Песента на дърветата чухме в Горноезеровския манастир

„Ха добре дошли – усмихва ни се сестра Серафима, а после, вече разколебано, се обръща и към майсторите: – Те да не са чужденци...“ Държи обаче да се ръкува с нас и бързо разбира, че и България, и православието са нашата обща майчица... Манастирът „Света Богородица“ обаче е гостоприемен, откъдето и да идвате. Важното е в главата ви да няма нищо лошо – да не мислите зло и на другите, пък и на себе си. Защото това е място, в което да се радваш.

Да стигнеш дотам, е все едно да тръгнеш на поклонение. Първо, излизаш малко по малко от Бургас, морето се ширва като на длан и... изведнъж се озоваваш сред красиви поля, отсреща ти се смеят зелени хълмове... Природата е прекрасна, но си мислиш повече за природата на човека. Отклоняваш се от пътя, така трите километра неусетно стават и шест... Но няма за какво да съжаляваш – Серафима се радва на своите гости по всяко време.

Най-хубаво е, когато стигнеш до манастира – пътят изведнъж свършва, изобщо не очакваш, че пред теб ще изникнат металните порти... Прекрачиш ли ги пък, виждаш дълга върволица параклиси. Дърветата скриват останалото.

Сега сме в ремонт, продължава с усмивка самата Божия наместница в това свято място. После праща послушницата си да ни отключи църквата – тя се намира в една от старите сгради. Разходете се и до новата, там горе, ще добави Серафима...

Честно казано, това и чакаме – с вид на ротонда, тази по-късно построена църква открива гледка към целия манастир. Листата на дърветата ни пеят, а светът... светът сякаш се е побрал в тази шепа земя.

Горноезеровският манастир, както се води официално по името на близкия бургаски квартал, наистина разполага с 40 параклиса. Имената на светците са навсякъде, сякаш протягат милостиво ръце към теб...

Навсякъде са и изворчетата – не взимай нищо, остави за здраве, пише поучително на едно от тях. Все пак взимаме, но по онзи невидим начин, който ни позволява да си тръгнем от Божия храм пречистени. Сигурно го разбира и една от котките на Серафима – нали точно те усещали кога каква енергия обладава човека. Дълго върви мълчаливо до нас, след това кривва, но не й се сърдим – домът я чака, пък и ние вътрешно си пеем... Песента, на която ни научиха там дърветата.

Краси Проданов, Деница Дабижева