Никаква мистика няма в източната медицина
Има обаче много философия, твърди една лъчезарна и енергична жена, която лекува с тънки иглички и не обича крайностите.
Доктор Силвия Еленкова е завършила висше медицинско образование в София преди 18 години. Има две специалности – „Вътрешни болести“ и „Обща медицина“.
В Катедрата по дерматология и венерология на Медицинска академия специализира акупунктура. В Москва, Санкт Петербург и Рига задълбочава познанията си по древния метод. Дипломиран хомеопат е от френската школа.
Прилага метода на акупунктурата при лечение на болестни състояния от 1993 година.
Секретар е на Българското дружество по традиционна китайска медицина.
Намирам, че акупунктурата и хомеопатия са идеалната симбиоза от методи за лечение. И двата са част от т. нар. холистична медицина – медицина, която гледа на човек като едно цяло, а не като отделни системи. Холистичната медицина оценява цялостното състояние на пациента – и физическо, и психологическо. При анамнезата лекарят стига до голяма дълбочина в анализа си на развитието на дадения човек до настоящия момент, за да се добере до корените на болестта.
Прилагам и метода на ирисова диагностика, специализирала съм в Москва, но не като основен, а като насочващ, допълващ метод. Ирисовата диагностика за относително кратко време и по изключително атравматичен и за възрастни, и за деца начин дава отговори на въпросите – какви са болестните тенденции в организма, какви генетични заложби има, на какво трябва да се обърне по-специално внимание. Една добре поставена диагноза води и към адекватното лечение.
Разговора си с пациента винаги започвам с конкретния повод за консултацията. Следва попълване на един въпросник, една анкета, в която всеки човек субективно оценява въздействието на различни фактори на средата върху състоянието му.
Тук доктор Еленкова ми връчва „досие“, което – ако бях неин пациент – щеше да побере информация за това, какво обичам да ям, от какво ме заболява главата, чувствителна ли е кожата ми, на море или на планина ходя с по-голямо удоволствие, страхувам ли се от нещо, какво ме разгневява и други подобни.
Това хомеопатично „интервю“ изключително се доближава до снемането на анамнеза в източната медицина, пояснява д-р Еленкова. Там също се обръща внимание на детайли, като походката на човек, изражението му, през кой сезон се чувства най-добре, коя емоция доминира у него, дори какъв тип музика обича да слуша.
Често към мен се обръщат хора с хронични страдания. На тях конвенционалната, алопатичната медицина им е помогнала с каквото е могла и те търсят нещо допълнително. Аз лично не съм съвсем съгласна с определението „комплементарна“, допълваща медицина, което се дава на методи като хомеопатията и акупунктурата. Според мен те трябва да бъдат признати за равностойни медицински методи и да бъдат използвани в съответствие с това – кога кой метод е най-подходящ за лечение. Не съм от лекарите, които категорично отричат дадени методи и са крайни привърженици на други. За мен всички крайности са проява на липсата на информация, на ограничено полезрение. Лекарят трябва да се опитва да е оптимално информиран, да знае докъде се простират възможностите на дадения метод, докъде се простират и неговите собствени възможности. И трябва да работи в екип с други специалисти.
Макар по този въпрос да има спорове, аз лично смятам, че акупунктура може да се прилага и при деца, и при бременни жени.
При съвсем малки деца обаче не се препоръчва – не само защото е свързана с известна болезненост, а и защото се счита, че точките не са съвсем добре оформени. Аз работя с деца над 9-10-годишна възраст и използвам метода на лазерпунктурата, при който върху акупунктурните точки се въздейства с лазерен лъч.
При бременни жени пък строго прецизирам броя игли, стремя се да е минимален и предпочитам да работя в микросистемите, тоест - на ухото и така наречената су джок, или „длан-стъпало“. На тази корейска методика ме е учил нейният основоположник – професор Пак Чже Ву.
Доктор Еленкова донася макет на ухо. На него със ситни цифрички е отбелязано кое къде е „проектирано“. Цифричките са наистина много, без да са означени всички акупунктурни точки.
Освен с игли, продължава д-р Еленкова, може да се въздейства и със семенца или специално изработени метални топченца, които се поставят върху определени точки. Пациентът сам ги активира съобразно с изработена от лекаря схема, специфична при всекиго. Всъщност и при акупунктурата, и при хомеопатията универсални решения няма, тези методи „гледат“ на човека като на строга индивидуалност.
Това е важно не само от терапевтична, но и от чисто психологическа гледна точка. Пациентът знае, че лекуваш точно него.
След всичко чуто питам доктор Еленкова къде се е научила да мисли, както мислят хората на Изток.
