Свети Мина язди кон с човешко лице
36-те икони от деветнайсети век са дело на иконописци от търновската школа и са били притежание на храмове в Горнооряховския регион. Сред иконите е и творба на Станислав Доспевски, рисувана през 1867 година по поръчка на градските първенци на Ряховица. Това е и единствената икона в изложбата с толкова точна датировка.
Специалистите ще ви кажат, че в изображението се открива влияние на западноевропейското изкуство. Но вие и сами може да се уверите - от иконата ви гледа един така реалистичен Исус, та човек би помислил, че художникът е наблюдавал как мислите се отпечатват върху лицето на Божия син. Ореолът му, обагрен в златно от ръката на Доспевски, е белязан от времето с гъста плетеница точици, изровени от миниатюрните твари, хранещи се с дървото. Сякаш звездна карта е отпечатана с мънички дупчици около лика на Спасителя...
И други уникални икони показват музейните работници в Горна. Диптих, обединил ведно две от най-важните събития от живота на Господ, притежавал горнооряховчанин през по-миналия век. Иконата се отваря като книга, отляво е сцената на Възкресението, отдясно – на Възнесението Христово. Свършиш ли молитвеното си общение с Бога – сгъваш живописния олтар, прибираш го да не го поврежда жега и прах...
Свети Силвестър пък във въображението на възрожденския иконограф, незнайно защо, е битувал като богат земевладелец. Образът на папа Силвестър е заобиколен от пасторални сцени, той сякаш е застанал на полето, посред земите си, и край него са ралото, воловете, овцете... Светецът чудотворец, комуто се молят за изцеление, за задомяване и рожба – великомъченик Мина, е представен с две икони на изложбата на горнооряховския музей, едната от тях е сборна - поредица малки изображения около основния образ разказват за различни моменти от живота на праведния мъж (на снимката). И на двете обаче свети Мина - бързият помощник в беда, който намира изгубени вещи, язди кон с... човешко лице! А на това лице е изписано изражение, красноречиво говорещо за непокорството и волята на този най-близък помощник на светеца – закрилник на скитниците.
Божигробска ерусалимия, изписана по поръка на Христо Славчов, привлича погледа на посетителя на изложбата в Историческия музей в Горна Оряховица. Не по-малко от 1200 гроша струвало изработването на това мащабно пано, в чийто център винаги е сцената със слизането на Благодатния огън, ала около това изображение са изрисувани други, различни всеки път, старозаветни и новозаветни сюжети. За платното – с цена колкото чешма – неведнъж се е случвало цяла махала да събира грошове, голямо добро било имотен човек да донесе от хаджилък такава светиня. Ерусалимията винаги била дарявана на църквата, такова богатство никой не държал у дома.
Най-старата икона, включена в изложбата, пресъздава Възнесението и е рисувана в края на осемнайсети век. Върху нея е имало по-ново изображение, нанесено в по-късно време с цел образите да се освежат, каквато пратика не е била рядка. При реставрацията новите наслоявания са премахнати, за да се възстанови оригиналният вид на иконата.
В Горнооряховско най тачели свети Харалампий – той пазел от чума според народните вярвания, „медения“ светец и днес почитат пчеларите. Исус и Богородица, свети Атанас и конниците Димитър и Георги също били сред любимите образи, които предците ни окачвали в домовете си, разбираме от изложбата, дело на историци и реставратори от Историческия музей в Горна Оряховица.
Снимката е на Красимир Маринов