Специални проекти
Художник, фотограф, оператор. Камерата му е запечатала невероятно красиви кътчета в България. Създал училище по българска култура. Децата и животните го обожават. Никога не казва „Аз“. Винаги: „Ние“. Измеренията на духа според него се простират от битовото до незримото.
МИСИЯ ВЪЗРОЖДЕНСКА. Да възпитава българи
В този училищен двор - както във всички други - ехти детски смях.
В този училищен двор – както в никой друг – „патрулират“ кучета, ближат лапички котки, пощипват трева коне, а на границата с гората, във високо ограждение, живее четиригодишен сив... вълк.
В библиотеката на Частното училище по българска култура „Цар Симеон I“ в село Сладка вода, Варненско, с Койно Койнов разговаряме за силата на думите, за професията учител, за оценката, която трябва да пишем на политиците, и за много други неща. Септемврийското слънце наднича през прозореца, а Арнолд Шварценегер (който е котка!) спи в скута на Койно.
Идеята? Мотивите? Пътят?
Идеите са живи същества, енергийни структури, които витаят в пространството и ни „посещават“.
През 1990-а, когато всички бяхме обзети от надежди, че много неща ще се променят, решихме да създадем училище. Когато ни „посети“ тази идея, изобщо не знаехме с какво се захващаме. Започнахме да пишем нови програми, нови учебници, да измисляме нови дисциплини. Тръгнахме по министерства – за лиценз, изчакахме и да излезе законът, който позволява да има частни училища. Открихме Училището за българска култура „Цар Симеон I“ през 1992-ра. Искахме това да бъде едно нормално училище. И да бъде българско. Защото сме убедени, че всяка привнесена отвън схема не е подходяща за нашите деца. Така е и в другите сфери на живота, не само в образователната система. Каквото и да направим – и в областта на политиката, и в областта на икономиката, и на културата, – трябва да е съобразено с нас самите. Твърде много чужди схеми се внесоха без адаптация. Затова и няма как да ни вървят нещата!
Образователната ни система в момента е изоставена, макар да се имитира, че се инвестира в нея. Постепенно тя ще бъде подменена. България е имала една от най-добрите образователни системи още през 1905 година, толкова добра, че Белгия я копира изцяло. Днес кризата е видима за всички. Тази криза е резултат не от лошото администриране, а от липсата на концепция. Всъщност няма доктрина за възраждане на българското образование. Алтернативата може да се роди единствено в частно училище.
Много колеги обаче не издържаха на „дългата дистанция“, която представлява създаването и развиването на едно частно училище. Някои дори си мислеха, че ще спечелят... Не че не е възможно. Просто това – да спечелиш – не може да бъде мотивът ти за създаване на частно училище или детска градина. Затова и от 130 частни школа в момента са останали към 60. Министерството също не помага. Макар че ние тук също обучаваме български граждани, оказва се, че на тях не им се полага бюджетна издръжка като на децата от държавните училища, макар че средствата за тази издръжка са платени под формата на данъци от техните родители!
Програмата? Учителите? Оценките?
И в нашето училище децата изучават български и английски език, математика и компютър – програмата ни е съобразена с изискванията на Министерството на образованието и науката. Различното е в подхода. Тук се залага на диалога с децата, провокира се активност от тяхна страна, занятията са повече, но не са организирани по вече неефективната класно-урочна система.
Освен задължителните дисциплини в Сладка вода децата изучават и някои допълнителни. Развиваме двигателната им култура с езда, източни бойни изкуства, походи в близкия екопарк „Водениците“. По време на занятията по етнография те се запознават с народните обичаи, празниците в народния календар, обредите и ритуалите, свързани с всеки празник. Шахът, астрономията, анатомията също са част от образователно-възпитателния процес тук. Овладявайки основите на тези дисциплини, детето осъзнава, че е една много малка част от една много голяма верига.
Програмата ни е подчинена на естествения цикъл на годишните времена. В рамките на деня пък занятията са така разпределени, че да има време и за учене, и за игра. След три последователни занятия децата са изморени, не могат да се съсредоточат – най-логично е да смени овладяването на знания със забавлението.
Децата в нашето училище са съпричастни с целия процес – и битов, и учебен, и възпитателен. От понеделник до петък те живеят заедно, заедно се хранят, заедно се грижат за хигиената в спалните помещения, помагат в кухнята, общуват с конете и кучетата. Всички – от първокласниците до завършващите последния, четвърти клас, възприемат училището като свое пространство, хармонизират го и то започва да работи за тях.
Учители и възпитатели са постоянно сред децата. От тази битийна близост се раждат диалог и приятелства. Приятелства между ученици и учители, между учители и учители, между ученици и ученици.
