по-късно. По уникален начин градят връзките между епохи и страни имената на героите в романите на Джеси-Даниела Кънева.
В прелестни триади битуват обаятелните действащи лица в дебютната й книга „Захар и шафран“ и продължението „Кехлибарената долина“. Всеки от мъжете и жените по страниците на увлекателните четива има свой огледален образ... в друго време и в друго кътче на планетата.
Майсторски преплетените повествования са споени чрез сложната тъкан на личните имена, избрани от авторката с усет, вкус, провокация и много, много информация. Някъде съответствията са кристалноясни, другаде – прикрити зад звуково или семантично сходство.
Всичко се върти около Стела.
Нашата млада художничка е човек артистичен, чувствителен и влюбчив. Стела има зад гърба си не само успешни сценографски проекти, но и една-две наистина трагични – поне според нейните схващания - връзки с неподходящи мъже, както и един развод и малък син.
За нея узнаваме още, че се интересува от всякакви източни религии и философии и че сънува един и същ сън още от тийнейджърските си години. От този сън тя се събужда уплашена, изпитвайки усещането, че едва ли не се е удавила.
В края на „Захар и шафран“ обаче, преди да реши да се премести на село, Стела замалко не се удавя в басейна и за няколко секунди вижда като на филмова лента живота на... Ещер.
Междувременно в същия роман читателят е проследил живота на младата португалка – възпитаничка на католически манастир, чак до трагичната й смърт.
А в „Кехлибарената долина“ една тракийска княгиня носи името Естир – и това младо момиче е сякаш Стела и Ещер ведно – дръзка и нестандартна, но с любвеобилна душа, копнееща всичко живо на света да съществува в хармония.
Стела на латински означава звезда, същото значение има и еврейското Естир, чийто произход се корени в името на Ищар, богинята майка във Вавилон и Ниневия. (Другото име на богинята е Инана, към него ще се върнем по-нататък.)
В нашата прелестна Звезда от София като в криво огледало се отразяват житейските изпитания на португалката Ещер, но и съдбовните стъпки на свободолюбивата тракийка Естир.
И трите (които са, разбира се, един и същ човек, както са се досетили дори невярващите в прераждането) издигат в култ любовта, честността и гордостта. Стела-Ещер-Естир преминават през едни и същи изпитания, свързват живота си с едни и същи хора, но решенията, които взимат в една или друга ситуация, водят до различни резултати.
Най-близко до сърцето на Стела е Дарен, приятелят й от детинство, който никога не й отказва помощ и подкрепа, никога не се разделя с нея задълго – дори археологическите му експедиции да го отвеждат далече, и в замяна иска само тя да е щастлива. Стела винаги се обляга на рамото на Дарен в трудни мигове. Решителен и действен, той въплъщава мъжката половина от Стелиното ефирно и мечтателно същество.
Назад във времето, един здраво стъпил на земята Дориану обгрижва млечната си сестра Ещер от самото им прохождане. В богатия пиратски дом двете деца – синът на прислужницата Бланка и дъщерята на господаря Де Протетуш, растат заедно, заедно откриват суровите закони на средновековното общество. Дориану закриля крехката Ещер през целия й кратък и горчив живот. Безсилен е да промени каквото и да е в немилостивата съдба, която я постига, но братската му вярност стига дотам, че след смъртта на Ещер, вече пълноправен господар на имението, нарича с нейното име новородената си дъщеря.
Още по-назад през вековете, Естир и Дарий са брат и сестра, наследници на тракийски цар. Дарий е по-големият, енергичен, решителен, дори войнствен, но готов да се вслуша в сестра си – изтъканата от съчувствие и копнеж за обич девойка.
Е, как да не си щастлив с такъв дар до себе си през времената...
Но и други хора, които пресичат пътя на Стела, я съпровождат в древни и съвременни нейни превъплъщения.
