Зограф изписва Ванга, дарява лековита вода

На църква не ходя, не понасям каноните, но светеца воин почитам, посреща ме зографът. Нали знаете, че той е покровител на Москва? А Москва никога не е превземана. На гроба му в Палестина бях, настръхнах цял, и на Божигроб тъй не съм настръхвал. Не ходи на църква, ала помещението в съседство с ателието си го е купил, за да прави параклис в него. Параклисът, както си му е редът, на свети Георги ще е посветен.

Историята за лековитата вода Стоян е разказвал неведнъж. Разправя я и на мен, и тя е все така приказна и увлекателна.
Двамата с дъщеря си, която ще наследи занаята му, довършвали иконата на свети Георги. Изведнъж чули някакъв гръм, работната им маса чак подскочила. Помислили, че има земетресение. Но не било така - просто водата си търсела пътя. А че е лековита, не знаел, решил, че се е спукала тръба, копали с приятели, ала три метра надолу стигнали само до твърда скала, не и до градския водопровод.

После се оказало не само че изворната течност е богата на сребърни и златни йони, ами и че по пътя си към ателието на иконописеца е предизвикала и други поражения. Или по-точно поличби. Мнимото земетресение съборило кръста от камбанарията на митрополитската катедрала в старата столица!

Целебната вода в ателието на Стоян Недев не се продава – всеки си сипва колкото иска, даром ми е дадена, даром я давам, обяснява той.
Помагала на жени да заченат, открити рани церяла и очни болести, но не водата, а вярата лекува, казва зографът. Дебитът на целебната течност е малък, затова и капка от нея не се пилее – Стоян е сложил помпа и с нея вади вода, и мен посреща с чаша от чудесната придобивка.

А гълъбите са ми като барометър. Щом са тук, значи всичко е наред.
И те наистина стояха накацали на прозореца, докато траеше разговорът ни, наблюдаваха ни през стъклото, много зорко, с по едно тъмно кръгло око, обърнато към нас.
Понеже живеем във време електронно, глобално, съм се подготвила да питам твореца защо Ванга и Левски като светци е изографисал – иконата на пророчицата стои на сайта на Стоян, Апостола – в ателието.
Нали в Библията е казано: „По делата ще ги познаете“, тя никому нищо лошо не е сторила, аргументира се художникът. И за Левски мисли същото, и двамата са светци за него.
Според Стоян Недев България продължава да е силна енергийно, но е бедна откъм мислещи хора. Умните заминаха, казва с тъга в гласа.
Нарича църковниците „господари в раса“, негодува срещу Божиите наместници на Земята. Но има и формула, която следва в живота си: „Мир, любов, прошка“. Вярва, че там е разковничето на проблемите ни.

Стоян Недев е роден на 6 май във великотърновското село Драганово.
Завършва стенопис във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, работи като реставратор, реставрирал е 170 от 230-те икони, които са подредени в постоянна експозиция в Учредителното събрание в старата столица (Конака).
Има пет самостоятелни изложби в чужбина.
Зографисва свети образи в ателието си на живописната великотърновска улица „Никола Пиколо“, в което ромони целебна вода.

Целият текст е в майския брой на „Усури“