Най-красивата и най-тъжната църква в Свищов вдига снага в историческия център на дунавското градче.
Уста Кольо Фичето е надминал и себе си, и времето си в градежа на този храм, осветен на 19 септември 1867 г.
Сградата е с внушителни размери, но нейната грамадност не плаши, омекотена е от вълнообразните – досущ водите на голямата река – очертания на покрива й.
Вътре е бяло, високо и светло, много светло. 60-те елипсовидни прозореца пропускали слънчевите лъчи да погалят образите на всеки светец в определен час, разказва ни приветливата жена, от която купуваме свещите.
А светците – о, техните ликове са тъй скръбни и истински!
Иконостасът е дело на майстор Антон Пешев – Дебралията, от 1872-ра е. Иконите рисува свищовлията Николай Павлович и сякаш не иконописва, а портретува лицата на християнските първоучители и мъченици.
Четири иконографски изображение на „Света Троица“, на която е посветена църквата, стоят тук във вечното си хармонично триединство.
Две ви посрещат още вдясно от входа, примамват погледа, дърпат ви натам. И на двете Бог Отец носи триъгълен ореол, Бог Син – Исус, е с кръгъл, ореол има и около Бог Дух, или белия гълъб над главите на двамата. Но докато едната икона е цялата в скъпоценен, патиниран от времето сребърен обков, на другата само сиянията около главите на триединните не са изписани с боя, а са изработени от пъстри керамични парченца.
Още една Света Троица – освен онази при олтара – е с особен белег за уникалност. Тя се състои от множество ребра, подредени така, ча ако я наблюдаваш фронтално – гледаш, само бялото гълъбче лети. Преместиш ли се вляво – ето го Отеца, изпаднал в тъжно вглъбение. Преминеш ли отдясно – разкрива ти се образът на Сина Човешки...
Но с това не свършват чудесата на свищовската църква „Света Троица“. Отпред, при входа, гениалният самоук майстор ни е оставил две въртящи се колони. Те не са големи, дори някак се разминават с очакванията за монументалност, с които човек пристъпва към гордия храм. Суеверия витаят около тези уникални колони. Завърти ги, пожелай си нещо – и ще ти се сбъдне, вярвали хората, особено неподготвените студенти, разказва с усмивка гостоприемната ни домакиня. И човек разбира, че светът наистина е станал едно много, много мъничко място, щом източният модел с въртенето на молитвеното колело е прелетял от Тибет чак до градеца край Дунав.
Истината е, че тези противоземетръсни шайби спират да се въртят, когато земята под Свищов се разлюлее. Което става често. И храмът оцелява.
През април 2004-та пък спряха 12 млади живота. Погълнати от река Лим, свищовските ангели литнаха и кацнаха на фасадата на „Света Троица“, вдясно от входа. Този страшен олтар, този гробовен фейсбук не можах да снимам. Затова вижте само лявата въртяща се колона на Храма с въртящите се колони на високия бряг на Дунава.
Най-красивата и най-тъжната църква в Свищов вдига снага в историческия център на дунавското градче.
Уста Кольо Фичето е надминал и себе си, и времето си в градежа на този храм, осветен на 19 септември 1867 г.
Сградата е с внушителни размери, но нейната грамадност не плаши, омекотена е от вълнообразните – досущ водите на голямата река – очертания на покрива й.
Вътре е бяло, високо и светло, много светло. 60-те елипсовидни прозореца пропускали слънчевите лъчи да погалят образите на всеки светец в определен час, разказва ни приветливата жена, от която купуваме свещите.
А светците – о, техните ликове са тъй скръбни и истински!
Иконостасът е дело на майстор Антон Пешев – Дебралията, от 1872-ра е. Иконите рисува свищовлията Николай Павлович и сякаш не иконописва, а портретува лицата на християнските първоучители и мъченици.
Четири иконографски изображение на „Света Троица“, на която е посветена църквата, стоят тук във вечното си хармонично триединство.
Две ви посрещат още вдясно от входа, примамват погледа, дърпат ви натам. И на двете Бог Отец носи триъгълен ореол, Бог Син – Исус, е с кръгъл, ореол има и около Бог Дух, или белия гълъб над главите на двамата. Но докато едната икона е цялата в скъпоценен, патиниран от времето сребърен обков, на другата само сиянията около главите на триединните не са изписани с боя, а са изработени от пъстри керамични парченца.
Още една Света Троица – освен онази при олтара – е с особен белег за уникалност. Тя се състои от множество ребра, подредени така, ча ако я наблюдаваш фронтално – гледаш, само бялото гълъбче лети. Преместиш ли се вляво – ето го Отеца, изпаднал в тъжно вглъбение. Преминеш ли отдясно – разкрива ти се образът на Сина Човешки...
Но с това не свършват чудесата на свищовската църква „Света Троица“. Отпред, при входа, гениалният самоук майстор ни е оставил две въртящи се колони. Те не са големи, дори някак се разминават с очакванията за монументалност, с които човек пристъпва към гордия храм. Суеверия витаят около тези уникални колони. Завърти ги, пожелай си нещо – и ще ти се сбъдне, вярвали хората, особено неподготвените студенти, разказва с усмивка гостоприемната ни домакиня. И човек разбира, че светът наистина е станал едно много, много мъничко място, щом източният модел с въртенето на молитвеното колело е прелетял от Тибет чак до градеца край Дунав.
Истината е, че тези противоземетръсни шайби спират да се въртят, когато земята под Свищов се разлюлее. Което става често. И храмът оцелява.
През април 2004-та пък спряха 12 млади живота. Погълнати от река Лим, свищовските ангели литнаха и кацнаха на фасадата на „Света Троица“, вдясно от входа. Този страшен олтар, този гробовен фейсбук не можах да снимам. Затова вижте само лявата въртяща се колона на Храма с въртящите се колони на високия бряг на Дунава.