Всъщност, ако разделяш работата си от себе си, от живота си, ти си един нещастен човек. Такова нещо тук, в Сладка вода, не съществува. Както не съществуват думите предмет – тук казваме дисциплина, час – наричаме го занятие, класна стая – при нас това е учебна зала. Много е важно как ще назовеш едно нещо...
Учителят тук разполага със свободата, за която всички учители мечтаят – с какво темпо да се работи, как да се разпределя учебният материал. От учителя зависи дали на децата дадена дисциплина ще им бъде интересна. Имахме преподавател, който превърна математиката в наука, за която децата просто копнееха!
Оценката в цифри считаме за обидна, тук оценяваме децата чрез текст – в разговор с родителите. Иначе на политиците с чиста съвест бихме могли да поставим Слаб 2. Макар че, ако им пишем двойки, ще трябва да повтарят! Затова е по-добре и при тях да приложим принципа на текстовото оценяване и то би звучало така: „Не ви ли е срам?!“
Задачата? Правилата? Подборът?
Целта ни е да дадем на децата всичко, което можем. Тяхната роля пък е да вземат всичко, което могат. В това число и социалната опитност, която се възпитава тук.
Колкото по-рано детето осъзнае, че има правила, чието спазване е задължително, толкова по-добре. Удобните гащеризони, събуването на обувките, преди да се влезе в помещенията, дървените масички, подредени в полукръг – всичко това са само част от правилата, които всички съблюдават.
Важна част от концепцията на това училище е постулатът, че трудът не може да бъде използван за наказание. Човек, наказван с труд, няма как да обича да работи! При нас с труд награждаваме. Награждаваме с измиване на чиниите, с приготвяне на курабийки, с почистване на помещенията.
Работата в училището не секва и през лятото – провеждаме еколагери, лагери по изкуствата, миналото лято през Сладка вода минаха близо 600 деца.
През лятото тук по една седмица гостуват и децата, които желаят да се запишат в училището. Тази една седмица е достатъчна, за да се видят проблемите и да се установят отношения на партньорство между учител и родител.
Сега в Частното училище по българска култура учат 38 деца.
И... да, оптимист съм – има хора, които полагат усилия за развитието си.
Този училищен двор – както всички други – опустява, когато в петък следобед автобусът отведе децата при мама и тате.
Този училищен двор – както никой друг – приютява мъничък параклис, чиито летящи врати са винаги отворени за всеки, пожелал да застане очи в очи с кроткия лик на Богородица.
А от чешмата до входа тече сладка вода.
Специален проект на Светла Иванова за списание „Усури“
МИСИЯ ВЪЗРОЖДЕНСКА. Да възпитава българи
В този училищен двор - както във всички други - ехти детски смях.
В библиотеката на Частното училище по българска култура „Цар Симеон I“ в село Сладка вода, Варненско, с Койно Койнов разговаряме за силата на думите, за професията учител, за оценката, която трябва да пишем на политиците, и за много други неща. Септемврийското слънце наднича през прозореца, а Арнолд Шварценегер (който е котка!) спи в скута на Койно.
Идеята? Мотивите? Пътят?
Идеите са живи същества, енергийни структури, които витаят в пространството и ни „посещават“.
През 1990-а, когато всички бяхме обзети от надежди, че много неща ще се променят, решихме да създадем училище. Когато ни „посети“ тази идея, изобщо не знаехме с какво се захващаме. Започнахме да пишем нови програми, нови учебници, да измисляме нови дисциплини. Тръгнахме по министерства – за лиценз, изчакахме и да излезе законът, който позволява да има частни училища. Открихме Училището за българска култура „Цар Симеон I“ през 1992-ра. Искахме това да бъде едно нормално училище. И да бъде българско. Защото сме убедени, че всяка привнесена отвън схема не е подходяща за нашите деца. Така е и в другите сфери на живота, не само в образователната система. Каквото и да направим – и в областта на политиката, и в областта на икономиката, и на културата, – трябва да е съобразено с нас самите. Твърде много чужди схеми се внесоха без адаптация. Затова и няма как да ни вървят нещата!
Образователната ни система в момента е изоставена, макар да се имитира, че се инвестира в нея. Постепенно тя ще бъде подменена. България е имала една от най-добрите образователни системи още през 1905 година, толкова добра, че Белгия я копира изцяло. Днес кризата е видима за всички. Тази криза е резултат не от лошото администриране, а от липсата на концепция. Всъщност няма доктрина за възраждане на българското образование. Алтернативата може да се роди единствено в частно училище.
