Уникален музей разказва историята на Самоводене
Тук на повече от 600 квадратни метра площ са разположени близо 1000 експоната. Те са подредени в тематични сбирки, които представят бита на самоводчани, занаятите, селскостопанската работа, учебното дело в селото.
Подполковникът от резерва Георги Маслянков е и собственик, и уредник, и екскурзовод на уникалния музей.
Той с охота ни превежда през историята на Самоводене, която датира от 5 хилядолетия преди новата ера.
Доказателства за това са керамичните изделия, открити в землището на селото, образци от тях приютява музеят на г-н Маслянков в помещение, което вече им е отесняло.
Тук има и други белези на цивилизацията, само че от по-ново време – иконостас, ученически чин, отрупан с издания за деца и юноши отпреди 60-70 години, краеведска литература. Нотариални актове, финансови документи и снимки проследяват историята както на държавната власт, така и на местните предприемачи. Една от най-известните кооперации в Самоводене от началото на двайсети век е Кредитна кооперация „Сила“. За нея също разказват снимки и документи.
Още по-интересна е обиколката из занаятчийските работилници, организирани в отделни сбирки.
В коларо-железарската работилница човек узнава какво сложно изкуство е била направата на една каруца. Работело се е по чертежи, трудът е бил не само тежък, но и прецизен. Майсторлъка си железарят влагал в колелата на каруцата – трябвало по звъна им всеки да може да си познае отдалеч возилото!
Големи майстори на виното били самоводчани. Марко Григоров и синовете му произвеждали вино с неповторим вкус! Музеят представя не само предметите, без които технологичният процес е невъзможен, но и търговските етикети, с които опиващата течност е излизала на пазара.
Закъде без селския шивач, закъде без обущаря? В самобитната културна институция „Маслянков и синове“ могат да се видят даже калъпи, служили за направа на обувки за дюстабанлии. По този повод о. з. полковник Маслянков казва: „Всичко е измислено! Някой смятат, че сега откриват топлата вода, но не е така!“ Една от целите на сбирката му е и да покаже колко умни, находчиви, съобразителни са били старите самоводчани, с каква мъдрост са редели живота си.
При Маслянкови може да се види и откъде идва хлябът. Писана каручка, натоварена с всичко, което селякът е използвал в битката си със земята, стои под навеса и „разказва“ за оранта, за сеитбата, за вършитбата, които осигурявали насъщния.
Жените пък чепкали вълна, изпридали нишка, тъчали платове, за да обличат семейството. Дълъг е процесът, преди да се стигне дотам, обяснява г-н Маслянков, когато пристъпваме към стана със започнато платно в едно от музейните помещения.
В дома на самоводчанина царял патриархален уют и топлина. Домочадието сядало около паралията да се храни, трикраки столчета, пръстени панички и дървени лъжици било „оборудването“ на трапезариите през дългите векове, преди да се европеизират нашите земи.
Етнографският музей „Маслянков и синове“ навърши две години през ноември 2008-а. Повече от хиляда души са го разгледали досега – деца, ученици, пенсионери. В книгата за впечатления посетителите са писали на осем езика.
О. р. подполк. Маслянков е благодарен на хората, които са му помогнали да даде живот на етнографската си сбирка. Сред многобройните имена той изтъква заслугите на великотърновския историк Васил Мутафов и на доц. Иван Бъчваров, директор на горнооряховския музей. Георги Маслянков смята, че работата по етнографската сбирка го е обогатила с много нови знания и интересни познанства. Затова не смята да спира дотук, а си е съставил строен план как да развие музея занапред.
На снимката: „Учебник“ по коларо-железарство
Текстът е публикуван във в. „Устрем“