Омъжена за Алфи и бързо развела се с него, Стела мотивира пред самата себе си своя избор със задушаващото обожание, което евреинът демонстрира спрямо нея, както и с невероятната му прагматичност и желание да контролира, чужди на мечтателната художничка.
Също както за Ещер са напълно неприемливи залитанията на брат й Алфонсо (наследил името на баща им) по парите, властта, показността. И тук разривът е неизбежен.
Името Алфонс има корени в германското Adalfuns, съставено от adal – „благороден“, и funs – „нетърпелив, смел“. И двамата Алфонсовци в романа са страстни натури, властни характери, които, за жалост, впрягат енергията си в разрушителни и саморазрушителни занимания.
Тези двама мъже, прекосили съдбата на Стела-Ещер, си имат и съпътстващите ги близки жени, за да бъде „именната система“, разработена от Джеси Кънева, пълна.
Сестрата на Алфи – Инес, епизодично представена ни като празноглава блондинка, окичена с грамадни бижута, а една бивша проститутка – Иношентия, също толкова безвкусно „декорирана“, завладява сърцето – също парите и дома – на Алфонсито, брата на Ещер. (Тази двойка имена – Инес-Иношентия – разширява семантичния обхват на съответствията в романите на Джеси. Испаноезичното Инес възхожда към Agnes, чиста, непорочна, докато Иношентия е производно на латинската дума със значение невинен. Инес-Иношентия тук са, разбира се, точно обратното на непорочна...)
Разделила се с Алфи, Стела се влюбва в Стефан (на гръцки stefanos – венец). Изобщо влюбването е някакво естествено състояние на нашата героиня – за добро или лошо. Влюбва се в художника Стефан, ала той е по-обсебващ и по-болезнено ревнив, отколкото може да понесе. Стела страда, раздялата е истински срив за нея.
Векове преди това Ещер, другата й страдалческа същност, дарява любовта си на слабоволевия отец Ещебан, който се грижи за сиропиталището, осмислило дните й след отвличането на първото й дете. Ещер плаща тази греховна връзка с живота си – отхвърлена от Ещебан, чието дете носи в утробата си, тя намира утеха в прегръдката на океана.
Не по-малко вероломен е приятелят на Дарий – Венец, но Естир, тракийската принцеса, му прощава и наглото ухажване, и съблазняването на приятелката й Родопис с измислени храмови ритуали.
Лутанията на Стела из дебрите на любовта като че нямат край! Вече преместила се на село, в старата къща на баба си, художничката среща Александър (защитник на мъжете на гръцки), с когото се познават от деца. Стела смята, че връзката й с него не е плод на кармични предопределения, „сама си го избрах“, споделя с приятелките си. Забравила е – и как би могла да помни, след като е било в друг живот!, - че младият елин Андър (на гръцки андрос означава мъж) среща чаровната тракийка Естир на брега на понта и остава като омагьосан от нея. Дори планира да я иска от баща й, ала среща яростния й отпор – Естир смята, че трябва да бъде питана тя, а не родителите й, за избора на сърцето, а нейното е избрало другиго.
Стела не помни и горчивата роля на пер Гомеш (от готската дума със значение мъж) де Регалиш в живота на Ещер. Херцогът, приятел на брат й Алфонсито, гостува в дома им, придружен от съпругата и по-малките си братя. След като при детска игра Ещер едва не се удавя, пер Гомеш разделя братята си, като праща по-малкия – Луиш, да учи религиозни науки в Брага.
По-късно именно абат Луиш де Регалиш разбива сърцето – и живота – на младата Ещершиня. Прелъстена от падрето, Ещер е пратена в манастира, за да роди там нежеланото бебе, който после бива отвлечено.
Изобщо досегът на Ещер до персони с царствени имена (английското regal означава кралски, царствен; 18 френски крале се наричат Луи, от германското Ludwig, прочут воин) не й носи нищо добро. Както на Стела – връзката с „войнолюбивия“ Александър.
