Развълнувана Венеция
Джесика Бакхаус е фотограф, пред чийто обектив предметите, които ни заобикалят, заживяват нов, абстрактен живот.
Уникалният й проект „Исках да видя света“ показва Венеция, каквато не сте и подозирали, че може да бъде.
Не сградите, балконите, гондолите, мостовете и влюбените снима Джесика, а... техните отражения.
Градът над водата е истинско вдъхновение за художничката и тя запечатва в кадър как Венеция се оглежда в своите канали.
Цветовете са ярки, водните повърхности – едва доловимо развълнувани, контурите се сливат, за да създадат един повече живописен, отколкото фотографски ефект.
Водата и цветът са оръжията на Джесика и в други нейни албуми.
В „Един ден през ноември“ облаци се отразяват в локви, в „Исус и черешите“ обективът поглежда навън през прозорец, обсипан с дъждовни капки, в „Какво остава“ морскосин чадър се е обърнал на мокрия тротоар...
Джесика Бакхаус е родена в Куксхафен, Долна Саксония. Учи фотография в Париж, работив в Ню Йорк. През 2009-а се връща в Европа и се установява в Берлин.
Уникалният й проект „Исках да видя света“ показва Венеция, каквато не сте и подозирали, че може да бъде.
Не сградите, балконите, гондолите, мостовете и влюбените снима Джесика, а... техните отражения.
Градът над водата е истинско вдъхновение за художничката и тя запечатва в кадър как Венеция се оглежда в своите канали.
Цветовете са ярки, водните повърхности – едва доловимо развълнувани, контурите се сливат, за да създадат един повече живописен, отколкото фотографски ефект.
Водата и цветът са оръжията на Джесика и в други нейни албуми.
В „Един ден през ноември“ облаци се отразяват в локви, в „Исус и черешите“ обективът поглежда навън през прозорец, обсипан с дъждовни капки, в „Какво остава“ морскосин чадър се е обърнал на мокрия тротоар...
Джесика Бакхаус е родена в Куксхафен, Долна Саксония. Учи фотография в Париж, работив в Ню Йорк. През 2009-а се връща в Европа и се установява в Берлин.