Това е процес, който ще продължава, докато съм жива, смее се тя. Източната философия дава невероятно равновесие. Учи те да бъдеш толерантен към другите. Учи те на съзерцателност. Учи те на радост от дребните неща. Всичко това е много важно в света, в който живеем.
Източната философия те учи да прощаваш. Както и християнството. В това е тяхната допирна точка.
Искам обаче да подчертая, че в акупунктурата няма никаква мистика, никаква екстрасензорика. Поне аз до този момент не съм забелязала!
Какво ни разболява, доктор Еленкова?
Всичко е оттук – сочи челото си тя.
Където е мисълта, там е енергията. Мисълта може и да лекува, и да разболява. Зависи как я насочиш.
Много голям процент от проблемите със здравето идват от проблемите в мисленето на човека. Най-общо казано, разболява ни негативното мислене.
Последен въпрос – съществува ли пълна промяна?
Аз, разбира се, имам известен опит в козметичната акупунктура. Поставяйки игли за лечение на мигрена и на някои хормонални проблеми при жените, постигах и съпътстващи резултати, като намаляване на бръчките, избистряне на цвета на лицето и други. В никакъв случай обаче не е ставало дума за тотална промяна.
Вероятно ще се повторя – докато не се промени мисленето, каквото и да си сложиш на лицето, пълната промяна винаги ще се оказва... частична. И няма да е истинска. Защото и стегнатото тяло, и хубавата коса, и гладката кожа, и красивите нокти, и здравите зъби не са нищо друго освен мислене, хранене, трениране на енергията.
Тук доктор Еленкова внезапно става сериозна.
Моето мнение е, че акупунктурата е лечебен метод, който трябва да се практикува само от дипломирани висши медицински специалисти. За да може да се диагностицира и лекува правилно, за да са спокойни и лекари, и пациенти. За да се поема отговорност.
Законовата уредба за неконвенционалните методи за лечебно въздействие поставя иглотерапевтите редом с екстресенси и баячки! Стига се до абсурда медици с две специалности да закриват кабинетите си, за да открият кабинети по акупунктура, в които обаче нямат право да практикуват медицинските си специалности! Това е смешно и парадоксално, то е изключително обидно, унизително за българския лекар.
С тази недомислица се опитваме да се преборим и ще направим всичко възможно да защитим статута си на медици. Трябва да се изработи закон, който да е в помощ на лекарите, които практикуват акупунктура, и да е добър за пациентите.
Както е във всички страни от обединена Европа.
За сп. „Усури“
Доктор Силвия Еленкова е завършила висше медицинско образование в София преди 18 години. Има две специалности – „Вътрешни болести“ и „Обща медицина“.
В Катедрата по дерматология и венерология на Медицинска академия специализира акупунктура. В Москва, Санкт Петербург и Рига задълбочава познанията си по древния метод. Дипломиран хомеопат е от френската школа.
Прилага метода на акупунктурата при лечение на болестни състояния от 1993 година.
Секретар е на Българското дружество по традиционна китайска медицина.
Намирам, че акупунктурата и хомеопатия са идеалната симбиоза от методи за лечение. И двата са част от т. нар. холистична медицина – медицина, която гледа на човек като едно цяло, а не като отделни системи. Холистичната медицина оценява цялостното състояние на пациента – и физическо, и психологическо. При анамнезата лекарят стига до голяма дълбочина в анализа си на развитието на дадения човек до настоящия момент, за да се добере до корените на болестта.
Прилагам и метода на ирисова диагностика, специализирала съм в Москва, но не като основен, а като насочващ, допълващ метод. Ирисовата диагностика за относително кратко време и по изключително атравматичен и за възрастни, и за деца начин дава отговори на въпросите – какви са болестните тенденции в организма, какви генетични заложби има, на какво трябва да се обърне по-специално внимание. Една добре поставена диагноза води и към адекватното лечение.
Разговора си с пациента винаги започвам с конкретния повод за консултацията. Следва попълване на един въпросник, една анкета, в която всеки човек субективно оценява въздействието на различни фактори на средата върху състоянието му.
Тук доктор Еленкова ми връчва „досие“, което – ако бях неин пациент – щеше да побере информация за това, какво обичам да ям, от какво ме заболява главата, чувствителна ли е кожата ми, на море или на планина ходя с по-голямо удоволствие, страхувам ли се от нещо, какво ме разгневява и други подобни.
Това хомеопатично „интервю“ изключително се доближава до снемането на анамнеза в източната медицина, пояснява д-р Еленкова. Там също се обръща внимание на детайли, като походката на човек, изражението му, през кой сезон се чувства най-добре, коя емоция доминира у него, дори какъв тип музика обича да слуша.