И ученическата й любов е нещастна. Тома със сините очи, в които тя е готова да потъне незабавно, я възприема само като приятелка, дори споделя с нея сърдечните си болки. Стела ревнува от върволицата жени в живота на Тома, но не може да му откаже нито когато домъква в софийския й дом огромно куче, нито когато пристига в селската й къща да лекува душевни рани.
На нашата героиня й е писано да срещне любовта не в синия поглед на Тома, а в лицето на човек, дошъл отдалече.
В тракийската древност, озарена от кехлибарената светлина на романа продължение, Филип-Урс, Мардуковият коняр, произхождащ някъде от север, от земите на батавите (племе, живяло на територията на днешна Холандия), увенчава със сватбен венец от цветя главицата на Естир. Траките го наричат Филип, което значи обичащ конете, защото им е трудно родното му име.
Стела от София дълго се колебае дали да приеме предложението на бразилеца Фелипе за брак, след като месеци наред е смятала, че отношенията им са били само екзотична авантюра за него.
Може би „споменът“ за несъстоялата се женитба между Ещер и братовчед й Фелипе се обажда в нея... Накрая приема да се омъжи за зеленоокия светъл мулат – така възстановява хармонията на предопределението, нарушена в мрачна средновековна Португалия.
Инана, шумерската богиня на плодородието, любовта и битките, е майка на Естир (което е другото й име, Ищар, в акадската митология) в „Кехлибарената долина“. Мъдра, кротка, знаеща цяр за хорските тела и души, царицата на скирмиадите е предала на дъщеря си вековното наследство на дедите си вавилонци. Естир, като майка си, е разумна, сърцето й е пълно с обич към всички същества, но е и буйна и свободолюбива като баща си, тракиеца Терес Рижия.
Нашата Стела от София, за чиито родители не узнаваме нищо, освен че не са до нея, открива своята Инана в лицето на психоаналитичката Диана. Диана с божественото име (в римската митология тя е девица – покровителка на лова, пазителка на изворите и дивите животни; Артемида у гърците) напътства Стела как да се справи с невъзможните любови. Самата Диана се мести в селцето на приятелката си с осиновеното си момиченце и също среща своя спътник в живота. Наричат го Рижия.
Между Стела и Естир, някъде посред вековете, изгубената душа на Ещер открива своята покровителка у Майка Ана (от староеврейското Hannah – милост, благодат). Игуменката на манастира, където Ещер получава образованието си, приема като свое момичето с големите тъжни очи, които й напомнят за самата нея. Майка Ана защитава и закриля Ещер дори когато за това трябва да престъпи каноните!
А когато Стела прави хороскоп на приятелката си Диана, узнава, че днешната психоаналитичка е била абатиса в миналия си живот...
В романите на Джеси има и цяла плеяда приятелки, които пърхат край главната ни героиня. Четири от тях – Алегрия (радост), Катерина, Мануела и Елена, Ещер среща в манастира; Радост, Катя, Мануела и Елена често правят компания на Стела на кафе и споделяне по женски... Но техните образи не са разработени. За разлика от двете „поддържащи“ роли, за които ще стане дума сега.
Ярката красавица Роса-Родопис напълно отговаря на митологичната си природа.
Хубавата Родопис, приятелка на Естир, въздиша по княз Дарий и дори, за да изучи занаята на омайването, става весталка в храма. Нещастният резултат – споделя ложето на ахейския търговец Андър...
Векове по-късно танцьорката Роса, приятелка на Стела, ражда дете на име... Дария. Александър обгражда с внимание кръшната Роса, но нейното сърце принадлежи на Дарен, любителя на историята.
„Мир и единение ще намериш за себе си, сине, ако найдеш душата на Родопис“, е казал духът на стария лечител от долмена на Дарен. Както и става.
Легенди изтъкават образа на Родопа – според едни била жена, превърната в планина, според други – ръждивочервена река.
