Църкви и джамии не си пречат в Охрид

Напротив – „живеят“ си една до друга, огласят простора с молитвените си призиви и... разказват историята на градчето по свой начин. Православните храмове са „плъзнали“ нагоре, по Плаошник – хълма, където се намира старият Охрид. Минаретата пък белеят снаги долу, на равното, там, дето е мястото на дошлите по-късно.

Ала невинаги е било така. Християнски църкви са били превръщани в джамии и обратно, щом едната вяра вземела превес над другата. Вековете се търкаляли, градежи се сривали до основи, бледнеели ликовете на светците, а вярата крепнела...

Но нека се изкачим по стръмнината, която пази спомен за всичко това. Лодката акостира на мъничкия пристан на рибарското селище Канео, скачам на брега и попадам в сакралното пространство при църквата „Рождество на Пресвета Богородица и света Петка“, или „Мала Богородица“. Изпод храма бликала лековита вода, говорят хората тук. Стръмна пътечка отвежда до „Свети Йован Канео“, чиято горда красота се извисява над хладните води на Охридското езеро вече седем века.

Най-горе, на най-високото, е новоизграденият храм „Свети Пантелеймон и свети Климент“, стъпил на основите на раннохристиянска базилика, която помни и османските времена, които е преживяла като джамия. В храма почиват мощите на Климент Охридски, а амбициозна програма на македонското правителство предвижда Климентовият университет, намирал се наблизо, също да бъде въздигнат от руините.

Още един храм носи името на книжовника – „Света Богородица Перивлепта и свети Климент“. В средновековната обител икона от 1749 година изобразява просветителя с жезъл в едната ръка и книга в другата, сребърен обков откроява ръцете Климентови. Друг голям радетел на българщината – Григор Пърличев, почива в тихия си гроб под сянката на туите пред храма.

365 църкви имало в градеца им, ще ви кажат охридчани. За всеки ден от годината по една. Някои са скромни каменни кутийки, други вдигат чела до облаците, но всяка грее със собствена убавина.Уморена от ходене по църкви и манастири, сядам в едно от гостоприемните ресторантчета, току до дълбоката зелена вода. В знак на братска интернационална обич хапвам грчка салата и пийвам „Златен даб“ (местната бирена гордост), а докато разлиствам скопския „Дневник“, узнавам, че бугарската влада е оцеляла след вота на недоверие, макар че премиерот Борисов не е присъствал нито на расправата (на български дебатите), нито при самото гласуване.

Улични художници, магазинчета за сувенири, дюкянчета за тестени изкушения доочертават туристическия облик на македонската езерна перла. Деца, кучета, влюбени се разхождат по алеята край брега, корабчета браздят бляскавата повърхност, приютила се сред непристъпни планини. Че от Охрид поубаво нема, ще изтъкнат пред вас охридчани.

И май ще се окажат прави...