Често към мен се обръщат хора с хронични страдания. На тях конвенционалната, алопатичната медицина им е помогнала с каквото е могла и те търсят нещо допълнително. Аз лично не съм съвсем съгласна с определението „комплементарна“, допълваща медицина, което се дава на методи като хомеопатията и акупунктурата. Според мен те трябва да бъдат признати за равностойни медицински методи и да бъдат използвани в съответствие с това – кога кой метод е най-подходящ за лечение. Не съм от лекарите, които категорично отричат дадени методи и са крайни привърженици на други. За мен всички крайности са проява на липсата на информация, на ограничено полезрение. Лекарят трябва да се опитва да е оптимално информиран, да знае докъде се простират възможностите на дадения метод, докъде се простират и неговите собствени възможности. И трябва да работи в екип с други специалисти.
Макар по този въпрос да има спорове, аз лично смятам, че акупунктура може да се прилага и при деца, и при бременни жени.
При съвсем малки деца обаче не се препоръчва – не само защото е свързана с известна болезненост, а и защото се счита, че точките не са съвсем добре оформени. Аз работя с деца над 9-10-годишна възраст и използвам метода на лазерпунктурата, при който върху акупунктурните точки се въздейства с лазерен лъч.
При бременни жени пък строго прецизирам броя игли, стремя се да е минимален и предпочитам да работя в микросистемите, тоест - на ухото и така наречената су джок, или „длан-стъпало“. На тази корейска методика ме е учил нейният основоположник – професор Пак Чже Ву.
Доктор Еленкова донася макет на ухо. На него със ситни цифрички е отбелязано кое къде е „проектирано“. Цифричките са наистина много, без да са означени всички акупунктурни точки.
Освен с игли, продължава д-р Еленкова, може да се въздейства и със семенца или специално изработени метални топченца, които се поставят върху определени точки. Пациентът сам ги активира съобразно с изработена от лекаря схема, специфична при всекиго. Всъщност и при акупунктурата, и при хомеопатията универсални решения няма, тези методи „гледат“ на човека като на строга индивидуалност.
Това е важно не само от терапевтична, но и от чисто психологическа гледна точка. Пациентът знае, че лекуваш точно него.
След всичко чуто питам доктор Еленкова къде се е научила да мисли, както мислят хората на Изток.
Това е процес, който ще продължава, докато съм жива, смее се тя. Източната философия дава невероятно равновесие. Учи те да бъдеш толерантен към другите. Учи те на съзерцателност. Учи те на радост от дребните неща. Всичко това е много важно в света, в който живеем.
Източната философия те учи да прощаваш. Както и християнството. В това е тяхната допирна точка.
Искам обаче да подчертая, че в акупунктурата няма никаква мистика, никаква екстрасензорика. Поне аз до този момент не съм забелязала!
Какво ни разболява, доктор Еленкова?
Всичко е оттук – сочи челото си тя.
Където е мисълта, там е енергията. Мисълта може и да лекува, и да разболява. Зависи как я насочиш.
Много голям процент от проблемите със здравето идват от проблемите в мисленето на човека. Най-общо казано, разболява ни негативното мислене.
Последен въпрос – съществува ли пълна промяна?
Аз, разбира се, имам известен опит в козметичната акупунктура. Поставяйки игли за лечение на мигрена и на някои хормонални проблеми при жените, постигах и съпътстващи резултати, като намаляване на бръчките, избистряне на цвета на лицето и други. В никакъв случай обаче не е ставало дума за тотална промяна.
Вероятно ще се повторя – докато не се промени мисленето, каквото и да си сложиш на лицето, пълната промяна винаги ще се оказва... частична. И няма да е истинска. Защото и стегнатото тяло, и хубавата коса, и гладката кожа, и красивите нокти, и здравите зъби не са нищо друго освен мислене, хранене, трениране на енергията.
Тук доктор Еленкова внезапно става сериозна.
Моето мнение е, че акупунктурата е лечебен метод, който трябва да се практикува само от дипломирани висши медицински специалисти. За да може да се диагностицира и лекува правилно, за да са спокойни и лекари, и пациенти. За да се поема отговорност.
Законовата уредба за неконвенционалните методи за лечебно въздействие поставя иглотерапевтите редом с екстресенси и баячки! Стига се до абсурда медици с две специалности да закриват кабинетите си, за да открият кабинети по акупунктура, в които обаче нямат право да практикуват медицинските си специалности! Това е смешно и парадоксално, то е изключително обидно, унизително за българския лекар.
С тази недомислица се опитваме да се преборим и ще направим всичко възможно да защитим статута си на медици. Трябва да се изработи закон, който да е в помощ на лекарите, които практикуват акупунктура, и да е добър за пациентите.
Както е във всички страни от обединена Европа.
За сп. „Усури“