Овидий говори за Родопа и Хемус „сега ледени планини, но някога смъртни, които претендираха за имената на боговете“, а различна хипотеза отпраща значението на името Родопа към индоевропейското *rod-, чийто корен откриваме в нашето руда, ръжда, риж, в латинското rufus (риж) и немското rot (червен).
Бени, друга Стелина приятелка, си идва на село, за да се възстанови от тежка загуба и развод. В родното село Бени намира Тома. По-точно Стела праща приятеля си да прекопае градината на Бени. Щом среща очите й, мъжът мигом разбира, че „след милион години скиталства си е дошъл у дома“.
Тамуз, по-малкият брат на Бендида (едно от имената на богинята у траките), братовчедка на Естир, се изгубва в снежна виелица. Намират детето премръзнало в долмена.
Евангелското Тома е натоварено със значение – то възхожда към арамейското теома, близнак. Свети апостол Тома, за когото преданието разказва, че много приличал на Спасителя, си спечелва обаче прозвището Неверни, защото пожелал да види раните на Исус, за да повярва във възкресението му. А митът за Тамуз – и син, и съпруг на Ищар, е сред първите предания за умиращото и възраждащото се божество. Според митологията глиган разкъсал Тамуз. Мъката на Ищар била огромна, тя не можела да покровителства на любовта и на Земята вече нищо не се раждало. Затова боговете позволили на Ищар веднъж в годината да слиза в ада, да взима Тамуз и двамата да излизат там, където греят слънчевите лъчи. На света настъпвала пролет, после лято, но няколко месеца по-късно, когато Тамуз трябвало да се върне в подземното царство, всички пак замирало, наставала есен и зима.
В нашето светло художествено пространство Тома/Тамуз (символ на вечно възраждащата се любов) среща Бени/Бендида и остава завинаги с нея. Точно както старецът от долмена казва на нашите герои в съня им: „А на кротката Бендида да речете, че докато е край нея Тамуз, не ще се загуби момчето в тъмната нощ.“
И красивата португалка Ещер си има своя Тома. Когато прокуденото от бащиния дом момиче ражда син, назовава го Адам (според Библията той именно е първият човек, с него започва всичко). Но не успява да го задържи. Адам е отвлечен от люлката и даден на пътуващи артисти, за да расте, наглеждан от танцьорката Саломея. (Това е името на дъщерята на Иродиада, което научаваме от Йосиф Флавий. Саломе, или еврейското Шломит, мир, е пратена от майка си Иродиада да танцува пред пияния Ирод, който обещава да й даде каквото поиска – така главата на Йоан Кръстител се озовава на окървавения поднос.)
Векове след като Адам и Саломея изчезват по прашните пътища на феодална Португалия, Стела прави хороскоп на Тома и открива, че някога и някъде е израснал в... катун.
Само двама от героите на Джеси нямат свои „продължения“ във времето. И не случайно.
Бащата на Инана и дядо на Естир – Мардук, слепият вавилонски лечител, чийто баща, също Мардук, е намерил подслон при траките, се оттегля в долмена, завещавайки на внучката си да опази любовта в сърцата на хората.
В митологията Мардук е акадски и вавилонски върховен бог, бог създател, повелител на предсказанията и брат на Ищар.
Преди да се превърне в Майка Ана, Дулсе Сантош е бедна дъщеря на рибар, дадена в манастира „Санта Жуана“, за да не се налага семейството да я храни. Но дори когато оглавява обителта, Дулсе (сладост) не спира да тъжи за невръстната си сестричка Ана, която е гледала като свое дете, дори избира името й за свое духовно име.
Така Сътворението и Насладата са в основата на шеметна вихрушка от художествени съдби, с които „Захар и шафран“ и „Кехлибарената долина“ ни срещат. Живота си дължим на силите на сътворението, нека изпитаме наслада от него, казват ни сякаш тези два стълба на повествованието.
Имената на персонажите на Джеси-Даниела Кънева рисуват уникално живописно платно, посветено на духовните търсения, на приемането и отхвърлянето на религиозни вярвания, на борбата за щастие.
