Вси светила
До средата на деветнайсети век в Горна нямало улични фенери, обясняват историците. Едва през 1864 година Митхад паша разпорежда по тогавашната улица „Темниска“ да се сложат светила. През 1882 година в града имало 12 фенера, в края на века те са вече 150. Даже през 1896-а местните общинари създават длъжността „фенерджия“. Фенерджията взима 50 лева месечно - престижна заплата, почти колкото учителската по онова време. Този държавен служител пали градските фенери, стъпил на малка стълбица, и ги гаси с дълъг метален прът, завършващ с щипци. Фенерджията се грижи не само за светлината на гражданите, но и за спокойствието и информираността им – съвместява паленето и гасенето с работата на глашатай и нощен пазач.
Изложбата показва общински фенер, газени светилници, които горнооряховчани окачвали на файтоните и на автомобилите си, бициклетни фенери – те обозначавали първите велосипеди тук, както и онези фенерчета, които всеки пешеходец трябвало да носи в дясната си ръка, замръкнел ли навън. Ярки плакати рекламират светилен газ, съдове, в които ценната вносна течност се е съхранявала, също са изложени в музея.
Сред най-интересните експонати е голям бронзов фенер, осветявал царския влак. Железничарската слава на градчето е засвидетелствана от няколко локомотивни фенера.
„Най-чупливата“ изложба в историята на музея проследява пътя на поевропейчването на Горна Оряховица, който тръгва от изливаните тук лоени свещи, за да мине през произведените в Германия и Австро-Унгария големи и малки, луксозни и бедняшки газени лампи.
Тиквени фенери, издълбани от горнооряховските деца, прибавяха пламъчето на екзотичния и малко зловещ Хелоуин към атмосферата на „светлата“ изложба по време на официалното й откриване.