Света Рита не ви пуска да си тръгнете, докато не повярвате в чудото
Терни е голям град в сърцето на Умбрия. Автобусът излита от него, ала преди да го оставим зад гърба си, от двете страни на пътя се подреждат стабилни къщи с дървени капаци на прозорците, домове крепости. Хладни, сурови, но някак омекотени от сводестите прозорци и тънката „плетка“ на металните тераси, обсипани с цветя. И свенливи, да, изглеждат свенливи, може би защото капаците засланят „очите“ им като тежки клепки. Имаш чувството, че ей сегичка на втория етаж ще се отвори прозорец и неправдоподобно младата София Лорен ще се покаже оттам, за да викне нещо на неправдоподобно младия Марчело Мастрояни...
Нагоре, в планината, градчетата носят мелодични имена, сякаш излезли от приказките на Джани Родари, а къщите стават все по-сурови, докато се превърнат в малки средновековни замъци. Така ме посреща Рокапорена, родното място на света Рита, покровителката на невъзможните желания.
Рокапорена диша мистично благоговение. То пази родната къща на светицата, църквата, където се е омъжила, лазарета, където е помагала на болните. Високо над градчето се издига връх, на който света Рита е идвала да се моли; сега камъкът, където е присланяла глава, е под покрива на малък параклис. Поклонници ежедневно изминават стръмния път към любимото място на светицата – по него, както и по пътя на Исус към Голгота, има четиринайсет спирки за общение с Бог. Виа Долороса повтаря и живописната пътека към Градината на чудесата – там, където братовчедката на светицата отишла да откъсне цъфналата роза посред лютия снежен януари.
В родната къща на Рита потъмнели греди и тухлени подове разказват историята на много поколения. Фотороманът на Светицата на розата, сниман през 1966-а от режисьора Едуардо Фалети, илюстрира живота на Рита от раждането до смъртта й. „Света Рита никога не ни изоставя“, е избродирал някой в простичко ръкоделие, окачено над входа.
В средновековната църква „Санто Монтано“ Рита се омъжила за Паоло Манчини, разказва легендата. Стенопис тук представя светицата редом до разпнатия Исус. Над главата й грее ореол, а най-интересното е, че изображението датира от времето, преди тя да е канонизирана. Сякаш средновековният художник е предусетил светостта на изстрадалата жена, обяснява по-късно сестра Мери, чиято усмивка срещам в информационния център на организацията, която съхранява паметта за светицата.
В градчето се издига и внушителна църква, строена през 1948-а, посветена на Рита. Тук Розата на Рокапорена, както я наричат, е в компанията на Исус, обграден от Богородица, свети Августин и свети Никола от Толентино (отляво) и Йоан Кръстител и свети Монтано (отдясно). Рита тук вече е прободена в челото от трън, откъснал се от венеца на Спасителя. Огромното мозаично изображение е своеобразен олтар на високия храм, под чийто купол летят сини ангели и бди окото на Бог.
А отпред край малко правоъгълно басейнче бронзова света Рита молитвено е вдигнала ръце към небето.
В басейнчето хвърлям монетка...
В центъра на близкия по-голям град Каша малък монумент привлича окото на фотоапарата ми в мига, в който слънчев лъч се е прокраднал през листата на дърветата да погали лицето на Рита. А може би лъчът извира от страдалческата усмивка на светицата?
В сърцето на града възправя снага катедралата „Свети Франциск“. Огромната каменна сграда внушава колко мъничък е човек в земните си щения. Вътре обаче ме посреща изненада. Хладните бели стени някак неочаквано завършват с потъмнелите стари греди на дървения покрив – високо, високо, над главите на огромните статуи на светци, сред които – и на света Рита. Над нея ангели държат венци, в нозете й мъждукат запалените от поклонници кръгли червени свещи.
Сетне стръмни каменни стъпала ме отвеждат на най-високото място в градчето. Тук е манастирът, в който светата жена е прекарала четири десетилетия в молитви за нас, грешните, тук е и огромната катедрала, посветена на нея.
Две остри кули бдят като стражи на фасадата на църквата, а вътре по яркосините сводове летят светци. Хората седят по дървените скамейки и слушат словата на дребничък италиански свещеник и помощниците му – индуси. Олтарът на този уникален храм е позлатена плетеница от гълъби и цветя, а в средата му обло като яйце позлатено ковчеже с роза, инкрустирана върху му, пази светото причастие.
Това, което привлича хилядите вярващи от цял свят обаче, е вляво от входа на катедралата. Тук сред цветя в своя прозрачен саркофаг почива Светицата на отчаяните. Облечена в черно, положила сухите си потъмнели ръце върху бяла възглавничка, света Рита лежи безмълвна, заслушана в безмълвните молитви, които отправят към нея изгубилите вярата във всичко друго.