Като Маркесовите герои и Джесините са увенчани с наименования, богати на значения, подтекст и словесни полутонове.
И също толкова вълнуващи и страстни.
Кога и как младата художничка среща своята Инана-Ана-Диана, ще разберем малко по-късно. По уникален начин градят връзките между епохи и страни имената на героите в романите на Джеси-Даниела Кънева.
Всичко се върти около Стела.
Нашата млада художничка е човек артистичен, чувствителен и влюбчив. Стела има зад гърба си не само успешни сценографски проекти, но и една-две наистина трагични – поне според нейните схващания - връзки с неподходящи мъже, както и един развод и малък син.
За нея узнаваме още, че се интересува от всякакви източни религии и философии и че сънува един и същ сън още от тийнейджърските си години. От този сън тя се събужда уплашена, изпитвайки усещането, че едва ли не се е удавила.
В края на „Захар и шафран“ обаче, преди да реши да се премести на село, Стела замалко не се удавя в басейна и за няколко секунди вижда като на филмова лента живота на... Ещер.
Междувременно в същия роман читателят е проследил живота на младата португалка – възпитаничка на католически манастир, чак до трагичната й смърт.
А в „Кехлибарената долина“ една тракийска княгиня носи името Естир – и това младо момиче е сякаш Стела и Ещер ведно – дръзка и нестандартна, но с любвеобилна душа, копнееща всичко живо на света да съществува в хармония.
Стела на латински означава звезда, същото значение има и еврейското Естир, чийто произход се корени в името на Ищар, богинята майка във Вавилон и Ниневия. (Другото име на богинята е Инана, към него ще се върнем по-нататък.)
В нашата прелестна Звезда от София като в криво огледало се отразяват житейските изпитания на португалката Ещер, но и съдбовните стъпки на свободолюбивата тракийка Естир.
И трите (които са, разбира се, един и същ човек, както са се досетили дори невярващите в прераждането) издигат в култ любовта, честността и гордостта. Стела-Ещер-Естир преминават през едни и същи изпитания, свързват живота си с едни и същи хора, но решенията, които взимат в една или друга ситуация, водят до различни резултати.
Най-близко до сърцето на Стела е Дарен, приятелят й от детинство, който никога не й отказва помощ и подкрепа, никога не се разделя с нея задълго – дори археологическите му експедиции да го отвеждат далече, и в замяна иска само тя да е щастлива. Стела винаги се обляга на рамото на Дарен в трудни мигове. Решителен и действен, той въплъщава мъжката половина от Стелиното ефирно и мечтателно същество.
Назад във времето, един здраво стъпил на земята Дориану обгрижва млечната си сестра Ещер от самото им прохождане. В богатия пиратски дом двете деца – синът на прислужницата Бланка и дъщерята на господаря Де Протетуш, растат заедно, заедно откриват суровите закони на средновековното общество. Дориану закриля крехката Ещер през целия й кратък и горчив живот. Безсилен е да промени каквото и да е в немилостивата съдба, която я постига, но братската му вярност стига дотам, че след смъртта на Ещер, вече пълноправен господар на имението, нарича с нейното име новородената си дъщеря.
Още по-назад през вековете, Естир и Дарий са брат и сестра, наследници на тракийски цар. Дарий е по-големият, енергичен, решителен, дори войнствен, но готов да се вслуша в сестра си – изтъканата от съчувствие и копнеж за обич девойка.
Е, как да не си щастлив с такъв дар до себе си през времената...
Но и други хора, които пресичат пътя на Стела, я съпровождат в древни и съвременни нейни превъплъщения.
Омъжена за Алфи и бързо развела се с него, Стела мотивира пред самата себе си своя избор със задушаващото обожание, което евреинът демонстрира спрямо нея, както и с невероятната му прагматичност и желание да контролира, чужди на мечтателната художничка.
