Свидетелство за Исус

Той не е от света и не е сторил никакъв грях,
но горчивата чаша ще трябва докрай да изпие.
Беше в петък пред Пасха и в тоя ден слънцето гря,
както грее, когато се случва жените да вият.

Подир кръста народът възлизаше бавно на хълма
и шумът от нозете не стихна, потокът не свърши.
А най-първите хора, със завист и злоба изпълнени,
тържествуваха вече, че Той е сломен и прекършен.

Аз Го следвах, видях как войниците хвърляха жребий
за хитона Му прашен и с кървава пот напоен
и мнозина Го хулеха, че не спасява сам Себе Си,
а когато Го разпнаха, сякаш пробождаха мен.

В шест часа притъмня, мрак дойде и настана навред
и завесата в храма раздра се надве през средата,
и закри се небето, и силно се люшна земята,
забуча като някакво ядно и бурно море.

Дълго Той прикован върху кръста позорен остана.
Как самотно е страдал, какво е изпитвал до края
и дали с облекчение срещнал е първия ангел,
няма никога в тоя объркан живот да узная.

Бе различен и нито за миг не предаде духа Си.
Тъй е писано: грешни сърца на света да го съдят,
поруган да умре и на третия ден да възкръсне.
А пък аз ням свидетел на всичко да бъда.

Тоня Трайкова, „Понякога поглеждам към небето“, ИК „Дамян Яков“, 2003
Илюстрация Борислав Ждребев