Иначе света Рита е навсякъде и върху всичко в Каша. От десетките сувенирни магазинчета можете да си купите нейни статуетки, най-малките от които – не по-високи от два сантиметра, ветрила с Розата от Рокапорена, златни и сребърни медальончета, книги и филми за нея. Дори аптеката се нарича „Санта Рита“ – напълно основателно впрочем, нали тя помага и най-невъзможните неща да се случат...
В топлия септемврийски следобед напускам задрямалото градче с твърдата увереност, че чудесата съществуват. И че ще се върна. Защото Каша просто не ви пуска да си тръгнете, преди да ви е завладяла напълно...
* * *
Закрилницата на изгубените каузи света Рита се ражда през 1381 година в италианското градче Рокапорена, близо до Сполето. 12-годишна е, когато родителите й я омъжват за Паоло Манчини, без да се вслушат в желанието на девойката да постъпи в манастир. 18-те години съпружески живот донасят на Рита много изпитания – богатият й мъж е скандалджия и побойник, нагрубява я, тя е принудена да понася обидите и изневерите му. Раждат им се двама синове близнаци, които Рита опитва да възпитава в християнските ценности.
Малко преди смъртта си съпругът й се разкайва за сторените й злини и тя му прощава. След като той бива убит, света Рита не успява да убеди синовете си да не търсят отмъщение. Затова отправя молитва Бог да вземе душите им, вместо да им позволи да извършат този грях. Бог чува молитвите й и двамата й синове се разболяват и умират година по-късно. Вдовицата отива в манастира „Света Мария Магдалена“ в Каша, ала я отпращат заради насилствената смърт на съпруга й.
Рита настоява да се посвети на монашески живот, но за да я приемат, й поставят условието да помири семействата на съпруга си и убийците му. Света Рита успява да сложи край на кървавата вражда и постъпва в манастира. Тогава е на 36 години.
Самото й влизане в обителта също е чудо. Късно през нощта, когато дверите на манастира са заключени, а сестрите спят, света Рита бива пренесена вътре от своите небесни покровители – свети Йоан Кръстител, свети Августин и свети Никола от Толентино. На сутринта, когато сестрите я откриват в манастира и узнават как се е озовала вътре, не могат да я отпратят. В „Света Мария Магдалена“ в Каша света Рита остава до смъртта си на 22 май 1457-а, като стриктно следва заветите на свети Августин за монашеския живот.
Един ден, докато се моли, младата монахиня изрича словата: „Нека страдам като теб, Спасителю!“ Тутакси от трънения венец на статуята на разпнатия Христос се откъсва трън и оставя на челото на Рита дълбока рана. Тази рана й причинява болка до края на дните й. Така – с рана на челото, я изобразяват по-късно.
И други легенди обгръщат образа на света Рита. В края на живота си праведната монахиня боледувала и била прикована за леглото. Посещава я нейна братовчедка и я пита иска ли да й донесе нещо от предишния й дом. Света Рита пожелава да й откъснат от градината роза и смокиня. Навън вилнеел януари, но в затрупания от сняг двор била цъфнала една-единствена роза, а на смокиновото дърво имало зрял, вкусен плод. Така голяма била Божията любов към светицата, толкова силна – нейната способност да измолва и невъзможното! Отнесли в манастира розата и смокинята, както света Рита пожелала. Този розов храст цъфти и до днес, а в деня, когато се чества паметта й – 22 май, се осветяват рози. Фестивални шествия, които следват статуята на светицата, също отбелязват нейното успение в най-близката събота преди датата му.
Легендата за пчелите пък ни връща в детството на света Рита. Ден след като приема светото кръщение, докато спи в люлката си, Рита е наобиколена от рояк пчели. Пчелите влизат и излизат от устицата на заспалото дете и нито една не го ужилва. С пчели около нея е пресъздадена света Рита в църквата в Лаарне, близо до Гент. Света Рита е обявена за блажена от папа Урбан Осми през 1627 година, канонизирана е на 24 май 1900 г. от папа Лъв Тринайсети.
Целият католически свят почита светицата от Каша – покровителка на невъзможните неща. Нейната закрила търсят жени – жертви на домашно насилие, болни и ранени. Името й носят гимназии, колежи, медицински центрове в Италия, САЩ и Латинска Америка. В окръг Аламеда, Калифорния, има дори затвор „Света Рита“.
Смятат я за патрон на бейзбола. В книгата си „Чудната топка“ Браян Бийгъл слага началото на този своеобразен спортен култ. Той разказва, че през 1921-ва в Биг Лейк, Тексас, след 18 месеца сондажи бликва петролен кладенец, който двама католически монаси наричат „Света Рита“. Един от работниците на сондата – Снайп Конли, мечтае да се върне към професионалния бейзбол, така светицата от Каша и любимата играта на Америка се оказват свързани.