Също както за Ещер са напълно неприемливи залитанията на брат й Алфонсо (наследил името на баща им) по парите, властта, показността. И тук разривът е неизбежен.
Името Алфонс има корени в германското Adalfuns, съставено от adal – „благороден“, и funs – „нетърпелив, смел“. И двамата Алфонсовци в романа са страстни натури, властни характери, които, за жалост, впрягат енергията си в разрушителни и саморазрушителни занимания.
Тези двама мъже, прекосили съдбата на Стела-Ещер, си имат и съпътстващите ги близки жени, за да бъде „именната система“, разработена от Джеси Кънева, пълна.
Сестрата на Алфи – Инес, епизодично представена ни като празноглава блондинка, окичена с грамадни бижута, а една бивша проститутка – Иношентия, също толкова безвкусно „декорирана“, завладява сърцето – също парите и дома – на Алфонсито, брата на Ещер. (Тази двойка имена – Инес-Иношентия – разширява семантичния обхват на съответствията в романите на Джеси. Испаноезичното Инес възхожда към Agnes, чиста, непорочна, докато Иношентия е производно на латинската дума със значение невинен. Инес-Иношентия тук са, разбира се, точно обратното на непорочна...)
Разделила се с Алфи, Стела се влюбва в Стефан (на гръцки stefanos – венец). Изобщо влюбването е някакво естествено състояние на нашата героиня – за добро или лошо. Влюбва се в художника Стефан, ала той е по-обсебващ и по-болезнено ревнив, отколкото може да понесе. Стела страда, раздялата е истински срив за нея.
Векове преди това Ещер, другата й страдалческа същност, дарява любовта си на слабоволевия отец Ещебан, който се грижи за сиропиталището, осмислило дните й след отвличането на първото й дете. Ещер плаща тази греховна връзка с живота си – отхвърлена от Ещебан, чието дете носи в утробата си, тя намира утеха в прегръдката на океана.
Не по-малко вероломен е приятелят на Дарий – Венец, но Естир, тракийската принцеса, му прощава и наглото ухажване, и съблазняването на приятелката й Родопис с измислени храмови ритуали.
Лутанията на Стела из дебрите на любовта като че нямат край! Вече преместила се на село, в старата къща на баба си, художничката среща Александър (защитник на мъжете на гръцки), с когото се познават от деца. Стела смята, че връзката й с него не е плод на кармични предопределения, „сама си го избрах“, споделя с приятелките си. Забравила е – и как би могла да помни, след като е било в друг живот!, - че младият елин Андър (на гръцки андрос означава мъж) среща чаровната тракийка Естир на брега на понта и остава като омагьосан от нея. Дори планира да я иска от баща й, ала среща яростния й отпор – Естир смята, че трябва да бъде питана тя, а не родителите й, за избора на сърцето, а нейното е избрало другиго.
Стела не помни и горчивата роля на пер Гомеш (от готската дума със значение мъж) де Регалиш в живота на Ещер. Херцогът, приятел на брат й Алфонсито, гостува в дома им, придружен от съпругата и по-малките си братя. След като при детска игра Ещер едва не се удавя, пер Гомеш разделя братята си, като праща по-малкия – Луиш, да учи религиозни науки в Брага.
По-късно именно абат Луиш де Регалиш разбива сърцето – и живота – на младата Ещершиня. Прелъстена от падрето, Ещер е пратена в манастира, за да роди там нежеланото бебе, който после бива отвлечено.
Изобщо досегът на Ещер до персони с царствени имена (английското regal означава кралски, царствен; 18 френски крале се наричат Луи, от германското Ludwig, прочут воин) не й носи нищо добро. Както на Стела – връзката с „войнолюбивия“ Александър.
И ученическата й любов е нещастна. Тома със сините очи, в които тя е готова да потъне незабавно, я възприема само като приятелка, дори споделя с нея сърдечните си болки. Стела ревнува от върволицата жени в живота на Тома, но не може да му откаже нито когато домъква в софийския й дом огромно куче, нито когато пристига в селската й къща да лекува душевни рани.
