Поборник обръща бронзовия си взор на изток

Девет дни след като Георги Измирлиев – Македончето, увисва на бесилото с думите „Сладко е да се умре за свободата на отечеството“ на уста, Георги Бошнаков, член на горнооряховския революционен комитет, събира средства от жителите на града и купува надгробен камък. Слага го на мястото, където е погребан героят – край южната страна на църквата „Света Богородица“. През 1882-ра в града се учредява Инициативен комитет за честване делото и гибелта на Георги Измирлиев. Оглавява го същият този поборник – Георги Бошнаков, вече кмет на Горна Оряховица. Комитетът си поставя за цел да изгради паметник на загиналите през Априлската епопея.
На 5 септември 1891 година лично Стефан Стамболов прави първата копка на бъдещия монумент. Полага се основният камък. Мраморният пиедестал е по идея на студенти от Рисувалното училище, но проектът е добил окончателния си вид благодарение на Ото Хорейши, тогава преподавател в гимназията в старата столица.

Годината е 1893-та, пиедесталът вече си тежи на мястото, но парите все не достигат, та през 1897-а ликът на Георги Измирлиев и строящият се паметник са отпечатани върху благотворителна пощенска картичка. Тя апелира да се събират средства за благородното дело, като пита: „Дарихте ли за паметника на храбреца?“
Минават години и визията на горнооряховчани за паметника като пирамида с четири бюста – на четиримата поборници от Първи революционен окръг Сидер войвода, Вичо Грънчаров, Иван Панов и Стефан Стамболов, с Македончето в средата, търпи промени. Причината не е само липсата на пари, а и бурните политически страсти в отечеството, жертва на които става бившият ръководител на Първи революционен окръг Стефан Стамболов.

Чак през 1909 г. новоучреденият Строителен комитет към горнооряховското читалище „Напредък“ обявява конкурс за изработването на монумента. Печели го художникът Марин Василев, автор и на паметника на Левски в Карлово. Василев най-напред изработва гипсов макет и го излага в читалището, за да го видят всички.
Така на 6 септември 1910 година осемчасово тържество бележи откриването на бюст-паметника на Георги Измирлиев на едноименния площад в центъра на Горна Оряховица. Реч произнася премиерът Александър Малинов, сред гостите на откриването са майката и братът на героя от Горна Джумая.
Старите снимки показват паметника на революционера в компанията на двуетажни сгради, чиито първи етажи са дюкяни, изпъстрени с фирми, като „Братя Пеневи. Манифактура“, „Модерна бозаджийница. Сладкарница Братя Цветкови“, „Галантариенъ магазинъ „Моминска сълза“...

Площадът не изглеждал какъвто е сега. Но и нищо, което е било издигнато тогава в Горна, не е същото след 1 юни 1913 година.
Когато мощно земетресение сринало града, паметникът на героя оцелял. Стоял си все така гордо изправен в центъра на разрушена Горна Оряховица.
Само че се бил извъртял на 45 градуса. Не целият – постаментът не бил помръднал, но бюстът на Георги Измирлиев, възпитаник на Одеското военно училище, се обърнал на изток.
Тежки били времената. Балканската война оставила България обезкръвена и отчаяна. И горнооряховчани видели поличба в обръщането на Македончето на изток. Оттам, от Русия, ще дойде доброто за отечеството, мълвели те. Сякаш от отвъдното поборникът, жертвал живота си за свободата на родината, им давал знак.
И решават – обръщат и постамента, и той да гледа в посоката, накъдето гледал бронзовият взор на героя.
Но още много пъти край паметника на Георги Измирлиев се вее червено-зелено-бялото знаме на воюваща за свободата си България.

По материали от Исторически музей – Г. Оряховица