Изтокът знае, Западът може
„Всеки път, когато драсваме клечка кибрит, използваме китайско изобретение.“
Това твърдение от книгата на Робърт Темпъл „Геният на Китай“ едва ли е новост за някого. Всички знаем, че от далечен Китай до нас са „дошли“ предмети като чадъра, хвърчилото, порцеланът, хартията, висящият мост...
Но има толкова много неща, които днес приемаме за даденост, та е трудно човек да си представи времето, когато не са били част от бита. Какво ще кажете за конския хамут и стремената например? И можем ли да си дадем точна сметка какво е представлявало европейското земеделие, преди на Стария континент да бъде пренесена революционната практика растенията да се засяват в редове?
Европоцентричната история е приписала на този или онзи учен заслуги във всяка област на човешкото познание. Но неоспорим факт е например, че стоманодобивният процес „Мартин-Сименс“ от 1863 година е прилаган в Китай 1400 години по-рано! На Изток от „пренощувало желязо“ правят саби и мечове още през V век.
Стремежът на древните китайски мъдреци да постигнат безсмъртие е довел до две коренно противоположни открития – имунизацията и бойните отровни вещества. Даоисти, посветили живота си на вътрешната алхимия – източник на „еликсира на живота“, знаели как да снабдят човешкия организъм със собствени средства за справяне със заразно заболяване още през X век. Разкривайки тайната на придобиването на имунитет, те дарили с живот наистина много хора. Пак в гонене на този мистериозен еликсир на живота древните китайски учени се впускат в изследвания на селитрата – „разрушителя на камъка“, и на сярата, която получават чрез нагряване на „златото на глупака“ – железния пирит. Следва смесване на двете в разнообразни пропорции, докато се появи... барутът. Приет ентусиазирано в Европа три столетия по-късно - през тринайсети век, той нанася наистина сериозни вреди на човечеството!
Такива и много други интересни факти за научните търсения на този древен и поетичен народ узнава читателят, разгърнал книгата на Робърт Темпъл „Геният на Китай“.
В основата й стои един академичен многотомник – плод на дългогодишните изследвания на английския учен Джоузеф Нийдъм, известен биохимик и ембриолог. Тъй като малцина извън тесен кръг учени биха посегнали към академичното изследване на Нийдъм, Робърт Темпъл се нагърбва с мисията да разкаже накратко и на достъпен език за фактите, до които е достигнал ученият, заровил се в тайните на историята на науката, технологията и медицината в древен Китай. Така през 1991 година излиза томчето, пълно с чудеса, завещани ни от далечни и във времето, и в пространството хора.
„Геният на Китай. 3000 години наука, открития и изобретения“ на Робърт Темпъл е с марката на издателство НСМ Медиа.
Текстът е публикуван в сп. „Усури“
Това твърдение от книгата на Робърт Темпъл „Геният на Китай“ едва ли е новост за някого. Всички знаем, че от далечен Китай до нас са „дошли“ предмети като чадъра, хвърчилото, порцеланът, хартията, висящият мост...
Но има толкова много неща, които днес приемаме за даденост, та е трудно човек да си представи времето, когато не са били част от бита. Какво ще кажете за конския хамут и стремената например? И можем ли да си дадем точна сметка какво е представлявало европейското земеделие, преди на Стария континент да бъде пренесена революционната практика растенията да се засяват в редове?
Европоцентричната история е приписала на този или онзи учен заслуги във всяка област на човешкото познание. Но неоспорим факт е например, че стоманодобивният процес „Мартин-Сименс“ от 1863 година е прилаган в Китай 1400 години по-рано! На Изток от „пренощувало желязо“ правят саби и мечове още през V век.
Стремежът на древните китайски мъдреци да постигнат безсмъртие е довел до две коренно противоположни открития – имунизацията и бойните отровни вещества. Даоисти, посветили живота си на вътрешната алхимия – източник на „еликсира на живота“, знаели как да снабдят човешкия организъм със собствени средства за справяне със заразно заболяване още през X век. Разкривайки тайната на придобиването на имунитет, те дарили с живот наистина много хора. Пак в гонене на този мистериозен еликсир на живота древните китайски учени се впускат в изследвания на селитрата – „разрушителя на камъка“, и на сярата, която получават чрез нагряване на „златото на глупака“ – железния пирит. Следва смесване на двете в разнообразни пропорции, докато се появи... барутът. Приет ентусиазирано в Европа три столетия по-късно - през тринайсети век, той нанася наистина сериозни вреди на човечеството!
Такива и много други интересни факти за научните търсения на този древен и поетичен народ узнава читателят, разгърнал книгата на Робърт Темпъл „Геният на Китай“.
В основата й стои един академичен многотомник – плод на дългогодишните изследвания на английския учен Джоузеф Нийдъм, известен биохимик и ембриолог. Тъй като малцина извън тесен кръг учени биха посегнали към академичното изследване на Нийдъм, Робърт Темпъл се нагърбва с мисията да разкаже накратко и на достъпен език за фактите, до които е достигнал ученият, заровил се в тайните на историята на науката, технологията и медицината в древен Китай. Така през 1991 година излиза томчето, пълно с чудеса, завещани ни от далечни и във времето, и в пространството хора.
„Геният на Китай. 3000 години наука, открития и изобретения“ на Робърт Темпъл е с марката на издателство НСМ Медиа.
Текстът е публикуван в сп. „Усури“