Даскалът се познавал по... дивита
Със сигурност има хора, които не знаят какво е кондил. Кондилът – освен медицински термин – е първото средство за писане, изобретено от човека, и представлява... заострена костица.
Срещат се, разбира се, и люде, непознаващи пишещата машина. Те са имали късмета да се родят, след като „на власт“ дойдоха друг вид клавиатури... „От кондила до пишещата машина“ бе насловът на изложбата, която горнооряховският исторически музей представи от 21 май до 15 септември 2008-а.
Експонати от фонда на музея и от частни колекции преведоха посетителите по пътечката, по която е минало обезсмъртяването на словото.
Дядовците ни и техните дядовци се учели да чертаят буквите върху пинакида. Тази плоча е черна, от едната й страна са редовете за а, б-то, от другата – квадратчетата за аритметиката, на плочата се драска с калем, а ако сбъркаш – на помощ идва сюнгерът. И така - чак до 1934 година, когато тетрадката влиза в българското училище със закон.
Плочите и калемите са инкубаторът на възрожденската ни мисъл още от килийното училище.
Първото такова школо в Горна Оряховица е от 1822 година, открито е от отец Зосим, свещеникът обучава на четмо и писмо девет момчета, разказва музейният работник Елза Гарабедян. Най-бедните ученици, които не можели да си позволят да притежават плоча, пишели върху пясък в сандъче. И писаното върху пясъка оставало в младите им мозъци завинаги.
Жаждата на пробуждащия се българин за знания отредила на възрожденския учител високо обществено положение. Даскалът през деветнайсети век закачал за пояса си дивит – преносима мастилница, този „аксесоар“ бил достатъчен, за да засвидетелстват околните уважението си към притежателя му.
Даскал Иван Момчилов – основателят на Еленската даскалоливница, продължил просветното си дело в Горна Оряховица, нарочно поканен от гражданите. Тук той също създава класно училище и въвежда седем учебни предмета. Това се случва през 1859 година.
Мастилници и писци от най-известните световни марки притежавали горнооряховчани през деветнайсети и двайсети век, видяха посетителите на изложбата. Сред най-интересните експонати е мастилницата на Никола Петров – „Най-силният човек на двайсети век“, отнел тази титла от Пол Понс на Първото световно изложение в Париж (1900 г.).
Огромна и тежка, мастилницата, чиито резервоарчета са изработени във формата на тоалетни чинии, е безспорно доказателство за цивилизационен избор – още преди да са чували за WC, горнооряховчани топят пера, повдигайки капака.
В залите на музея стои притихнала и една бунтовна мастилница. През 1876 година щабът на Първи революционен окръг се мести от Търново в Горна Оряховица по нареждане на Стефан Стамболов. И тук, в Горна Оряховица, в тази тежка стъклена мастилница наливат... черешов сок, за да водят секретна кореспонденция със старата столица - буквите, изписани със сока на дребния плод, стават видими при нагряване.
Когато на човечеството му омръзнало да стиска в десницата си тънки пръчици, дошло времето на... пишещата машина.
Горнооряховският исторически музей показа богата колекция от „Адлер“, „Олимпия“, „Еверест“, „Идеал“, една 14-килограмова „Велтблик“, дошла чак от Чикагското изложение (1892-ра), правена в Унгария пишеща машина, при която буквите са разположени върху валяк.
Всички пишещи машини, включени в изложбата, имат на клавиатурите си знаците за голямата носовка, малката носовка, е-двойното (така наречения ят) – произведени са преди въвеждането на съвременния ни правопис през 1945 година. С малки изключения разположението на буквите е както при BDS. У нас пишещи машини започват да се правят чак през 60-те години на двайсети век в Пловдив.
Сред най-интересните предмети, свързани със страстта към писането, които видяха горнооряховчани и гостите на града, бяха острилка AEG, попивателна „Пеликан“, телеграф на повече от сто години.
За списание „Усури“
Срещат се, разбира се, и люде, непознаващи пишещата машина. Те са имали късмета да се родят, след като „на власт“ дойдоха друг вид клавиатури... „От кондила до пишещата машина“ бе насловът на изложбата, която горнооряховският исторически музей представи от 21 май до 15 септември 2008-а.
Експонати от фонда на музея и от частни колекции преведоха посетителите по пътечката, по която е минало обезсмъртяването на словото.
Дядовците ни и техните дядовци се учели да чертаят буквите върху пинакида. Тази плоча е черна, от едната й страна са редовете за а, б-то, от другата – квадратчетата за аритметиката, на плочата се драска с калем, а ако сбъркаш – на помощ идва сюнгерът. И така - чак до 1934 година, когато тетрадката влиза в българското училище със закон.
Плочите и калемите са инкубаторът на възрожденската ни мисъл още от килийното училище.
Първото такова школо в Горна Оряховица е от 1822 година, открито е от отец Зосим, свещеникът обучава на четмо и писмо девет момчета, разказва музейният работник Елза Гарабедян. Най-бедните ученици, които не можели да си позволят да притежават плоча, пишели върху пясък в сандъче. И писаното върху пясъка оставало в младите им мозъци завинаги.
Жаждата на пробуждащия се българин за знания отредила на възрожденския учител високо обществено положение. Даскалът през деветнайсети век закачал за пояса си дивит – преносима мастилница, този „аксесоар“ бил достатъчен, за да засвидетелстват околните уважението си към притежателя му.
Даскал Иван Момчилов – основателят на Еленската даскалоливница, продължил просветното си дело в Горна Оряховица, нарочно поканен от гражданите. Тук той също създава класно училище и въвежда седем учебни предмета. Това се случва през 1859 година.
Мастилници и писци от най-известните световни марки притежавали горнооряховчани през деветнайсети и двайсети век, видяха посетителите на изложбата. Сред най-интересните експонати е мастилницата на Никола Петров – „Най-силният човек на двайсети век“, отнел тази титла от Пол Понс на Първото световно изложение в Париж (1900 г.).
Огромна и тежка, мастилницата, чиито резервоарчета са изработени във формата на тоалетни чинии, е безспорно доказателство за цивилизационен избор – още преди да са чували за WC, горнооряховчани топят пера, повдигайки капака.
В залите на музея стои притихнала и една бунтовна мастилница. През 1876 година щабът на Първи революционен окръг се мести от Търново в Горна Оряховица по нареждане на Стефан Стамболов. И тук, в Горна Оряховица, в тази тежка стъклена мастилница наливат... черешов сок, за да водят секретна кореспонденция със старата столица - буквите, изписани със сока на дребния плод, стават видими при нагряване.
Когато на човечеството му омръзнало да стиска в десницата си тънки пръчици, дошло времето на... пишещата машина.
Горнооряховският исторически музей показа богата колекция от „Адлер“, „Олимпия“, „Еверест“, „Идеал“, една 14-килограмова „Велтблик“, дошла чак от Чикагското изложение (1892-ра), правена в Унгария пишеща машина, при която буквите са разположени върху валяк.
Сред най-интересните предмети, свързани със страстта към писането, които видяха горнооряховчани и гостите на града, бяха острилка AEG, попивателна „Пеликан“, телеграф на повече от сто години.
За списание „Усури“