Много колеги обаче не издържаха на „дългата дистанция“, която представлява създаването и развиването на едно частно училище. Някои дори си мислеха, че ще спечелят... Не че не е възможно. Просто това – да спечелиш – не може да бъде мотивът ти за създаване на частно училище или детска градина. Затова и от 130 частни школа в момента са останали към 60. Министерството също не помага. Макар че ние тук също обучаваме български граждани, оказва се, че на тях не им се полага бюджетна издръжка като на децата от държавните училища, макар че средствата за тази издръжка са платени под формата на данъци от техните родители!
Програмата? Учителите? Оценките?
И в нашето училище децата изучават български и английски език, математика и компютър – програмата ни е съобразена с изискванията на Министерството на образованието и науката. Различното е в подхода. Тук се залага на диалога с децата, провокира се активност от тяхна страна, занятията са повече, но не са организирани по вече неефективната класно-урочна система.
Освен задължителните дисциплини в Сладка вода децата изучават и някои допълнителни. Развиваме двигателната им култура с езда, източни бойни изкуства, походи в близкия екопарк „Водениците“. По време на занятията по етнография те се запознават с народните обичаи, празниците в народния календар, обредите и ритуалите, свързани с всеки празник. Шахът, астрономията, анатомията също са част от образователно-възпитателния процес тук. Овладявайки основите на тези дисциплини, детето осъзнава, че е една много малка част от една много голяма верига.
Програмата ни е подчинена на естествения цикъл на годишните времена. В рамките на деня пък занятията са така разпределени, че да има време и за учене, и за игра. След три последователни занятия децата са изморени, не могат да се съсредоточат – най-логично е да смени овладяването на знания със забавлението.
Децата в нашето училище са съпричастни с целия процес – и битов, и учебен, и възпитателен. От понеделник до петък те живеят заедно, заедно се хранят, заедно се грижат за хигиената в спалните помещения, помагат в кухнята, общуват с конете и кучетата. Всички – от първокласниците до завършващите последния, четвърти клас, възприемат училището като свое пространство, хармонизират го и то започва да работи за тях.
Учители и възпитатели са постоянно сред децата. От тази битийна близост се раждат диалог и приятелства. Приятелства между ученици и учители, между учители и учители, между ученици и ученици.
Всъщност, ако разделяш работата си от себе си, от живота си, ти си един нещастен човек. Такова нещо тук, в Сладка вода, не съществува. Както не съществуват думите предмет – тук казваме дисциплина, час – наричаме го занятие, класна стая – при нас това е учебна зала. Много е важно как ще назовеш едно нещо...
Учителят тук разполага със свободата, за която всички учители мечтаят – с какво темпо да се работи, как да се разпределя учебният материал. От учителя зависи дали на децата дадена дисциплина ще им бъде интересна. Имахме преподавател, който превърна математиката в наука, за която децата просто копнееха!
Оценката в цифри считаме за обидна, тук оценяваме децата чрез текст – в разговор с родителите. Иначе на политиците с чиста съвест бихме могли да поставим Слаб 2. Макар че, ако им пишем двойки, ще трябва да повтарят! Затова е по-добре и при тях да приложим принципа на текстовото оценяване и то би звучало така: „Не ви ли е срам?!“
Задачата? Правилата? Подборът?
Целта ни е да дадем на децата всичко, което можем. Тяхната роля пък е да вземат всичко, което могат. В това число и социалната опитност, която се възпитава тук.
Колкото по-рано детето осъзнае, че има правила, чието спазване е задължително, толкова по-добре. Удобните гащеризони, събуването на обувките, преди да се влезе в помещенията, дървените масички, подредени в полукръг – всичко това са само част от правилата, които всички съблюдават.
Важна част от концепцията на това училище е постулатът, че трудът не може да бъде използван за наказание. Човек, наказван с труд, няма как да обича да работи! При нас с труд награждаваме. Награждаваме с измиване на чиниите, с приготвяне на курабийки, с почистване на помещенията.
Работата в училището не секва и през лятото – провеждаме еколагери, лагери по изкуствата, миналото лято през Сладка вода минаха близо 600 деца.
През лятото тук по една седмица гостуват и децата, които желаят да се запишат в училището. Тази една седмица е достатъчна, за да се видят проблемите и да се установят отношения на партньорство между учител и родител.
Сега в Частното училище по българска култура учат 38 деца.
И... да, оптимист съм – има хора, които полагат усилия за развитието си.
Този училищен двор – както всички други – опустява, когато в петък следобед автобусът отведе децата при мама и тате.
Този училищен двор – както никой друг – приютява мъничък параклис, чиито летящи врати са винаги отворени за всеки, пожелал да застане очи в очи с кроткия лик на Богородица.
А от чешмата до входа тече сладка вода.
Специален проект на Светла Иванова за списание „Усури“