На нашата героиня й е писано да срещне любовта не в синия поглед на Тома, а в лицето на човек, дошъл отдалече.
В тракийската древност, озарена от кехлибарената светлина на романа продължение, Филип-Урс, Мардуковият коняр, произхождащ някъде от север, от земите на батавите (племе, живяло на територията на днешна Холандия), увенчава със сватбен венец от цветя главицата на Естир. Траките го наричат Филип, което значи обичащ конете, защото им е трудно родното му име.
Стела от София дълго се колебае дали да приеме предложението на бразилеца Фелипе за брак, след като месеци наред е смятала, че отношенията им са били само екзотична авантюра за него.
Може би „споменът“ за несъстоялата се женитба между Ещер и братовчед й Фелипе се обажда в нея... Накрая приема да се омъжи за зеленоокия светъл мулат – така възстановява хармонията на предопределението, нарушена в мрачна средновековна Португалия.
Инана, шумерската богиня на плодородието, любовта и битките, е майка на Естир (което е другото й име, Ищар, в акадската митология) в „Кехлибарената долина“. Мъдра, кротка, знаеща цяр за хорските тела и души, царицата на скирмиадите е предала на дъщеря си вековното наследство на дедите си вавилонци. Естир, като майка си, е разумна, сърцето й е пълно с обич към всички същества, но е и буйна и свободолюбива като баща си, тракиеца Терес Рижия.
Нашата Стела от София, за чиито родители не узнаваме нищо, освен че не са до нея, открива своята Инана в лицето на психоаналитичката Диана. Диана с божественото име (в римската митология тя е девица – покровителка на лова, пазителка на изворите и дивите животни; Артемида у гърците) напътства Стела как да се справи с невъзможните любови. Самата Диана се мести в селцето на приятелката си с осиновеното си момиченце и също среща своя спътник в живота. Наричат го Рижия.
Между Стела и Естир, някъде посред вековете, изгубената душа на Ещер открива своята покровителка у Майка Ана (от староеврейското Hannah – милост, благодат). Игуменката на манастира, където Ещер получава образованието си, приема като свое момичето с големите тъжни очи, които й напомнят за самата нея. Майка Ана защитава и закриля Ещер дори когато за това трябва да престъпи каноните!
А когато Стела прави хороскоп на приятелката си Диана, узнава, че днешната психоаналитичка е била абатиса в миналия си живот...
В романите на Джеси има и цяла плеяда приятелки, които пърхат край главната ни героиня. Четири от тях – Алегрия (радост), Катерина, Мануела и Елена, Ещер среща в манастира; Радост, Катя, Мануела и Елена често правят компания на Стела на кафе и споделяне по женски... Но техните образи не са разработени. За разлика от двете „поддържащи“ роли, за които ще стане дума сега.
Ярката красавица Роса-Родопис напълно отговаря на митологичната си природа.
Хубавата Родопис, приятелка на Естир, въздиша по княз Дарий и дори, за да изучи занаята на омайването, става весталка в храма. Нещастният резултат – споделя ложето на ахейския търговец Андър...
Векове по-късно танцьорката Роса, приятелка на Стела, ражда дете на име... Дария. Александър обгражда с внимание кръшната Роса, но нейното сърце принадлежи на Дарен, любителя на историята.
„Мир и единение ще намериш за себе си, сине, ако найдеш душата на Родопис“, е казал духът на стария лечител от долмена на Дарен. Както и става.
Легенди изтъкават образа на Родопа – според едни била жена, превърната в планина, според други – ръждивочервена река.
Овидий говори за Родопа и Хемус „сега ледени планини, но някога смъртни, които претендираха за имената на боговете“, а различна хипотеза отпраща значението на името Родопа към индоевропейското *rod-, чийто корен откриваме в нашето руда, ръжда, риж, в латинското rufus (риж) и немското rot (червен).
