Изучи вътрешността си и ще откриеш скрития скъпоценен камък
Тези думи не са на източен мъдрец, а на E'rNaste Nasimo – един млад българин, който се подвизава по... стените с това артистично име. Точно така, необятната му галерия е под открито небе, където рисува неочаквано реалните си графити. Заради това градският пейзаж оживява на много места по света – готви се за скок като котка или гледа прелъстително с погледа на красавица.
Но сега не очаквайте от Станислав тривиална история за модерно изкуство, защото той не обича да остава на повърхността. Впуснал се е да търси скъпоценния камък и по пътя към него открива първо Учителя Дънов, а после и личността на Прабхупада.
Така и рисуването на графити се превръща в още по-неочаквано занимание. Изведнъж градската култура се сдобива със светците си, нарисувани ненатрапчиво и присъстващи неосезаемо.
Никой не смее да заличи неговия Иисус под моста на НДК вече повече от година. Никой не смее и да отрече, че имаме още много да учим за нас самите.
Станислав, или Nasimo, е нещо като икона за много млади българи. Не ни се вярваше, че „Ангел Кънчев“ е задръстена от тях привечер онзи ден. Задръстена заради откриване на изложба...
А в залата точно излиташе гълъб, който носеше на крилете си крехката майка Тереза; Толстой гледаше мъдро от съседния ъгъл; по стълбите към горния етаж пък Прабхупада излъчваше своята търпеливост, своята любов...
Имената на светците Nasimo съчетава със съвременните, крещящо модерни икони. Въпросът е да открием кое е истинското. Но това той оставя на нас – тогава, когато сме готови да потърсим собствения си скъпоценен камък.
Красимир Проданов
Но сега не очаквайте от Станислав тривиална история за модерно изкуство, защото той не обича да остава на повърхността. Впуснал се е да търси скъпоценния камък и по пътя към него открива първо Учителя Дънов, а после и личността на Прабхупада.
Така и рисуването на графити се превръща в още по-неочаквано занимание. Изведнъж градската култура се сдобива със светците си, нарисувани ненатрапчиво и присъстващи неосезаемо.
Никой не смее да заличи неговия Иисус под моста на НДК вече повече от година. Никой не смее и да отрече, че имаме още много да учим за нас самите.
Станислав, или Nasimo, е нещо като икона за много млади българи. Не ни се вярваше, че „Ангел Кънчев“ е задръстена от тях привечер онзи ден. Задръстена заради откриване на изложба...
А в залата точно излиташе гълъб, който носеше на крилете си крехката майка Тереза; Толстой гледаше мъдро от съседния ъгъл; по стълбите към горния етаж пък Прабхупада излъчваше своята търпеливост, своята любов...
Имената на светците Nasimo съчетава със съвременните, крещящо модерни икони. Въпросът е да открием кое е истинското. Но това той оставя на нас – тогава, когато сме готови да потърсим собствения си скъпоценен камък.
Красимир Проданов