Френската певица и актриса Мирей Матийо също счита света Рита за своя покровителка. В автобиографичната си книга тя разказва как с последните си пари купува и пали свещ на италианската светица. След детство, прекарано в отчайваща бедност, гласовитата Мирей продава сто милиона албума.
В третия сезон на сериала „Бягство от затвора“ отвлечената д-р Сара Танкреди съобщава на Майкъл Скофийлд своето местонахождение, ползвайки символиката на света Рита в кодирания разговор, който двамата провеждат. Образът на светицата е и част от шапката на този най-кратък сезон на световноизвестната тв поредица.
Нагоре, в планината, градчетата носят мелодични имена, сякаш излезли от приказките на Джани Родари, а къщите стават все по-сурови, докато се превърнат в малки средновековни замъци. Така ме посреща Рокапорена, родното място на света Рита, покровителката на невъзможните желания.
Рокапорена диша мистично благоговение. То пази родната къща на светицата, църквата, където се е омъжила, лазарета, където е помагала на болните. Високо над градчето се издига връх, на който света Рита е идвала да се моли; сега камъкът, където е присланяла глава, е под покрива на малък параклис. Поклонници ежедневно изминават стръмния път към любимото място на светицата – по него, както и по пътя на Исус към Голгота, има четиринайсет спирки за общение с Бог. Виа Долороса повтаря и живописната пътека към Градината на чудесата – там, където братовчедката на светицата отишла да откъсне цъфналата роза посред лютия снежен януари.
В родната къща на Рита потъмнели греди и тухлени подове разказват историята на много поколения. Фотороманът на Светицата на розата, сниман през 1966-а от режисьора Едуардо Фалети, илюстрира живота на Рита от раждането до смъртта й. „Света Рита никога не ни изоставя“, е избродирал някой в простичко ръкоделие, окачено над входа.
В средновековната църква „Санто Монтано“ Рита се омъжила за Паоло Манчини, разказва легендата. Стенопис тук представя светицата редом до разпнатия Исус. Над главата й грее ореол, а най-интересното е, че изображението датира от времето, преди тя да е канонизирана. Сякаш средновековният художник е предусетил светостта на изстрадалата жена, обяснява по-късно сестра Мери, чиято усмивка срещам в информационния център на организацията, която съхранява паметта за светицата.
В градчето се издига и внушителна църква, строена през 1948-а, посветена на Рита. Тук Розата на Рокапорена, както я наричат, е в компанията на Исус, обграден от Богородица, свети Августин и свети Никола от Толентино (отляво) и Йоан Кръстител и свети Монтано (отдясно). Рита тук вече е прободена в челото от трън, откъснал се от венеца на Спасителя. Огромното мозаично изображение е своеобразен олтар на високия храм, под чийто купол летят сини ангели и бди окото на Бог.
А отпред край малко правоъгълно басейнче бронзова света Рита молитвено е вдигнала ръце към небето.
В басейнчето хвърлям монетка...
В сърцето на града възправя снага катедралата „Свети Франциск“. Огромната каменна сграда внушава колко мъничък е човек в земните си щения. Вътре обаче ме посреща изненада. Хладните бели стени някак неочаквано завършват с потъмнелите стари греди на дървения покрив – високо, високо, над главите на огромните статуи на светци, сред които – и на света Рита. Над нея ангели държат венци, в нозете й мъждукат запалените от поклонници кръгли червени свещи.
Сетне стръмни каменни стъпала ме отвеждат на най-високото място в градчето. Тук е манастирът, в който светата жена е прекарала четири десетилетия в молитви за нас, грешните, тук е и огромната катедрала, посветена на нея.
Две остри кули бдят като стражи на фасадата на църквата, а вътре по яркосините сводове летят светци. Хората седят по дървените скамейки и слушат словата на дребничък италиански свещеник и помощниците му – индуси. Олтарът на този уникален храм е позлатена плетеница от гълъби и цветя, а в средата му обло като яйце позлатено ковчеже с роза, инкрустирана върху му, пази светото причастие.
Това, което привлича хилядите вярващи от цял свят обаче, е вляво от входа на катедралата. Тук сред цветя в своя прозрачен саркофаг почива Светицата на отчаяните. Облечена в черно, положила сухите си потъмнели ръце върху бяла възглавничка, света Рита лежи безмълвна, заслушана в безмълвните молитви, които отправят към нея изгубилите вярата във всичко друго.
Иначе света Рита е навсякъде и върху всичко в Каша. От десетките сувенирни магазинчета можете да си купите нейни статуетки, най-малките от които – не по-високи от два сантиметра, ветрила с Розата от Рокапорена, златни и сребърни медальончета, книги и филми за нея. Дори аптеката се нарича „Санта Рита“ – напълно основателно впрочем, нали тя помага и най-невъзможните неща да се случат...
