Потомствен книговезец връща живота на старите книги
Стефан Стоев е на 36 години. Завършил е горнооряховския техникум по електротехника. С книговезка работа се занимава от 1992-ра. Занаята „краде“ от дядо си Нено Ненов, в чиято работилница избуява любопитството му към възстановяването на книгата още когато е дете. 
Обича да чете различни неща – от финансова литература до исторически романи. За полиграфията е научил повече от книгите, за овладяването на професията обаче е нужно и желание, убеден е Стоев.
Технологичният процес, при който раздърпаното томче се превръща в красиво и трайно подвързана книга, е дълъг и трудоемък. Започва се със залепването на скъсаните страници, ако това се налага. после всяка кола се подшива със здрав памучен конец, обущарски. Тук майсторът се съобразява със самата книга – как е била изработена полиграфически, и спазва разделението на фабричните коли.
Ако пък подвързва отделни листове, се налага да ги подсили с плат, в който ръчно се пробиват дупчици. Сетне гръбчето на така полученото книжно тяло се намазва с лепило тип С 200, обрязва се, залепва се капителбандът и се пристъпва към съединяването му с корицата.
Тя се прави от мукава, „облича“ се с книговезко платно от каширано PVC с хартия. Подвързването с кожа е скъпо удоволствие и към него прибягват хора, които искат менютата на ресторантите им например да имат този изискан вид, пояснява майсторът.
След като книгата бъде подвързана, трябва и да се надпише. Тогава в работа влиза книговезкият компас. В него ръчно се подреждат буквите, които клиентът иска да бъдат отпечатани на корицата. Понякога освен автора и заглавието златистото фолио нанася и името на собственика. Сред най-интересните книги, които Стефан Стоев е реставрирал, са ценни църковни книги от края на осемнайсети век.
Томчета художествена литература на всички европейски езици е подвързвал майсторът, през работилницата му са минали книги на иврит, на арабски, работил е сборник приказки на арменски. Най-екзотична гостенка на книговезката му маса обаче била Библия на тамил.
Практиката е убедила Стоев, че лекарите са хората, които четат най-много професионална литература. Често при него попадат ксерокопия на западни медицински списания и специализирани издания, които са твърде скъпи, но необходими на докторите.
Любители на лова и риболова, на билкарството и гъбарството носят на Стоев книги и списания, които той превръща в спретнати томчета. Наскоро издадени книги пък отиват при него, защото са се разпаднали от четене.
В последните 3-4 години техническите параметри на българската книга са значително подобрени, казва книговезецът. „Издатели и печатари се научиха да работят с каквито лепила трябва да се работи и вече не се чува фаталното изпукване при първото разгръщане на томчето“, усмихва се Стоев.
Най-големите „врагове“ на книгата са кучетата и децата, но, разбира се, не са виновни те, че я повреждат. Книгата трябва да живее там, където живеем ние – тавани и мазета не са добро място за нея, пояснява майсторът.
Работата среща Стефан Стоев единствено с хора, които уважават книгата. А дали ще си я пазят за спомен от близък човек, или ще ползват информацията, затворена между кориците й, е без значение.
Текстът е публикуван във в. „Устрем“
Технологичният процес, при който раздърпаното томче се превръща в красиво и трайно подвързана книга, е дълъг и трудоемък. Започва се със залепването на скъсаните страници, ако това се налага. после всяка кола се подшива със здрав памучен конец, обущарски. Тук майсторът се съобразява със самата книга – как е била изработена полиграфически, и спазва разделението на фабричните коли.
Ако пък подвързва отделни листове, се налага да ги подсили с плат, в който ръчно се пробиват дупчици. Сетне гръбчето на така полученото книжно тяло се намазва с лепило тип С 200, обрязва се, залепва се капителбандът и се пристъпва към съединяването му с корицата.
Тя се прави от мукава, „облича“ се с книговезко платно от каширано PVC с хартия. Подвързването с кожа е скъпо удоволствие и към него прибягват хора, които искат менютата на ресторантите им например да имат този изискан вид, пояснява майсторът.
След като книгата бъде подвързана, трябва и да се надпише. Тогава в работа влиза книговезкият компас. В него ръчно се подреждат буквите, които клиентът иска да бъдат отпечатани на корицата. Понякога освен автора и заглавието златистото фолио нанася и името на собственика. Сред най-интересните книги, които Стефан Стоев е реставрирал, са ценни църковни книги от края на осемнайсети век.
Томчета художествена литература на всички европейски езици е подвързвал майсторът, през работилницата му са минали книги на иврит, на арабски, работил е сборник приказки на арменски. Най-екзотична гостенка на книговезката му маса обаче била Библия на тамил.
Практиката е убедила Стоев, че лекарите са хората, които четат най-много професионална литература. Често при него попадат ксерокопия на западни медицински списания и специализирани издания, които са твърде скъпи, но необходими на докторите.
Любители на лова и риболова, на билкарството и гъбарството носят на Стоев книги и списания, които той превръща в спретнати томчета. Наскоро издадени книги пък отиват при него, защото са се разпаднали от четене.
В последните 3-4 години техническите параметри на българската книга са значително подобрени, казва книговезецът. „Издатели и печатари се научиха да работят с каквито лепила трябва да се работи и вече не се чува фаталното изпукване при първото разгръщане на томчето“, усмихва се Стоев.
Най-големите „врагове“ на книгата са кучетата и децата, но, разбира се, не са виновни те, че я повреждат. Книгата трябва да живее там, където живеем ние – тавани и мазета не са добро място за нея, пояснява майсторът.
Работата среща Стефан Стоев единствено с хора, които уважават книгата. А дали ще си я пазят за спомен от близък човек, или ще ползват информацията, затворена между кориците й, е без значение.
Текстът е публикуван във в. „Устрем“