Специалистът по фън шуй: Щастието е в сърцето
Това е въпросът, на който би трябвало да отговоря най-накрая - не само на разговора, но и на житейския си път. Обикновено аз задавам този въпрос – по-скоро като задача, за да започне човекът отсреща да се свързва със същността си, а не да се идентифицира единствено със социалните си роли. Тогава настъпва и разбирането за действителните нужди на всички нива – физическо, емоционално, ментално и духовно. Когато не искаш непременно да довършиш изречението АЗ СЪМ... с някакво допълнение, а останеш във и си удовлетворен от АЗ СЪМ, със сигурност си започнал да сваляш пластовете на егопредставите.
В контекста на нашето общуване бих се представила така: конфигурацията от хромозоми в моята ДНК ме определят като жена – оттам самосъзнанието и голяма част от изборите ми. Занимавам се фън шуй от 10 години. „Лекувам“ емоционалното си тяло с писане.
Какво не е фън шуй?
Човекът, съдбата и късметът му не са фън шуй. Всичко останало на Земята, всяко едно обкръжение, всеки символ или концепция биха могли да бъдат. Харесва ми утилитарността на предметите в теорията, в идеята на фън шуй. Всяка една чаша може да се превърне в свещен Граал. Важно е да се знае, че фън шуй не манипулира реалността, а я доизгражда или коригира в някаква степен с цел подобряване качеството на живот. Може би съпротивата, отрицанието, страхът и невежеството също не са фън шуй.
Грешна е представата, че една трикрака жаба, поставена в горния ляв ъгъл на помещението, ще донесе пари. Има много „градски митове“ за древното изкуство, които ме забавляват. Фън шуй не е начин някой да спечели от тотото или – ако привнесе в дома си екзотични предмети, да го споходи късметът. Помните ли стиховете на Иван Радоев: „Тия жилищни блокове/пълни с гъдулки и чанове/с медни предмети, стахани и други гордости./Ние замръкваме в тях като пътници в беден етнографски музей...“ Целта на фън шуй е да се усеща човек подкрепян от пространството си, обичан, а не да влиза в китайски магазин. Промени не се правят единствено с китайски символи. И в тяхната практика има случаи на промяна само с една ваза например – като активатор, но сградата е била балансирана преди това.
Къде са корените на това знание?
Корените на същностното знание са все на едно и също място – някъде между Памир, Алтай и Хиндукуш. Според древните китайски текстове началото на фън шуй слага Фу Си – император и покровител на китайските гадателски изкуства, който преди 5 хиляди години открива „магическия квадрат“ върху корубата на костенурка, която изпълзява на брега на Жълтата река.
Няма древна култура, която да не се е вълнувала как се съотнася човек заедно с местообиталището си спрямо околната среда. Фън шуй възниква като изкуство, начин да се разполагат гробовете на предците, за да могат живите максимално да се възползват от техния късмет в отвъдното, а също да получат благословията и подкрепата им – първоначално в битките, сетне и в мирния живот. Ще спомена като пример египтяните, индианците хопи, друидите. Индийците имат традициите на васту шастра, а древните българи – своето Върховно единство.
Колко важна е целта, с която пристъпваме към практикуването на фън шуй?
Най-важното! Ако нещо е наред, не се пипа. Човек търси промяна само ако е неудовлетворен. Искаш пари, ако ги нямаш, молиш се за здраве, ако си болен, бездетните копнеят да чуват детски плач, а тези с много деца се оплакват от същия този плач. За да има резултат, трябва да има цел. Аз все пак предпочитам намерението. Целта не винаги се оказва най-правилната и най-мотивираща. Намерението дава възможност за вариантност и не е толкова изискващо.
Например: млада жена, която търси партньор, трябва да заложи намерение да открие най-подходящия за нея заедно с другите промени. Няма право да изисква това да бъде мъжът, в когото е влюбена нещастно. Нуждата от фън шуй специалист предполага наличието на някакъв проблем в дома. Той „лекува“ пространствата, които винаги са като отпечатък на обитателите им и проблемите им.
В кое ъгълче на обитаваното от нас пространство се крие щастието?
Щастието винаги се крие в сърцето и в начина, по който реагираме на създалите се вече ситуации. Пространството може само да бъде декор на преживяванията ни, но всички мечтаят за романтична вечеря на свещи, а не за сандвичи, притоплени на синия пламък от подпаления метан на сметището. И свещите не са отговорни за предложението за женитба на влюбения човек, но му помагат да изрази безсловесно всичко останало, което задръжките и ограниченията му пречат да направи.
Ето как въпросът „кой си“ помага. Ако аз знам коя съм и какво искам, бързо ще отговоря какво ме прави щастлива. Ще се опитам да го внеса в пространството си и всеки път, влизайки в него, ще знам, че това съм Аз. Ценностите се променят, времето, енергията, всичко се движи. Утре мога да предпочета изображението на езеро, но днес ме вълнува водопадът и ако бях вода, щях да бъда водопада Анхел. Важното е всичко, което се намира в даден интериор, да отговаря на системата от убеждения на индивида. Кой би могъл да ви накара да поставите в дома си нещо, което не харесвате или обичате? Забелязали ли сте, че вещите, с които имате „връзка“, ви служат всеотдайно, не се развалят и не дават дефекти? Колко хора „говорят“ на колите си! А това пространство, което ви обгръща нощем и ви зарежда денем, има ли си име?
Фън шуй не е някакъв сатрап, който да нарежда това може, онова – не.
Фън шуй е композиране, музика на тишината, в която се спазват хармонични отношения, има принципи и правила, но фантазията и творчеството са характерни за човека, който практикува. За някои красотата е в класическата музика, за други – най-голямото щастие да забоде пари в нечие деколте. Разликата е в честотата на вибриране.
Правилото гласи: всеки намира това, което търси, и създава това, за което мечтае.
Според фън шуй щастието на един дом се намира в центъра му. Там невидимата енергия ци, която изпълва всичко, трябва да може да „танцува“ леко и свободно, без ограничения.
Ако разглеждаме града или дори цялата държава като неделимо обитаемо пространство, какво най-първо трябва да сторим, за да облагородим това пространство?
Отново чистене, поправяне на развалените неща, спазване на правила и съзнание, че домът ни не е само от прага навътре. Красотата и законите на геометрията, музикалните съотношения винаги създават хармония. Цветята, дърветата, парковете – да давам ли примери за европейски замъци и японски градини; тишината, покоят, спокойното общуване... А това го е имало и тук!
Аз съм родена в София и рядко излизам от нея. Всички стари софиянци си спомнят за онзи дух, когато обичахме града си. Сега тази Мъдра жена не може да се възстанови от непрестанните изнасилвания на строежи, газове на коли и търговия – амбулантна, отчаяна, зов за помощ. Виждам, че същото се случва с Варна и Пловдив. Споменах ли, че в съвременния фън шуй ролята на планините се изпълнява от сградите, а на реките – от пътищата?
„Реките“ в България са блата и мочурища. Очакваме следваща популация на жаби и попови лъжички. Пак стигаме до отношението. А то зависи само от нас. Омагьосан кръг: „Не чистя – избирам си управник, който също не обича да чисти – или защото е срамно, или защото го мързи.“ Народопсихология на обувките за „повънка“ – пред вратата...
Цялото интервю с фън шуй експерта Бисера Виденова е в майския брой на сп. „Усури“