В топлия септемврийски следобед напускам задрямалото градче с твърдата увереност, че чудесата съществуват. И че ще се върна. Защото Каша просто не ви пуска да си тръгнете, преди да ви е завладяла напълно...
* * *
Закрилницата на изгубените каузи света Рита се ражда през 1381 година в италианското градче Рокапорена, близо до Сполето. 12-годишна е, когато родителите й я омъжват за Паоло Манчини, без да се вслушат в желанието на девойката да постъпи в манастир. 18-те години съпружески живот донасят на Рита много изпитания – богатият й мъж е скандалджия и побойник, нагрубява я, тя е принудена да понася обидите и изневерите му. Раждат им се двама синове близнаци, които Рита опитва да възпитава в християнските ценности.
Малко преди смъртта си съпругът й се разкайва за сторените й злини и тя му прощава. След като той бива убит, света Рита не успява да убеди синовете си да не търсят отмъщение. Затова отправя молитва Бог да вземе душите им, вместо да им позволи да извършат този грях. Бог чува молитвите й и двамата й синове се разболяват и умират година по-късно. Вдовицата отива в манастира „Света Мария Магдалена“ в Каша, ала я отпращат заради насилствената смърт на съпруга й.
Рита настоява да се посвети на монашески живот, но за да я приемат, й поставят условието да помири семействата на съпруга си и убийците му. Света Рита успява да сложи край на кървавата вражда и постъпва в манастира. Тогава е на 36 години.
Самото й влизане в обителта също е чудо. Късно през нощта, когато дверите на манастира са заключени, а сестрите спят, света Рита бива пренесена вътре от своите небесни покровители – свети Йоан Кръстител, свети Августин и свети Никола от Толентино. На сутринта, когато сестрите я откриват в манастира и узнават как се е озовала вътре, не могат да я отпратят. В „Света Мария Магдалена“ в Каша света Рита остава до смъртта си на 22 май 1457-а, като стриктно следва заветите на свети Августин за монашеския живот.
Един ден, докато се моли, младата монахиня изрича словата: „Нека страдам като теб, Спасителю!“ Тутакси от трънения венец на статуята на разпнатия Христос се откъсва трън и оставя на челото на Рита дълбока рана. Тази рана й причинява болка до края на дните й. Така – с рана на челото, я изобразяват по-късно.
И други легенди обгръщат образа на света Рита. В края на живота си праведната монахиня боледувала и била прикована за леглото. Посещава я нейна братовчедка и я пита иска ли да й донесе нещо от предишния й дом. Света Рита пожелава да й откъснат от градината роза и смокиня. Навън вилнеел януари, но в затрупания от сняг двор била цъфнала една-единствена роза, а на смокиновото дърво имало зрял, вкусен плод. Така голяма била Божията любов към светицата, толкова силна – нейната способност да измолва и невъзможното! Отнесли в манастира розата и смокинята, както света Рита пожелала. Този розов храст цъфти и до днес, а в деня, когато се чества паметта й – 22 май, се осветяват рози. Фестивални шествия, които следват статуята на светицата, също отбелязват нейното успение в най-близката събота преди датата му.
Легендата за пчелите пък ни връща в детството на света Рита. Ден след като приема светото кръщение, докато спи в люлката си, Рита е наобиколена от рояк пчели. Пчелите влизат и излизат от устицата на заспалото дете и нито една не го ужилва. С пчели около нея е пресъздадена света Рита в църквата в Лаарне, близо до Гент. Света Рита е обявена за блажена от папа Урбан Осми през 1627 година, канонизирана е на 24 май 1900 г. от папа Лъв Тринайсети.
Смятат я за патрон на бейзбола. В книгата си „Чудната топка“ Браян Бийгъл слага началото на този своеобразен спортен култ. Той разказва, че през 1921-ва в Биг Лейк, Тексас, след 18 месеца сондажи бликва петролен кладенец, който двама католически монаси наричат „Света Рита“. Един от работниците на сондата – Снайп Конли, мечтае да се върне към професионалния бейзбол, така светицата от Каша и любимата играта на Америка се оказват свързани.
Френската певица и актриса Мирей Матийо също счита света Рита за своя покровителка. В автобиографичната си книга тя разказва как с последните си пари купува и пали свещ на италианската светица. След детство, прекарано в отчайваща бедност, гласовитата Мирей продава сто милиона албума.
В третия сезон на сериала „Бягство от затвора“ отвлечената д-р Сара Танкреди съобщава на Майкъл Скофийлд своето местонахождение, ползвайки символиката на света Рита в кодирания разговор, който двамата провеждат. Образът на светицата е и част от шапката на този най-кратък сезон на световноизвестната тв поредица.