Бени, друга Стелина приятелка, си идва на село, за да се възстанови от тежка загуба и развод. В родното село Бени намира Тома. По-точно Стела праща приятеля си да прекопае градината на Бени. Щом среща очите й, мъжът мигом разбира, че „след милион години скиталства си е дошъл у дома“.
Тамуз, по-малкият брат на Бендида (едно от имената на богинята у траките), братовчедка на Естир, се изгубва в снежна виелица. Намират детето премръзнало в долмена.
Евангелското Тома е натоварено със значение – то възхожда към арамейското теома, близнак. Свети апостол Тома, за когото преданието разказва, че много приличал на Спасителя, си спечелва обаче прозвището Неверни, защото пожелал да види раните на Исус, за да повярва във възкресението му. А митът за Тамуз – и син, и съпруг на Ищар, е сред първите предания за умиращото и възраждащото се божество. Според митологията глиган разкъсал Тамуз. Мъката на Ищар била огромна, тя не можела да покровителства на любовта и на Земята вече нищо не се раждало. Затова боговете позволили на Ищар веднъж в годината да слиза в ада, да взима Тамуз и двамата да излизат там, където греят слънчевите лъчи. На света настъпвала пролет, после лято, но няколко месеца по-късно, когато Тамуз трябвало да се върне в подземното царство, всички пак замирало, наставала есен и зима.
В нашето светло художествено пространство Тома/Тамуз (символ на вечно възраждащата се любов) среща Бени/Бендида и остава завинаги с нея. Точно както старецът от долмена казва на нашите герои в съня им: „А на кротката Бендида да речете, че докато е край нея Тамуз, не ще се загуби момчето в тъмната нощ.“
И красивата португалка Ещер си има своя Тома. Когато прокуденото от бащиния дом момиче ражда син, назовава го Адам (според Библията той именно е първият човек, с него започва всичко). Но не успява да го задържи. Адам е отвлечен от люлката и даден на пътуващи артисти, за да расте, наглеждан от танцьорката Саломея. (Това е името на дъщерята на Иродиада, което научаваме от Йосиф Флавий. Саломе, или еврейското Шломит, мир, е пратена от майка си Иродиада да танцува пред пияния Ирод, който обещава да й даде каквото поиска – така главата на Йоан Кръстител се озовава на окървавения поднос.)
Векове след като Адам и Саломея изчезват по прашните пътища на феодална Португалия, Стела прави хороскоп на Тома и открива, че някога и някъде е израснал в... катун.
Само двама от героите на Джеси нямат свои „продължения“ във времето. И не случайно.
Бащата на Инана и дядо на Естир – Мардук, слепият вавилонски лечител, чийто баща, също Мардук, е намерил подслон при траките, се оттегля в долмена, завещавайки на внучката си да опази любовта в сърцата на хората.
В митологията Мардук е акадски и вавилонски върховен бог, бог създател, повелител на предсказанията и брат на Ищар.
Преди да се превърне в Майка Ана, Дулсе Сантош е бедна дъщеря на рибар, дадена в манастира „Санта Жуана“, за да не се налага семейството да я храни. Но дори когато оглавява обителта, Дулсе (сладост) не спира да тъжи за невръстната си сестричка Ана, която е гледала като свое дете, дори избира името й за свое духовно име.
Така Сътворението и Насладата са в основата на шеметна вихрушка от художествени съдби, с които „Захар и шафран“ и „Кехлибарената долина“ ни срещат. Живота си дължим на силите на сътворението, нека изпитаме наслада от него, казват ни сякаш тези два стълба на повествованието.
Имената на персонажите на Джеси-Даниела Кънева рисуват уникално живописно платно, посветено на духовните търсения, на приемането и отхвърлянето на религиозни вярвания, на борбата за щастие.
Като Маркесовите герои и Джесините са увенчани с наименования, богати на значения, подтекст и словесни полутонове.
И също толкова вълнуващи и страстни.